Върховният касационен съд върна дело срещу двама лекари от Пловдив за причиняване на смърт на пациентка през 2009 г.

Д-р Борис Кузманов и колегата му д-р Христо Кунчев застанаха пред съда за смъртта на 77-годишна пациентка. На 18 септември 2009 г. Елена Венкова постъпила в частна пловдивска болница. Д-р Кузманов я оперирал. След като излязла от упойката, тя получила болки. Лекарят й направил изследване с ехограф и констатирал, че в корема й се събира течност. На близките било казано, че това е нормално. Спазмите обаче се засилили. Тогава й предписали хапчета за по-добра перисталтика. На следващият ден Кузманов и Кучнев установили, че пациентката е направила перитонит. Наложило се повторна операция, при която констатирали, че матката е пробита от предишната интервенция. Решили да я премахнат. Три дни след това Елена Венкова починала.

"Закарах жена ми на лечение, върнаха ми я в ковчег", повтаряше съпругът д-р Ангел Венков.

Преди оправдателната присъда делото беше гледано три пъти на първа инстанция, която даде по 1,6 месеца условно на двамата медици. Апелативният съд потвърди. ВКС обаче отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане с аргумента, че неправилно е приложен законът и са допуснати процесуални нарушения.

През октомври м.г. Пловдивският апелативен съд оправда д-р Кузманов, който е племенник на съпругата на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.) - Антонина Стоянова, и д-р Кунчев. Магистратите отхвърлиха и гражданските искове, заведени по делото от близките на починалата пациентка. Така делото отново стигна до Върховния касационен съд. 

Съдебният състав на ВКС приема за основателни твърденията в протеста и касационната жалба. В мотивите се напомня, че указанията на ВКС са задължителни при новото разглеждане на делото. Според върховните съдии въззивният съд е изпълнил формално дадените му указания, като е допуснал повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със задача да отговори на същите въпроси, на които е отговорено в заключенията на т. нар. Плевенска и Софийска експертизи. Във въззивната присъда само са възпроизведени заключенията на последните, без те да са обсъдени задълбочено чрез посочване на конкретните обстоятелствата, по отношение на които са констатирани противоречия, както и кое налага допускане на нова експертиза. Въззивната инстанция не е изпълнила и указанията на ВКС при необходимост да бъде назначена разширена експертиза, т.е. с по-голям състав от експерти в съответните области.

Тричленният състав на ВКС отбелязва основателността на оплакването на представителите на частното и на държавното обвинение за това, че неправилно не е уважено искането им за определяне на експерти, работещи извън района на медицинските заведения в Пловдив. Принципно правилно е заключението, че не може от експертния състав да се изключват вещи лица само защото работят в същия район, в който практикуват и подсъдимите.

Според върховните съдии не може да се пренебрегне обстоятелството, че колегиалните отношения между медицинските работници биха могли да поставят под съмнение обективността на експертизата, поради факта че подсъдимите и съпругът на пострадалата са лекари от същия район, тя самата е била преподавател в Пловдивския медицинския университет, а гражданският ответник е юридическо лице, осъществяващо медицинската си дейност в Пловдив.

В решението на ВКС се подчертава, че нарушението, което е допуснал контролираният съд не е в определянето на експертния състав, а в обстоятелството, че не е подложил на анализ изготвеното от този състав заключение на т. нар. Арбитражна комисийна съдебно-медицинска експертиза. Според върховните съдии липсата на пълен и задълбочен доказателствен анализ, повърхностната оценка на доказателствените източници без обсъждането им поотделно и в тяхната взаимовръзка, отсъствието на доводи относно кредитирането на едни и игнорирането на други доказателствени източници предопределят наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Въпреки ясните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, въззивният съд при повторното разглеждане на делото не е изпълнил задълженията си, като логична последица от това е необходимостта от отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В мотивите на ВКС се констатира също и отсъствието на задълбочен анализ на обстоятелствата, пряко относими към осъществяване на деянието от субективна страна и излагане на правни аргументи относно наличието или отсъствието на субективния елемент. Въззивният съд не е дал ясен отговор на въпроса какви са били задълженията на подсъдимите, произтичащи от осъществяваната от тях дейност като лекари, свързани с наблюдението на пациентката след извършената й хистероскопия, кои са правните източници, от които произтичат тези им задължения, какви са били рисковете след такава манипулация за здравето на пострадалата, за какви симптоми е трябвало да следят и какви изследвания да извършат подсъдимите, за да изключат или преодолеят възникването на вредоносните последици, какви действия са могли да извършат и какви реално са осъществили и има ли причинно-следствена връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, т.е. какво са били длъжни и са могли да направят и какво реално са сторили, за да предотвратят настъпването на общественоопасните последици.

Според върховните съдии в конкретния случай неизлагането на ясни и добре обосновани правни аргументи относно наличието или отсъствието на субективния елемент по същество се приравнява на липса на мотиви.