Аполо 13: Триумф в провала | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Аполо 13: Триумф в провала

49 години от щастливата развръзка

133 8784

Датата 17 април 1970 г. остава символична за много повече от три човешки съдби. Милиони хора по света са притаили дъх в очакване на развръзката на една космическа мисия, която по съществото си е неуспешна, но щастливият й финал я бетонира в историята като героична победа.

Корабът е изстрелян на 11 април 1970 г., а по план екипажът трябва да осъществи първото кацане в лунните възвишения Фра Мауро, останали встрани от възможностите за изследване от предишните мисии "Аполо". Номер 13 от програмата е предхождана от поредица персонални промени в екипажа, станали обект на много спекулации и различни версии през годините. Ракетата-носител носи името Сатурн V, командният модул - Одисей, а лунният - Водолей.

Командирът Джеймс Лавел, Фред Хейз (пилот на лунния модул), Джон Суайгарт (пилот на командния модул) и контролният център в Хюстън срещат няколко изненади още в първите два дни от мисията, но след близо 56 часа проблемът е сериозен. "Хюстън, мисля, че имаме проблем" са думите, изречени от Суайгарт и останали ебмлематични до днес. Само секунди след на пръв поглед рутинната задача да включи шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари, аварията е на лице. Вторият кислороден резервоар избухва, а в следствие на аварията блокира и първият. Командният модул с основната част от ресурси е на практика загубен на 400 000 км от Земята. Единственото решение е да се използва лунният модул, който се превръща в "спасителната лодка" на тримата астронавти, макар да е предназначен за двама.

Часове по-късно въздухът във Водолей се пренасища от въглероден диоксид и екипажът е застрашен от задушаване. Наземният състав в Хюстън вече е започнал поредица от сложни изчисления, за изпълнението на абсолютно непознати до момента процедури, които да осигурят надеждно прибиране на тримата астронавти. Междувременно с подръчни материали те създават филтър, който да осигури пречистването на въздуха в лунния модул. 

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

След критичните повече от 141 часа, в които Лавел, Хейз и Суайгарт запазват изключително самообладание, е време за последния етап. Те се разделят с Водолей, заемайки места в спускаемата капсула. На 17.04.1970 г. тя се приводнява успешно в Тихия океан. На 4.5 км е самолетоносачът "Иво Джима", от който излита военен хеликоптер, за да прибере астронавтите в кораба. Ден по-късно тримата, вече преминали медицински прегледи, са транспортирани в Хавай, където са посрещнати от семействата си и американския президент Ричард Никсън.

Последвалото разследване на аварията от НАСА установява, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари са допуснати поредица от технически грешки. През годините историята на Аполо 13 е многократно екранизирана и документирана в различни издания. Щастливата разрвъзка за първия космически екипаж, претърпял авария извън земната орбита, който успява да се завърне на Земята може да видите тук:

 

133 8784 Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Датата 17 април 1970 г. остава символична за много повече от три човешки съдби. Милиони хора по света са притаили дъх в очакване на развръзката на една космическа мисия, която по съществото си е неуспешна, но щастливият й финал я бетонира в историята като героична победа.

Корабът е изстрелян на 11 април 1970 г., а по план екипажът трябва да осъществи първото кацане в лунните възвишения Фра Мауро, останали встрани от възможностите за изследване от предишните мисии "Аполо". Номер 13 от програмата е предхождана от поредица персонални промени в екипажа, станали обект на много спекулации и различни версии през годините. Ракетата-носител носи името Сатурн V, командният модул - Одисей, а лунният - Водолей.

Командирът Джеймс Лавел, Фред Хейз (пилот на лунния модул), Джон Суайгарт (пилот на командния модул) и контролният център в Хюстън срещат няколко изненади още в първите два дни от мисията, но след близо 56 часа проблемът е сериозен. "Хюстън, мисля, че имаме проблем" са думите, изречени от Суайгарт и останали ебмлематични до днес. Само секунди след на пръв поглед рутинната задача да включи шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари, аварията е на лице. Вторият кислороден резервоар избухва, а в следствие на аварията блокира и първият. Командният модул с основната част от ресурси е на практика загубен на 400 000 км от Земята. Единственото решение е да се използва лунният модул, който се превръща в "спасителната лодка" на тримата астронавти, макар да е предназначен за двама.

Часове по-късно въздухът във Водолей се пренасища от въглероден диоксид и екипажът е застрашен от задушаване. Наземният състав в Хюстън вече е започнал поредица от сложни изчисления, за изпълнението на абсолютно непознати до момента процедури, които да осигурят надеждно прибиране на тримата астронавти. Междувременно с подръчни материали те създават филтър, който да осигури пречистването на въздуха в лунния модул. 

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

След критичните повече от 141 часа, в които Лавел, Хейз и Суайгарт запазват изключително самообладание, е време за последния етап. Те се разделят с Водолей, заемайки места в спускаемата капсула. На 17.04.1970 г. тя се приводнява успешно в Тихия океан. На 4.5 км е самолетоносачът "Иво Джима", от който излита военен хеликоптер, за да прибере астронавтите в кораба. Ден по-късно тримата, вече преминали медицински прегледи, са транспортирани в Хавай, където са посрещнати от семействата си и американския президент Ричард Никсън.

Последвалото разследване на аварията от НАСА установява, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари са допуснати поредица от технически грешки. През годините историята на Аполо 13 е многократно екранизирана и документирана в различни издания. Щастливата разрвъзка за първия космически екипаж, претърпял авария извън земната орбита, който успява да се завърне на Земята може да видите тук: