Магнолиите на центъра във Варна разцъфтяха и пръскат магията на пролетта с аромата и очарованието на красиви розови и бели цветове.

Снимка: Bulphoto

Цъфналите дръвчета са разположение по продължение на ларгото от хотел "Черно море" до Фестивалния комплекс и вече са окичени със стотици мартеници, видя Булфото.

Снимка: Bulphoto

Въпреки че градският фонтан все още е зазимен, екзотичните за България магнолии предизвикват погледите с нежните си цветове и минувачите се спират да ги снимат.

Снимка: Bulphoto

Магнолията е растение от старо време. Първите й видове са датирани отпреди десетки милиони години, от времето, преди пчелите. Тя принадлежи към семейство Магнолиеви, чието име е в чест на ботаника Пиер Магнол (1638 - 1715), който първи класифицира уханните растения. Родът и включва над 210 вида покритосеменни вида. Най-разпространена е в Азия, Америките, Индия.

Някога различни видове магнолии са били използвани като лекарствени средства от източните народи. Листата на M. Obovata пък се използват при приготвянето на храна - като съдове за готвене и сервиране. Растението се използва и в парфюмерията и козметиката. Днес магнолията е част от все повече градини и у нас. Тя е красива, уханна, аристократична.

Снимка: Bulphoto

Източни легенди разказват, древни истории за магнолията

Някога Кейко, младо, бедно момиче, изкарвало прехраната си с изкусна изработка на хартиени цветя. Докато работела, един ден в стаята и влетял папагал, с обещание да я направи богата, ако го храни, пои и обича. Тя приела. Птицата направила така, че с помощта на капка от своята кръв, Кейко вдъхвала живот на цветята си и те оживявали в разкошен жив цвят, на който никой не можел да устои. Условието на папагала било, девойката да не прекрачва границата и никога да не вдъхва живот на толкова цветя, че да изхаби и последната си капка кръв. Богатствата потекли. Птицата и момичето живеели спокойно и щастливо. Един ден обаче, се случил той - момък, който запленил Кейко дотолкова, че тя приела да стане негова жена. За жалост обаче, освен красив, той бил и много алчен. Карал съпругата си да използва все повече и повече своята дарба. Един ден, минала границата, поставена и от папагала. С последната и капка кръв, тя си отишла и се родила магнолията.

Второ популярно сказание разказва, за нападение на разбойници хунхузи - те атакували мирното население в древен Китай. Избили много хора. Унищожавали реколтата и крадели добитъка. Един ден измислили ново зверство - събрали стоте най-красиви девойки от един град. Завели ги на площада и ги вързали. Започнали безкрайни веселби, а всяка сутрин, убивали по едно момиче. Когато последната девойка издъхвала обаче, тя се помолила на земята, попила кръвта на другарките и близките и - да не позволява да изчезнат завинаги. Пияните хунхузи се събудили след поредния тежък запой. На площада вместо тела, имало красиво дърво, със сто розови пъпки, готови да се отворят и да попият първите слънчеви лъчи. Озверелите разбойници насекли дървото на малки парчета. От всяко парче, докоснало земята обаче, пораснали нови дървета. Всяко - със сто розови пъпки. Родила се магнолията.