Намирането на живот извън Земята винаги е пленявало човешкия ум. От столетия ние се взираме в звездите в търсене на подобни на нас, но също толкова странни цивилизации. Малко след откриването на телескопа, учените от епохата на Просвещението са говорили за "речните канали", построени на Марс, или за дълбоката джунгла, криеща се под облаците на Венера. Космическата надпревара от средата на миналия век отговори отрицателно на надеждите на предходните поколения учени и мечтатели.

Земята е единствената планета, на която има интелигентна форма на живот в Слънчевата система. Въпреки това, мнозина специалисти смятат, че не трябва да се отказваме от търсенето на живот в рамките на близкия Космос.

Макар на Марс да няма построени "речни канали", то е напълно възможно там да има микроорганизми. Намирането на живот, макар и в доста първична форма извън Земята, би било най-важното събитие в историята на човечеството.

Откриването дори на най-простите бактерии извън Земята би ни научило на много за появата на живота и за възможността му за развиване във Вселената. А както знаем от нашата собствена планета - животът е многообразен и може да издържа и на най-тежките условия.

Макар мнозина от нас да смятат настоящата 2020 година за една от най-тежките, то именно тя може да се окаже преломна в търсенето на живот извън планетата ни. В рамките на един месец бяха открити белези за наличието му на Венера, както и бяха открити големи басейни от течна вода на Марс. С това обаче не се изчерпват местата, на които може да има живот в Слънчевата система.

Вземайки под внимание най-новите открития, Dir.bg ще ви разкаже кои са 10-те обекта в Слънчевата система, на които има условия за възникване на живот. В бъдеще ще чуваме все повече за тях. Новата космическа надпревара, в която участват не само САЩ и Русия, но Китай, Япония, Индия, Израел и дори ОАЕ, ще се старае да изпрати колкото се може повече мисии в Космоса. С тяхна помощ учените от Пекин, Вашингтон или Абу Даби ще може да се превърнат в първите, открили живот извън пределите на Земята.

Вижте как изглеждат 10-те места в Слънчевата система, на които може да има живот >> >> >>

1. Венера

На пръв поглед условията за живот на Венера са изключително тежки. Налягането на повърхността е близо 100 атмосфери, планетата е най-горещата в Слънчевата система със средна температура от около 500 °C.

На височина от около 60 километра над повърхността на Венера обаче температурите са подобни на тези в тропиците на Земята.

Откритието на безцветния газ фосфин в атмосферата на Венера ентусиазира научната общност. Произходът му на земята се свързва с бактерии, отделящи го по време на жизнените си процеси. На теория е напълно възможно във високите части на Венера да има анаеробни микроорганизми. Условията са подходящи, а фосфинът е добро доказателство.

В атмосферата на планетата има химични вещества и съединения, които могат да се използват за храна. Освен това е вероятна и някаква форма на фотосинтеза, с която да се изхранват организмите, носени от теченията на Венера.

Учените разкриват, че преди милиарди години Венера не е била "адския свят", който познаваме днес. На повърхността ѝ дори е имало течна вода. Поради неизвестни причини парниковият ефект е трансформирал планетата в изключително негостоприемен свят.

2. Марс

Червената планета от дълго време е спрягана за дом на извънземни. Като се започне от фантастичната "Война на световете" и се стигне до изследванията на марсианския метеорит, намерен в Антрактида.

В миналото Марс е имал океани и морета, кислородът е бил много повече, а атмосферата е била доста по-гъста. Към днешна дата обаче Червената планета е един пустинен свят, без магнитосфера, с рехава атмосфера и условия трудни за живот.

Това е така, но само на пръв поглед. Последните изследвания показват, че на Марс има течна вода. Тя се намира в солени басейни, скрити под ледената обвивка на полюсите и по-студените части на планетата.

Освен течните водни басейни, скрити под марсианския лед, по някои от склоновете на Червената планета се наблюдава стичането на кондензирана вода.

На Марс е открит и метан, като наличието на газа в атмосферата има сезонен характер. Учените все още дебатират, дали той е с биологичен произход.

При всички положения в миналото на Червената планета е имало условия за зараждането на микроорганизми, които може да са се съхранили под почвата или във все още течните водни басейни, скрити около полюсите на Марс.

