17-11-2017 20-11-2018

17:16 | 26.04.24

Снимка: iStock by Getty Images

Геоинженерингът може да е по-страшен от измененията на климата

Климатологът Кейт Рике смята, че ако процесът е достатъчно дълъг, то катастрофата ще се избегне

17:09 | 3 декември 2021 | Редактор: Стоян Гогов 33 10334

Навярно сте гледали филма Snowpiercer от 2013 година. В него единствените хора на планетата са затворени във вечно движещ се влак, след като опит за спиране на глобалното затопляне, чрез разпръсване на вещества в атмосферата, е довело до нов ледников период. А може би помните и първата част на "Матрицата", в която хората затъмняват небето, за да лишат машините от соларната енергия? Макар това да са филми, идеята за "инвазивно оправяне" на климата няма нищо общо с научната фантастика и дори вече има своите спонсори.

Виж още Учени: Да затъмним небето, за да избегнем глобалното затопляне

Виж още Бил Гейтс финансира проект за затъмняване на Слънцето

Геоинженерингът предвижда различни методи за справяне с климатичните промени без необходимост от бърза промяна на настоящия производствен и енергиен модел.

Ето един факт, разпръсването на сулфатни аерозоли на голяма надморска височина ще охлади планетата ни.

Базирайки се на това, проектът SCoPEx, стартиран от учени от Харвардския университет, има за цел да изследва ръскане на нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в стратосферата. Учените са убедени, че аерозолът, отразяващ слънчевите лъчи, може да компенсира ефектите от глобалното затопляне.

Доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени на САЩ предполага, че процедурата SCoPEx може да понижи глобалните температури с пълни 1,5° C за не повече от 1 до 10 милиарда долара годишно. Това може да направи технологията за затъмняване на Слънцето икономически по-изгодна спрямо множеството методи за намаляване на парниковите газове.

Разработката на технологията и експериментите струват няколко милиона долара, като финансирането е осигурено от частни дарители, сред които се отличава името на създателя на Microsoft - Бил Гейтс.

Какви са рисковете от подобни проекти?

Антропогенно геоинженерство може да предизвика нежелани ефекти, като суши в определени региони и мощни бури в други. Освен това, ако инженерите внезапно спрат да пръскат аерозоли в атмосферата, температурите ще се увеличат драстично бързо, потенциално застрашавайки различни растителни култури, животински видове и дори редица народи.

Затъмняването на Слънцето може да има непредсказуеми ефекти и да доведе след себе си не само екстремни зими, но и слаби реколти, предизвиквайки световен глад.

Инжектирането на стратосферен аерозол би било доста евтино. И нищо не пречи на държавите да решат едностранно да пръскат въздушното си пространство, въпреки че ефектът ще е глобален.

"Просто ми е трудно да видя как това няма да се случи", коментира климатологът Кейт Рике от Институтът по океанография "Скрипс" (Scripps Institution of Oceanography).

Списание Wired взема ценно интервю от Рике, даващо повече информация относно геоинженеринга. Ето какво споделя климатологът:

Wired: Какви са пространствените и времеви мащаби, когато говорим за геоинженерство?

Кейт Рике: Да приемем, че искате да започнете геоинженерство още днес, за да стабилизирате глобалните температури на сегашното им ниво или дори да ги намалите малко. Имате нужда от флотилия от самолети, които могат да достигнат до стратосферата. Говорим в мащаба на може би десетки до стотици самолети, които да са способни да разпръскват аерозолни прекурсори.

Начинът, по който работи стратосферата, е, че след като приключите с пръскането, стратосферните ветрове разнасят веществата около планетата сравнително бързо в ленти от географска ширина.

С течение на времето, в рамките на месеци, аерозолният прах мигрира от екваториалните региони нагоре към полюсите и след това частиците падат близо до полюсите.

На практика стратосферата, сама върши голяма част от работата. Но поради това е невъзможно да извършите геоинженеринг само над една зона или държава.

Wired: Ще забележим ли това? Визуално ще видим ли нещо?

КР: Да, абсолютно. Съотношението на пряката и дифузната радиация ще се промени. Средно, небето ще стане малко по-бяло, а залезите - малко по-ярки.

Wired: Какво ще кажете за притеснения относно токсичността на подобно разпръскване в атмосферата? Частиците опасни ли са за живите същества на Земята?

