От истеричния смях на висшата класа до дълбокия сън на пациента: Магията на Райския газ | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
От истеричния смях на висшата класа до дълбокия сън на пациента: Магията на Райския газ 4
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От истеричния смях на висшата класа до дълбокия сън на пациента: Магията на Райския газ

Преди 175 години диазотният оксид за първи път беше използван за упойващо средство в хирургията

| Автор: Стоян Гогов 8 8546

Извършването на безболезнени операции интересува медиците още от най-дълбока древност. През средновековието се правят най-различни отвари, които обаче са или отровни, или със слаб ефект. Няма да е пресилено да кажем, че модерната анестезиология, поне в сферата на денталната медицина, започва преди 175 години. Това става с внедряването на райския газ или диазотния оксид (N2O) като средство за упойка.

Учените откриват, че вдишването на малки количества диазотен оксид може да предизвика еуфория и смях, а при по-големи дози може да настъпи състояние, подобно на дълбок сън. Най-широко райският газ се използва в зъболечението. По-късно учените разбират, че той може да се използва като медиум при употребата на по-силни упойки - така промишленото му производство остава факт и до днес.

Откритие и употреба

За пръв път райският газ е синтезиран от човека, открил кислорода - английският учен Джоузеф Пристли. Негови са още откриването на фотосинтезата, както и синтезът на хлороводорода и амоняка. Пристли добива чист диазотен оксид пред 1772 година и остава впечатлен от свойствата на газа. Въпреки това ученият продължава изследванията си върху други химични елементи, а в края на 18-и век имигрира по политически причини в САЩ.

В края на 18-и век изследванията на Пристли са продължени от британския химик Хъмфри Дейви, който открива, че райският газ може да има болкоуспокояващи свойства. Дейви обаче също не продължава изследванията си.

Денталната медицина все още използва райски газ за упойка

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Първият, употребил диазотния оксид за упойка и обезболяващо средство, е американският зъболекар Хорас Уелс. Лекарят вече се бил сблъсквал лично с болкоуспокояващите свойства на газа и затова решил да го приложи на пациент по време на изваждане на зъб през 1844 г. През 1845 година Уелс провежда демонстрации пред специалисти в многопрофилната болница на Масачузетс. Макар научният и медиен интерес към тях да е слаб, лекарите от двете страни на Атлантическия океан започват да разбират за свойствата на райския газ.

В края на 19-и век започва масовата употреба на диазотния оксид. Едновременно с това стартира и индустриалното му производство и предлагане под формата на малки метални бутилки. Основните клиенти са в сферата на зъболечението, а райският газ и до днес остава много ценено вещество.

Свойства

Употребата на райски газ продължава и 175 години след първите опити с него. Той е харесван заради лесното си приемане чрез вдишване и сладникава миризма и вкус. Пациентите са доволни и от това, че не трябва да се сблъскват с никакви инжекции. Райският газ действа много бързо - достига до мозъка за 20 секунди, а усещането за отпуснатост и премахването на болката се появяват след 2-3 минути.

Английската аристокрация често използвала райски газ при своите празнества

Снимка: Wikimedia

Докато при други упойки продължителността на действието е конкретна, при райския газ продължителността на действието на упойката може да бъде точно колкото е необходимо за процедурата. Вдишването на райски газ е безопасно и нетоксично. Това е така, защото той напълно се елиминира от организма и няма странични ефекти. Излизането от упоеното състояние също става бързо.

Може би свойствата му го правят популярни и сред хора, които не страдат от състояние, изискващо инвазивна медицинска намеса. През 19-и век например райският газ бил използван в качеството си на опиум от висшата класа във Великобритания.

Днес райският газ е част от много музикални фестивали

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Докторите на аристократите бързо открили, че малките концентрации на диазотен оксид предизвикват чувството на опиянение (оттук идва и названието весел или райски газ) и лека сънливост. При вдишването му в по-големи количества пък бързо се стига до наркотично опиянение и обездвижване.

Към днешна дата над половин милион души използват годишно райския газ като опиат. Диазотният оксид е легален на много места, но лекарите не препоръчват честата му употреба. Експертите разкриват, че тя може да доведе до дефицит на витамин Б12. При вдишване без достатъчно кислород има риск от припадане, ниско кръвно и дори инфаркт.

