Наблюдаваха загадъчен термоядрен взрив върху пулсар | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Наблюдаваха загадъчен термоядрен взрив върху пулсар
Снимка: Shutterstock

Наблюдаваха загадъчен термоядрен взрив върху пулсар

Свързаният с феномена механизъм все още не е изяснен

| Редактор: Стоян Гогов 7 2484

Телескоп на Международната космическа станция регистрира внезапно разпръскване на рентгенови лъчи, съобщи Сайънс алърт. Източникът им е пулсарът SAX J1808.4-3658 (J1808.4), който се намира в съзвездието Стрелец на разстояние 11 хиляди светлинни години от Земята. По думите на астрономи от космическия център "Годард" на НАСА в Мериленд и университета на Мериленд в Колидж парк, рекордният взрив се отличава с особености, каквито по-рано не са наблюдавани и засега нямат обяснение.

Причината за рентгеновото лъчение е термоядрен взрив на повърхността на пулсара. Този феномен възниква, когато неутронна звезда поглъща падащо на нея вещество. Астрономите заключили, че за 10 секунди е било произведено толкова голямо количество енергия, колкото Слънцето излъчва за 10 дни. Сред особеностите на експлозията е двуетапното променяне на яркостта й, предизвикано от изхвърлянето на различни слоеве вещество от повърхността на пулсара.

Той е част от система от две звезди. Неговият компаньон е кафяво джудже, което е нещо средно между планета и звезда. От кафявото джудже към пулсара се образува поток от газообразен водород, който създава акреционен диск около неутронната звезда. За няколко години подобни дискове губят прозрачността си и стават плътни. Газът става йонизиран, пораждайки стабилен поток, докато се приближава по спиралообразна траектория към повърхността на пулсара. В края на краищата температурата и налягането са толкова високи, че отключват реакции на термоядрен синтез.

Водородни ядра започват да се сливат, образувайки хелиеви ядра. Те създават слой с дебелина няколко метра, преди да се слеят и да се стигне до взрив, който обхваща цялата повърхност на неутронната звезда. В случая със SAX J1808.4-3658 (J1808.4) първоначално бил изхвърлен водородният слой, а след това взривът изхвърлил и хелиевия слой. Хелият изпреварил водорода, а след това забавил движението си и започнал да пада обратно върху звездата. В този миг яркостта на пулсара се увеличила с 20 процента. Свързаният с феномена механизъм все още не е изяснен.

Наблюдаваха загадъчен термоядрен взрив върху пулсар

Наблюдаваха загадъчен термоядрен взрив върху пулсар

Свързаният с феномена механизъм все още не е изяснен

| Редактор : Стоян Гогов 7 2484 Снимка: Shutterstock

Телескоп на Международната космическа станция регистрира внезапно разпръскване на рентгенови лъчи, съобщи Сайънс алърт. Източникът им е пулсарът SAX J1808.4-3658 (J1808.4), който се намира в съзвездието Стрелец на разстояние 11 хиляди светлинни години от Земята. По думите на астрономи от космическия център "Годард" на НАСА в Мериленд и университета на Мериленд в Колидж парк, рекордният взрив се отличава с особености, каквито по-рано не са наблюдавани и засега нямат обяснение.

Причината за рентгеновото лъчение е термоядрен взрив на повърхността на пулсара. Този феномен възниква, когато неутронна звезда поглъща падащо на нея вещество. Астрономите заключили, че за 10 секунди е било произведено толкова голямо количество енергия, колкото Слънцето излъчва за 10 дни. Сред особеностите на експлозията е двуетапното променяне на яркостта й, предизвикано от изхвърлянето на различни слоеве вещество от повърхността на пулсара.

Той е част от система от две звезди. Неговият компаньон е кафяво джудже, което е нещо средно между планета и звезда. От кафявото джудже към пулсара се образува поток от газообразен водород, който създава акреционен диск около неутронната звезда. За няколко години подобни дискове губят прозрачността си и стават плътни. Газът става йонизиран, пораждайки стабилен поток, докато се приближава по спиралообразна траектория към повърхността на пулсара. В края на краищата температурата и налягането са толкова високи, че отключват реакции на термоядрен синтез.

Водородни ядра започват да се сливат, образувайки хелиеви ядра. Те създават слой с дебелина няколко метра, преди да се слеят и да се стигне до взрив, който обхваща цялата повърхност на неутронната звезда. В случая със SAX J1808.4-3658 (J1808.4) първоначално бил изхвърлен водородният слой, а след това взривът изхвърлил и хелиевия слой. Хелият изпреварил водорода, а след това забавил движението си и започнал да пада обратно върху звездата. В този миг яркостта на пулсара се увеличила с 20 процента. Свързаният с феномена механизъм все още не е изяснен.