40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков
Снимка: Wikimedia

40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков

През българският учен открива фотоелектретно състояние на веществата

| Редактор: Стоян Гогов 54 2991

В основата на класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника, в областта на безвакуумната телевизионна техника и при извършване на снимки от космически спътници, които се предават директно по електромагнитен път - стои откритието на български учен, предава БНР.

Някой го наричат "дядото на копирната машина", това е българският физик - Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 г. Той прави забележителното откритие, новото явление тогава - "фотоелектретното състояние на веществата". При едновременното въздействие и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток.

Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Той твърди, че открива това състояние на веществото именно в София през 1937 г. Разполагал е с примитивна апаратура. "Можеш да имаш скъпи уреди" - казва той. "Но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш."

Кой е Георги Наджаков?

Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).

Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 - 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).

Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).

40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков

40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков

През българският учен открива фотоелектретно състояние на веществата

| Редактор : Стоян Гогов 54 2991 Снимка: Wikimedia

В основата на класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника, в областта на безвакуумната телевизионна техника и при извършване на снимки от космически спътници, които се предават директно по електромагнитен път - стои откритието на български учен, предава БНР.

Някой го наричат "дядото на копирната машина", това е българският физик - Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 г. Той прави забележителното откритие, новото явление тогава - "фотоелектретното състояние на веществата". При едновременното въздействие и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток.

Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Той твърди, че открива това състояние на веществото именно в София през 1937 г. Разполагал е с примитивна апаратура. "Можеш да имаш скъпи уреди" - казва той. "Но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш."

Кой е Георги Наджаков?

Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).

Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 - 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).

Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).