3. Европа

Луната на Юпитер - Европа, е може би едно от най-подходящите за живот места в Слънчевата система. Луната е без атмосфера, а температурата на повърхността е по ниска от -100 градуса по Целзий. На дълбочина от няколко десетки километра, ледената повърхност на планетата приключва и преминава в глобален подземен океан от течна вода, чието количество е по-голямо от това на Земята.

Според една хипотеза в океаните под повърхността на Европа (ако те наистина съществуват) вероятно има живот, подобен на този при земните дълбоководни хидротермални комини или антарктическото езеро Восток.

Линиите по повърхността на планетата свидетелстват за наличието на соли като магнезиев сулфат, както и за различни серни и железни съединения.

Това означава, че по дъната на глобалния океан има процеси, които могат да предоставят топлина и храна за развитието на живота.

4. Енцелад

Луната на Сатурн - Енцелад, е като по-малко копие на Европа. Разликите са свързани основно с по-малкия размер и наблюдаваните гигантски изригвания на гейзери.

Присъствието на течна вода и наличието на глобален океан под повърхността на луната я правят много подходяща за зараждането на живот, подобен на земния. Учените смятат, че дори могат да изпратят мисия, която да изследва изпуснатата от гейзерите вода за наличието на микроорганизми, макар това да е доста трудно.

Всъщност, освен Енцелад и Европа в Слънчевата система има множество светове, на които има вода в течно състояние, скрита под обвивка от лед.

5. Церера

Само преди няколко месеца НАСА потвърди наличието на океан от течна вода под повърхността на планетата-джудже Церера, намираща се между Марс и Юпитер.

Учените допълват, че на планетоида има криовулканизъм, при който има изригвания на замръзнала вода.

Засега се знае, че океанът на Церера също е богат на соли, но най-вероятно не е глобален, макар мащабът му да е доста внушителен.

6. Ганимед

Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система, а размерите ѝ са само малко по-дребни от тези на Марс. Обектът има тънка атмосфера от кислород и собствено магнитно поле. Само тези факти правят спътника на Юпитер доста интересен сам по себе си обект за изследване.

Учени от ЕКА и НАСА са разкрили, че под ледената повърхност на луната има слоеве течна вода.

Всъщност слоевете лед се редуват със слоеве вода, която остава в течно състояние благодарение на голямото количество соли.

7. Титан

Луната на Сатурн - Титан, безспорно е един от най-интересните обекти в Слънчевата система. Тя има свои реки и морета, но не от вода, а от течен метан. Атмосферата ѝ е два пъти по-плътна от тази на Земята, а под повърхността ѝ най-вероятно има течна вода.

Титан все още не е проучен достатъчно добре. От НАСА обаче планират мисия, която може да прати подводница или лодка в едно от метановите морета. Друга сонда пък би изследвала условията на повърхността, за да научим повече за този свят, който е богат на органични химични съединения.

8. Калисто

Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система.

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел 105-километров леден слой, под който има солен океан с дълбочина около 10 километра. Наличието на океан, макар и на над 100 километра под повърхността на планетата може да означава, че там има живот.

9. Тритон

Тритон е луна на Нептун и най-студеният познат обект в Слънчевата система. Въпреки че е проучена доста слабо, на луната има криовулканизъм. Съществуват и белези за наличието на течна вода под замръзналата повърхност на планетата.

Засега всичко остава плод на спекулации, защото учените трябва да изпратят мисия, за да разберат има или не течна вода под повърхността на обекта. Възможно е НАСА да изпрати сонда в средата на този век.

10. Плутон

Колкото и да е странно, на Плутон има замръзнала вода. Миналата година международна група от планетолози от Япония и САЩ откри, че под повърхността на Плутон може да има течен океан, защитен от замръзване от изолиращ слой.

За да съществува водата в течна форма е необходимо наличието на слой от газови хидрати - кристални твърди вещества, образувани от газ и вода. Те са много вискозни, имат ниска топлопроводимост и следователно имат изолационни свойства.

Без изолационен слой океан, намиращ се под повърхността на планетата, би замръзнал напълно преди стотици милиони години.

Както и при Тритон, намирането на течна вода под повърхността изисква специална научна мисия, която да е в орбита около обекта. Подобна обаче не е планирана.