KР: Трудно ми е да си представя, че няма да прибегнем към геоинженеринга. Това просто е по-евтината опция. Въздействията от изменението на климата вече изглеждат толкова разрушителни, че не виждам как в този свят решение с толкова ниски разходи няма да се приложени от някой.

Просто няма нищо друго в света, което да охлади планетата толкова бързо. Дори и да започнем бързо да декарбонизираме и да извеждаме CO2 от атмосферата, това все още е десетилетие за последствията. Докато при блокирането на слънчевата светлина, климатичната реакция започва веднага.

Wired: Според някои модели, ако внезапно спрете разпръскването в атмосферата, ще имате проблем с температурите, които драстично се повишават и застрашат видовете.

КР: Ако блокираме затоплянето в големи мащаби със стратосферно геоинженерство, то ще се получи наистина бързо затопляне, ако процесът по разпръскване спре.

Но би било катастрофално, ако спрем да третираме и питейната си вода, нали? Има неща, които хората правят и които ще доведат до катастрофа при спиране на процеса.

Технологията не е толкова сложна. И затова съм малко скептичен относно това, че този аргумент е най-големият проблем. Вече знаем как да го направим. Това е в обхвата на средно голяма държава или нещо подобно. Ресурсите са достатъчно значителни, че би било трудно за отделно лице или много малка страна да го направи. Но не е като ядрени оръжия или нещо подобно.

Wired: Стигаме ли до точката, в която науката е достатъчно силна, за да може да започнем да вземаме тези решения? И дали това изобщо ще бъде възможно, като се има предвид общата липса на сътрудничество в международен мащаб?

КР: Може да има някои технически експерти, които да кажат: "Да, видях достатъчно, за да повярвам." Но за да имаме колективно вземане на решения в глобален мащаб , имате нужда от наука, която се счита за легитимна от всички или поне от достатъчно много хора.

Все още не сме там с геоинженерството.

Нуждаем от повече изследвания. И имаме нужда от по-голямо разнообразие от това кой и къде прави изследвания, защото резултатите ще трябва да се разглеждат като легитимни от много по-широка група хора. Това не се прави в момента.

Wired: Защо не?

КР: Защото изследванията и дебатите за геоинженеринг се водят единствено в тесния кръг на завършилите престижни европейски и северноамерикански университети "бели пичове".

И хората просто автоматично не вярват на малка група от елити като тези.

Важно е в министерството на околната среда в Бангладеш да има някой, който е бангладешец, който им говори за геоинженерната наука. Така че според мен, това е най-големият проблем с науката в момента.

Можете да разгледате определени области на науката за климата и да видите, че казваме едно и също нещо отново и отново и отново. Но и това има някаква стойност — репликация и повторение. Повтарянето изгражда консенсус и изгражда доверие в науката.

Wired: Ангажиментите на страните за намаляване на емисиите са едно нещо, геоинженеринга няма ли да изисква споразумение?

KР: Далеч сме от постигането на глобален консенсус относно геоинженерството. Но предполагам, че е по-вероятно то да се случи без глобален консенсус.

Разбира се, има някои лица, които, ако го направят, биха били ограничени от по-мощни сили.

Но определено има други големи фигури в света, които биха могли да осъществят геоинженерство и да им се размине. Защото алтернативата е да война.

WIRED: Какво ще кажете за моралния риск? Няма ли геоинженерството да направи по-малко спешно намаляването на емисиите?

КР: Моралният риск е напълно основателна загриженост. По отношение на съществуващите емпирични изследвания резултатите са много противоречиви.

Разказването на хората за геоинженерството по контролиран начин ги кара да искат все повече да намалят парниковите газове, защото мнозинството смята, че геоинженерството е нещо страшно.

Те виждат това като индикатор, че изменението на климата е голям проблем.

Мисля, че повечето климатолози не харесват идеята за геоинженерство. И причината, поради която все още не го харесват, е моралният риск. Те смятат, че трябва да казваме на хората "Това е лоша идея" възможно най-дълго основно поради тази причина.

И вероятно са прави. Но рискът е, че ако нещата се влошат достатъчно с изменението на климата, то геоинженерството ще се осъществи като проект, без хората да са готови за това.

ИЗБРАНО