Можем ли да насочим извънземните към Земята

Няма достатъчно надежден начин да оповестим съществуването си на евентуални извънземни цивилизации

11:13 | 29 ноември 2021 | Редактор: Стоян Гогов 15 2476

За сега няма никакви доказателства за съществуването на други форми на интелигентен живот във Вселената. Огромната й възраст и умопомрачително големи размери обаче правят вероятността за съществуването на извънземни цивилизации доста висока.

Това е накарало учените да проучат един напълно неизследван въпрос. Можем ли да насочим извънземните към Земята, ако открием, че те съществуват, пише LiveScience.

Основният проблем пред изследователите е откриването на начин за изпращане на четлива галактическа карта.

Изследователите ще трябва да измислят начин да изпратят четлива галактическа карта на нашите гости - което е сложен проблем.

"Ако се опитате да кажете на някого къде се намирате, трябва да имате някои общи препратки, нали? Идеално фиксирани препратки. Но нищо не е фиксирано в галактиката. Звездите и планетите са постоянно в поток, движейки се една около друга в бавен космически валс", споделя Ектор Сокас-Наваро, астрофизик от Института по астрофизика на Канарските острови, пред Live Science.

"Повечето хора биха казали: "Изпратете силно предаване на радиовълни", каза Мартин Рийс, кралският астроном на Обединеното кралство, пред Live Science.

Електромагнитното излъчване, което включва всичко от инфрачервена светлина до радиовълни, исторически е избор номер едно за излъчване на информация за Земята в космоса.

Чрез фино модулиране на честотата на електромагнитна вълна, учените могат да извличат сложни съобщения в прост двоичен код. И тъй като електромагнитните вълни са насочени, всички интелигентни извънземни, които прихванат такъв сигнал, могат просто да го проследят обратно до Земята.

От всички различни видове електромагнитни вълни, радиовълните са обичайното място за такава комуникация. Това е така, защото честотата на радиовълните запълва удобна празнина в електромагнитния спектър, известна като "водната дупка", според НАСА. При тази честота — между 1420 и 1720 мегахерца — водородните и хидроксилните (свързани кислород и водород) молекули, двата компонента на водата, действат като вид химическа "звукоизолация", абсорбирайки по-ниски и по-високи вибрации и оставяйки канала относително свободен от космически фонов шум. Честотите над и под водната дупка са сравнително "шумни", защото са пълни с квантови вибрации и остатъчна радиация от Големия взрив.

В миналото учените са използвали радиовълни за опит за извънземна комуникация. През 1974 г. изследователите излъчват радиочестотно съобщение от телескопа Аресибо в Пуерто Рико към звездния куп М13, на около 21 000 светлинни години от нас.

Съобщението включва обикновена двоична пиктограма, съдържаща представяне на молекула ДНК, нашата Слънчева система и човешка фигура

Оттогава многобройни радио съобщения са "изстрелвани" в космоса, включително сигналът на НАСА "Across the Universe" през 2008 г., който се състои изцяло от едноименната песен на Бийтълс.

Един потенциален проблем с радиовълните обаче е, че те дифрагират или се разширяват, докато пътуват, подобно на вълни, които се разширяват във вода. Това означава, че те могат да станат твърде дифузни, за да носят забележимо послание, докато достигнат далечна галактика.

За по-насочено послание трябва да излъчваме с помощта на видима лазерна светлина, смята Светлана Бердюгина, астрофизик от Института по слънчева физика Лайбниц в Германия.

Насочено съобщение от поляризирана лазерна светлина или светлина, чиито вибрации възникват в една равнина, има потенциала да пътува много по-далеч от радиосигнал, без да се влошава. Въпреки това, тъй като оптичните вълни са по-плътно опакован сигнал, те са много тесни. Учените ще трябва да използват невероятна прецизност, когато ги изпращат. С други думи, вече трябва да знаем къде са нашите извънземни, преди да можем да им изпратим лазерни насоки.

Някои учени са възприели различен подход към междузвездната комуникация.

Най-известната е златната "Пионерска плоча", която астрофизиците Карл Сейгън и Франк Дрейк прикрепят към сондата Pioneer 10 през 1972 г. Втора, идентична плоча е монтирана на Pioneer 11 на следващата година.

Тези плочи са изписани с две човешки фигури - мъж и жена - както и "карта", сочеща пътя към нашата слънчева система, използвайки серия от 14 странни космически забележителности: пулсари.

Пулсарите (съкратено от пулсиращ радиоизточник) са изключително плътни, въртящи се остатъци от мъртви неутронни звезди, които излъчват лъчи на електромагнитно излъчване от своите полюси. Докато се въртят, тези лъчи изглежда "пулсират" или мигат, като фар.

Тъй като пулсарите представляват рядка точка, подобна на метроном в галактиката, те са изключително полезни за навигация, каза Бердюгина.

Всъщност НАСА планира да използва пулсари като вид космически GPS в бъдещи мисии с екипаж в дълбокия космос, пише Nature.

Чрез измерване на леки промени в пристигането на всеки импулс от три или повече пулсари, космически кораб може да триангулира позицията си в галактиката. На плочата на Pioneer всеки пулсар е маркиран с линия, указваща разстоянието му от Земята, както и с поредица от люкове, които обозначават колко бързо се върти.

"Пулсарите обаче са уникално насочени; техните светкавици не се виждат от всеки ъгъл. Така че, ако извънземна цивилизация вземе плочата на Pioneer и я прочете като карта, ще трябва да разберат какво виждаме ние", каза Бердигина пред Live Science.

Бързо въртящи се пулсари обаче се забавят. След няколкостотин милиона години някои от тях може вече изобщо да не се въртят.

Така се оказва, че нито един метод за комуникация с извънземна цивилизация не е достатъчно надежден.

ИЗБРАНО