Космическата сонда "Солар орбитър" беше изстреляна от Кейп Канаверал | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Снимка: БТА/AP

Космическата сонда "Солар орбитър" беше изстреляна от Кейп Канаверал

"Солар орбитър" ще се присъедини към сондата "Паркър" на НАСА

| Редактор: Криси Димитрова 15 2201

Космическата сонда "Солар орбитър" на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА беше изстреляна с ракета "Атлас V" от Кейп Канаверал на безпрецедентна мисия да заснеме полюсите на Слънцето и да го наблюдава пряко, съобщи Асошиейтед прес.

"Солар орбитър" ще се присъедини към сондата "Паркър" на НАСА, която беше изстреляна преди година и половина. "Солар орбитър" няма да навлиза в слънчевата корона като "Паркър", но ще маневрира на уникална орбита, по която ще премине над двата полюса, които досега не са снимани. Заедно с мощните наземни обсерватории, "Солар орбитър" и "Паркър" ще са като оркестър, каза Гюнтер Хасингер, научен директор в ЕКА.

"Солар орбитър" е произведен в Европа, както и девет от инструментите му. НАСА осигури десетия инструмент и изстрелването от Кейп Канаверал.

Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната й мисия - между пет и девет години.

Стойността на проекта е 1,5 милиарда евро. 

Час и половина след изстрелването слънчевите панели на сондата се разгънаха. Европейската сонда няма да навлиза в слънчевата корона като "Паркър", но ще маневрира на уникална орбита, по която ще премине над двата полюса, които досега не са снимани. Заедно с мощните наземни обсерватории, "Солар орбитър" и "Паркър" ще са като оркестър, каза Гюнтер Хасингер, научен директор в ЕКА.

"Всеки инструмент свири различна мелодия, но заедно изпълняват симфонията на Слънцето" - каза Хасингер.

Космическият апарат "Солар орбитър" е голям колкото миниван и тежи 1800 кг. Той е произведен в Европа, както и девет от инструментите му. НАСА осигури десетия инструмент и изстрелването от Кейп Канаверал.

След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата "Солар орбитър", чиято максимална скорост ще достигне 245 000 километра в час, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 милиона километра. Чрез тази траектория "Солар орбитър" ще "има способността да наблюдава Слънцето директно", обясни Матийо Бертомие от френския Национален център за научни изследвания.

Данните, събрани от "Солар орбитър", ще допълнят тези от "Паркър" на НАСА, изстрелян през 2018 г. Американският апарат се доближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 милиона километра), но без технология за пряко наблюдение, предвид интензивната топлина.

Оборудвана с шест инструмента за дистанционно изследване, сондата "Солар орбитър" ще може да улавя изображения от "безпрецедентно разстояние", както и да заснеме за първи път в историята слънчевите полюси. Учените все още нямат представа как изглеждат слънчевите полярни региони. Американско-европейският апарат "Одисей", изстрелян през 1990 г., прелетя над тях, но на много по-голямо разстояние и не беше оборудван с камери. Връзка с него няма повече от десетилетие.

Останалите четири инструмента на "Солар орбитър" ще изследват "на място" средата около Слънцето.

Главната цел на мисията е да установи как централната ни звезда създава и контролира хелиосферата - "балон" от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който функционира като "магнитен пашкул" и ни предпазва от космически лъчи, идващи отвъд Слънчевата система.

Въпросният "балон" се къпе в постоянен поток от заредени частици - т.нар слънчев вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която специалистите се надяват да разрешат с помощта на сондата "Солар орбитър".

На Слънцето протичат редица физически феномени, като например слънчевите бури, чиито взаимодействия със Земята и до ден днешен интригуват научната общност. Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите бури - кратки, но интензивни явления, които предизвикват смущения в слънчевия вятър. Често внезапната им поява ги прави трудно предсказуеми.

Специалистите се надяват с помощта на сондата "Паркър" да подобрят разбирането си за слънчевите бури - потенциално опасни за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.

Очаква се "Солар орбитър" да подобри познанията за защитата на астронавтите от космическата радиация.

