Нов състав на Военно-апелативния съд наложи условно наказание на 36-годишния младши сержант от бригада "Специални сили" в Пловдив Ангел Желязков, който преди 3 години намушка с нож и причини смъртта на 45-годишния полицай Добромир Лазаров.

Това е второ разглеждане на делото от апелативните магистрати под пагон, след като през юни 2020 г. друг състав на съда призна за невинен командоса и отмени изцяло ефективната му присъда, наложена от Военния съд в Пловдив. Така делото стигна до Върховния касационен съд, който през декември м.г. върна делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд в София.

Ангел Желязков е подсъдим за това, че на 21 май 2018 г. около 1 часа в Пловдив чрез нанасяне на един удар с нож в областта на сърцето, умишлено е умъртвил служителя на МВР Добромир Лазаров от Сопот, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин.

Причината за скандала с трагичен край между двамата мъже е жената, с която Ангел живеел - 32-годишната тогава дознателка от полицията в Карлово Люба Алексова. Докато военният бил на мисии в чужбина, дознателката се сближила с полицая от Сопот. Във фаталната вечер Алексова и Желязков се прибирали към жилището в пловдивския кв. "Кючюк Париж". Пред блока обаче пристигнал и Добромир, който настоял с Ангел да се разберат "по мъжки". Избухнал скандал, при който военният командос извадил нож и го забил в гърдите на съперника си. Пострадалият е закаран с линейка жив в УМБАЛ "Св. Георги", но по-късно е починал.

Държавното обвинение настоява, че Желязков е извършил убийството умишлено, докато защитниците на подсъдимия твърдят, че той се е защитавал и не е имало превишаване на неизбежната отбрана.

Военно-апелативните магистрати отчитат, че подсъдимият е съдействал на разследването, съжалява за стореното и непосредствено след инцидента е опитал да помогне на ранения опонент, като притискал раната му до идването на лекарите и след това помогнал за качването му в линейката.

Същевременно обаче Военно-апелативен съд смята, че командосът е превишил пределите на неизбежната отбрана, защото е могъл да избегне нападението, без да се налага да убива Лазаров. В решението се посочва, че превишаването на неизбежната отбрана е достигнато с последния смъртоносен удар.

"Не е било необходимо при този удар подсъдимият да забива докрай ножа си в гърдите на пострадалия и не само това, но и да го извади донякъде и пак да го забие. ...Без този удар, причинил смъртоносното нараняване, целият случай е щял да приключи като едно обикновено сбиване със съответните леки телесни повреди", мотивират се военните съдии, които налагат условно наказание.

Решението им не е окончателно, то отново може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.