Какво знаем за сложните очи на насекомите (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какво знаем за сложните очи на насекомите (снимки) 23
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Какво знаем за сложните очи на насекомите (снимки)

Познанието за оптичните органи на насекомите може да спаси човечеството от астероид

| Редактор: Стоян Гогов 20 32761

Сложните очи, наричани понякога и фасетни, са една от най-любопитните особености при насекомите. За разлика от рибите, бозайниците, влечугите, птиците и дори октоподите, някои членестоноги имат изключително странни оптични органи.

Едно окото се състои от различен брой фоторецептори с формата на шестоъгълник. При домашната муха те са 4000, при пеперудите са 17 000, а при други насекоми могат да достигнат и до 30 000.

Вижте как изглеждат очите на насекомите >> >> >>

Ако трябва да опростим нещата, то можем да кажем, че едно сложно око е съставено от хиляди прости такива.

Човешките очи имат една-единствена леща, фокусираща светлината върху една единична ретина, пълна с фоторецептори - клетки, които абсорбират фотоните и преобразуват енергията им в електрически сигнали, изпращани към мозъка.

Сложното око разделя светлина между хиляди отделни части, всяка със своя собствена леща и фоторецептори.

Ако сравним очите с камери, то човешките имат един обектив, а тези на мухата - хиляди.

Сложните очи имат широк ъгъл на полезрение и могат да регистрират бързи движения, а понякога дори поляризация на светлината.

Именно поради тази причина е много трудно да убиете муха, тя вижда идващата към нея ръка, като на забавен каданс и реагира изключително бързо на нея.

Зрителното поле на водните кончета пък е 360 градуса.

Тъй като са много чувствителни към светлината и нейните изменения, насекомите със сложни очи могат да предсказват настъпването на зимата чрез своето зрение. Така те успяват да намерят скривалища и да гарантират оцеляването си през студените месеци.

Възможността за откриване на поляризацията на светлината от небето прави възможна ориентацията на насекомите в пространството. Заради особеностите на окото си, за пчелите е изключително лесно да намерят обратния път до кошера.

Макар да са съставени от хиляди независими фоторецептори, резолюцията на виждане на сложните очи е доста ниска. Освен това повечето от тях не могат да видят червения цвят.

За сметка на това мнозинството от членестоногите могат да видят ултравиолетовата светлина. Например пеперудите я използват при събирането на нектар и при своите миграционни процеси.

Някои насекоми са еволюирали още по-съвършени сложни очи. При силна светлина те могат да придвижват пигментните си клетки между единиците на окото. По този начин те се сдобиват със своеобразни слънчеви очила.

Изследвайки очите на насекомите, учените са стигнали до множество нови идеи. Един подобен пример е свързан с астрономията. Телескопът NEOSTEL може да се оприличи на окото на муха. Той е способен да открива бързодвижещи се малки астероиди около Земята, като по този начин функционира като ранна предупредителна система. Традиционния телескоп никога не би могъл да види тези обекти, но NEOSTEL е ключов за откриването на потенциално опасни за живота на Земята астероиди. Няма да е пресилено, ако кажем, че познанието за оптичните органи на насекомите може да спаси човечеството.

Какво знаем за сложните очи на насекомите (снимки) 23

Какво знаем за сложните очи на насекомите (снимки)

Познанието за оптичните органи на насекомите може да спаси човечеството от астероид

| Редактор : Стоян Гогов 20 32761 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Сложните очи, наричани понякога и фасетни, са една от най-любопитните особености при насекомите. За разлика от рибите, бозайниците, влечугите, птиците и дори октоподите, някои членестоноги имат изключително странни оптични органи.

Едно окото се състои от различен брой фоторецептори с формата на шестоъгълник. При домашната муха те са 4000, при пеперудите са 17 000, а при други насекоми могат да достигнат и до 30 000.

Вижте как изглеждат очите на насекомите >> >> >>

Ако трябва да опростим нещата, то можем да кажем, че едно сложно око е съставено от хиляди прости такива.

Човешките очи имат една-единствена леща, фокусираща светлината върху една единична ретина, пълна с фоторецептори - клетки, които абсорбират фотоните и преобразуват енергията им в електрически сигнали, изпращани към мозъка.

Сложното око разделя светлина между хиляди отделни части, всяка със своя собствена леща и фоторецептори.

Ако сравним очите с камери, то човешките имат един обектив, а тези на мухата - хиляди.

Сложните очи имат широк ъгъл на полезрение и могат да регистрират бързи движения, а понякога дори поляризация на светлината.

Именно поради тази причина е много трудно да убиете муха, тя вижда идващата към нея ръка, като на забавен каданс и реагира изключително бързо на нея.

Зрителното поле на водните кончета пък е 360 градуса.

Тъй като са много чувствителни към светлината и нейните изменения, насекомите със сложни очи могат да предсказват настъпването на зимата чрез своето зрение. Така те успяват да намерят скривалища и да гарантират оцеляването си през студените месеци.

Възможността за откриване на поляризацията на светлината от небето прави възможна ориентацията на насекомите в пространството. Заради особеностите на окото си, за пчелите е изключително лесно да намерят обратния път до кошера.

Макар да са съставени от хиляди независими фоторецептори, резолюцията на виждане на сложните очи е доста ниска. Освен това повечето от тях не могат да видят червения цвят.

За сметка на това мнозинството от членестоногите могат да видят ултравиолетовата светлина. Например пеперудите я използват при събирането на нектар и при своите миграционни процеси.

Някои насекоми са еволюирали още по-съвършени сложни очи. При силна светлина те могат да придвижват пигментните си клетки между единиците на окото. По този начин те се сдобиват със своеобразни слънчеви очила.

Изследвайки очите на насекомите, учените са стигнали до множество нови идеи. Един подобен пример е свързан с астрономията. Телескопът NEOSTEL може да се оприличи на окото на муха. Той е способен да открива бързодвижещи се малки астероиди около Земята, като по този начин функционира като ранна предупредителна система. Традиционния телескоп никога не би могъл да види тези обекти, но NEOSTEL е ключов за откриването на потенциално опасни за живота на Земята астероиди. Няма да е пресилено, ако кажем, че познанието за оптичните органи на насекомите може да спаси човечеството.