НАСА симулира орбитиращи свръхмасивни черни дупки
Симулацията е основана на Обща теория на относителността на Айнщайн
Нов модел приближава учените още по-близо до разбирането на видовете светлинни сигнали, които се получават, когато две супер масивни черни дупки започват да орбитират една около друга, приближавайки се до неизбежен сблъсък.
Именно сблъсъка на свръхмасивни черни дупки предизвиква гравитационни вълни, които отекват из цялата Вселена. Една свръхмасивна черна дупка пък има маса равняваща се на милиони до милиарди пъти масата на Слънцето.
Почти всяка галактика с размерите на нашия собствен Млечен път или по-голяма съдържа чудовищна черна дупка в центъра си. Наблюденията показват, че сливанията на галактики се случват често във Вселената, но досега никой не е виждал сливане на гигантските им черни дупки.
Една от причините за това е, че учените нямат представа как би трябвало да изглежда това сливане.
Симулацията на НАСА показва какви би трябвало да са UV светлинните сигнали, които да забележат земните телескопи от сливането на две свръхмасивни черни дупки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}