Земята е в центъра на космически балон
Иновативна 3D карта показва как изглежда той
Обратно в новинатаКоментари - Земята е в центъра на космически балон | IT.dir.bg
Коментари
земята е диск ограден по ръба от южния полюс , като ледена стена за да не изтича водата . отгоре на 30 км е покрита с черен линулеум на дупки а отвънка нощтно време пускат лампа окачена на метално въже. така се виждат звездите. а луната е холограма
Не стига имотния балон на Земята, ами сега и космически балон. Не ми се мисли като се спука.
Ако звезди, планети и други по подобие на микро и нано структурите изграждат макропредмети, макросъщества и подобни, защо повърхността на този балон да не е външната повърхност на макропредмет, макросъщество или негов вътрешен орган, например?
хипотезата която споменаваш - "нашият свят всъщност е микросвят за свят с мащаби над нашия макросвят, а нашият микросвят всъщност е нормалният свят за други". По просто казано, примерно нашата слънчева система е просто атом, в един макросвят за който не подозираме, а атомите от които сме изградени са просто микро звезди/планети на които може би живее още по дребен живот и тн. Та тази хипотеза беше модерна началото до към средата на миналия век, но с натрупване на познания по химия и физика постепенно беше преместена от графата с вероятни такива, към графата с невероятни/невъзможни. Това е така защото до колкото ни е известна химията и физиката микросветът (атомно и субатомно ниво) въобще не се държи по начин, който е съпоставим с макросветът (звезди, галактиги).
Знанието остарява с годините и вековете и ново знание се ражда. Да направим нещо по-реалистчно - да се срещнем във форума след около милион години, когато много от сегашното бъдеще ще бъде минало и ще познаваме макросвета отблизо и дълбоко. И тогава да се посмеем на хипотезите от миналото си.
знания "остаряват" и "се раждат" само като литературен израз. докато дадена теория отговаря на наблюденията то възрастта и няма никакво значение. ако това не е така то теорията се изменя, уточнения, допълва или отхвърля. за да стигне една хипотеза до момента да бъде "повишена" в теория обикновено означава, че няма почти никакъв шанс последното (отхвърляне) да се случи. Виж първите 3 (изменения, уточнения и допълвания) се случват постоянно. хипотеза е почти всяка мисъл, която минава през главата ни. "А ако..." споменава хипотеза, която отдавна е преместена в раздел потенциални научни хипотези в раздел приказки за лека нощ.
Това,че земята е центъра на света е известно отдавна-още от средновековието. Това е така наречената с геоцентричната система. Твърденията ,че Слънчевата система е в периферията на Галактиката са явно неправилни. В центъра е земята, която апропо е плоска, и слънцето и планетите се въртят около земята.
изучавайки вселената можеш да го направиш използвайки, която си поискаш точка в пространството за отправна точка на координатната система по която мериш. За нуждите на измерването тази точка е статична, а ако някъде нещо се движи то се движи спрямо нея. Без значение дали ще избереш за такава точка центъра на Млечния път, слънцето, земята или дори черепа ти това не променя вселената, само начина по който се отчитат данните. Ако отправната точка да е центъра на земята, то от гледна точка на тази отправна система земята ще е статична и цялата вселена ще се завърта около нея за един ден. Слънцето и Луната ще обикалят в орбити около земята, но планетите ще се движат по наглед непредвидими случайни треактории (една от основните причини геоцентричната система да бъде отхвърлена). Целият млечен път ще се върти около нас ... но земя няма да бъде плоска.
Преди години имаше научнофантастична книга, в която авторът говореше,че Слънчевата система е защитена от подобна сфера-своеобразен естествен щит срещу извънземните. За съжаление не помня авторът.
Като едно време, ще ни изкарат центъра на всичко. А относителността да отпадне.
странно че споменаваш относителността. предполагам в контекста на труда на Айнщайн ... странно е защото тя има смисъл единствено в контекста на използване на множество отправни/координатни системи, които сами по себе си могат да бъдат с отправна точка/център/нула произволна точка в пространството. дори центъра на планетата ни. всъщност при проектиране на сгради, съвременните инженери конструктори стъпват на база физически математически модел с отправна точка именно центъра на планетата ни ... и игнорира абсолютно всичко останало. игнорира съществуването на слънцето, луната, планетите, този балон от статията, Млечния път, безчетните други галактики и тн. не че при проектирането не може да бъде взето под внимание гравитационното влияние на галактика Х находяща се на милион милиарда светлинни години, но то е толкова нищожно, че не си струва труда. пък решиш ли да добавиш в уравнението и всички останали открити вече галактики, цял живот няма да ти стигне да го сметнеш, а резултата пак ще е същия. в зависимост от въпроса на който търсиш отговор, понякога е по-лесно земята да е център на вселената.