 

Космическата сонда "Солар орбитър" беше изстреляна от Кейп Канаверал

Космическата сонда "Солар орбитър" беше изстреляна от Кейп Канаверал

"Солар орбитър" ще се присъедини към сондата "Паркър" на НАСА

| Редактор : Криси Димитрова 15 2201 Снимка: БТА/AP

Космическата сонда "Солар орбитър" на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА беше изстреляна с ракета "Атлас V" от Кейп Канаверал на безпрецедентна мисия да заснеме полюсите на Слънцето и да го наблюдава пряко, съобщи Асошиейтед прес.

"Солар орбитър" ще се присъедини към сондата "Паркър" на НАСА, която беше изстреляна преди година и половина. "Солар орбитър" няма да навлиза в слънчевата корона като "Паркър", но ще маневрира на уникална орбита, по която ще премине над двата полюса, които досега не са снимани. Заедно с мощните наземни обсерватории, "Солар орбитър" и "Паркър" ще са като оркестър, каза Гюнтер Хасингер, научен директор в ЕКА.

"Солар орбитър" е произведен в Европа, както и девет от инструментите му. НАСА осигури десетия инструмент и изстрелването от Кейп Канаверал.

Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната й мисия - между пет и девет години.

Стойността на проекта е 1,5 милиарда евро. 

Час и половина след изстрелването слънчевите панели на сондата се разгънаха. Европейската сонда няма да навлиза в слънчевата корона като "Паркър", но ще маневрира на уникална орбита, по която ще премине над двата полюса, които досега не са снимани. Заедно с мощните наземни обсерватории, "Солар орбитър" и "Паркър" ще са като оркестър, каза Гюнтер Хасингер, научен директор в ЕКА.

"Всеки инструмент свири различна мелодия, но заедно изпълняват симфонията на Слънцето" - каза Хасингер.

Космическият апарат "Солар орбитър" е голям колкото миниван и тежи 1800 кг. Той е произведен в Европа, както и девет от инструментите му. НАСА осигури десетия инструмент и изстрелването от Кейп Канаверал.

След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата "Солар орбитър", чиято максимална скорост ще достигне 245 000 километра в час, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 милиона километра. Чрез тази траектория "Солар орбитър" ще "има способността да наблюдава Слънцето директно", обясни Матийо Бертомие от френския Национален център за научни изследвания.

Данните, събрани от "Солар орбитър", ще допълнят тези от "Паркър" на НАСА, изстрелян през 2018 г. Американският апарат се доближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 милиона километра), но без технология за пряко наблюдение, предвид интензивната топлина.

Оборудвана с шест инструмента за дистанционно изследване, сондата "Солар орбитър" ще може да улавя изображения от "безпрецедентно разстояние", както и да заснеме за първи път в историята слънчевите полюси. Учените все още нямат представа как изглеждат слънчевите полярни региони. Американско-европейският апарат "Одисей", изстрелян през 1990 г., прелетя над тях, но на много по-голямо разстояние и не беше оборудван с камери. Връзка с него няма повече от десетилетие.

Останалите четири инструмента на "Солар орбитър" ще изследват "на място" средата около Слънцето.

Главната цел на мисията е да установи как централната ни звезда създава и контролира хелиосферата - "балон" от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който функционира като "магнитен пашкул" и ни предпазва от космически лъчи, идващи отвъд Слънчевата система.

Въпросният "балон" се къпе в постоянен поток от заредени частици - т.нар слънчев вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която специалистите се надяват да разрешат с помощта на сондата "Солар орбитър".

На Слънцето протичат редица физически феномени, като например слънчевите бури, чиито взаимодействия със Земята и до ден днешен интригуват научната общност. Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите бури - кратки, но интензивни явления, които предизвикват смущения в слънчевия вятър. Често внезапната им поява ги прави трудно предсказуеми.

Специалистите се надяват с помощта на сондата "Паркър" да подобрят разбирането си за слънчевите бури - потенциално опасни за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.

Очаква се "Солар орбитър" да подобри познанията за защитата на астронавтите от космическата радиация.