Основният здравен риск обаче е свързан с начина на боравене с малките бутилки под налягане, в които се съхранява райският газ.

От истеричния смях на висшата класа до дълбокия сън на пациента: Магията на Райския газ 4

От истеричния смях на висшата класа до дълбокия сън на пациента: Магията на Райския газ

Преди 175 години диазотният оксид за първи път беше използван за упойващо средство в хирургията

| Автор : Стоян Гогов 8 8546 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Извършването на безболезнени операции интересува медиците още от най-дълбока древност. През средновековието се правят най-различни отвари, които обаче са или отровни, или със слаб ефект. Няма да е пресилено да кажем, че модерната анестезиология, поне в сферата на денталната медицина, започва преди 175 години. Това става с внедряването на райския газ или диазотния оксид (N2O) като средство за упойка.

Учените откриват, че вдишването на малки количества диазотен оксид може да предизвика еуфория и смях, а при по-големи дози може да настъпи състояние, подобно на дълбок сън. Най-широко райският газ се използва в зъболечението. По-късно учените разбират, че той може да се използва като медиум при употребата на по-силни упойки - така промишленото му производство остава факт и до днес.

Откритие и употреба

За пръв път райският газ е синтезиран от човека, открил кислорода - английският учен Джоузеф Пристли. Негови са още откриването на фотосинтезата, както и синтезът на хлороводорода и амоняка. Пристли добива чист диазотен оксид пред 1772 година и остава впечатлен от свойствата на газа. Въпреки това ученият продължава изследванията си върху други химични елементи, а в края на 18-и век имигрира по политически причини в САЩ.

В края на 18-и век изследванията на Пристли са продължени от британския химик Хъмфри Дейви, който открива, че райският газ може да има болкоуспокояващи свойства. Дейви обаче също не продължава изследванията си.

Денталната медицина все още използва райски газ за упойка

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Първият, употребил диазотния оксид за упойка и обезболяващо средство, е американският зъболекар Хорас Уелс. Лекарят вече се бил сблъсквал лично с болкоуспокояващите свойства на газа и затова решил да го приложи на пациент по време на изваждане на зъб през 1844 г. През 1845 година Уелс провежда демонстрации пред специалисти в многопрофилната болница на Масачузетс. Макар научният и медиен интерес към тях да е слаб, лекарите от двете страни на Атлантическия океан започват да разбират за свойствата на райския газ.

В края на 19-и век започва масовата употреба на диазотния оксид. Едновременно с това стартира и индустриалното му производство и предлагане под формата на малки метални бутилки. Основните клиенти са в сферата на зъболечението, а райският газ и до днес остава много ценено вещество.

Свойства

Употребата на райски газ продължава и 175 години след първите опити с него. Той е харесван заради лесното си приемане чрез вдишване и сладникава миризма и вкус. Пациентите са доволни и от това, че не трябва да се сблъскват с никакви инжекции. Райският газ действа много бързо - достига до мозъка за 20 секунди, а усещането за отпуснатост и премахването на болката се появяват след 2-3 минути.

Английската аристокрация често използвала райски газ при своите празнества

Снимка: Wikimedia

Докато при други упойки продължителността на действието е конкретна, при райския газ продължителността на действието на упойката може да бъде точно колкото е необходимо за процедурата. Вдишването на райски газ е безопасно и нетоксично. Това е така, защото той напълно се елиминира от организма и няма странични ефекти. Излизането от упоеното състояние също става бързо.

Може би свойствата му го правят популярни и сред хора, които не страдат от състояние, изискващо инвазивна медицинска намеса. През 19-и век например райският газ бил използван в качеството си на опиум от висшата класа във Великобритания.

Днес райският газ е част от много музикални фестивали

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Докторите на аристократите бързо открили, че малките концентрации на диазотен оксид предизвикват чувството на опиянение (оттук идва и названието весел или райски газ) и лека сънливост. При вдишването му в по-големи количества пък бързо се стига до наркотично опиянение и обездвижване.

Към днешна дата над половин милион души използват годишно райския газ като опиат. Диазотният оксид е легален на много места, но лекарите не препоръчват честата му употреба. Експертите разкриват, че тя може да доведе до дефицит на витамин Б12. При вдишване без достатъчно кислород има риск от припадане, ниско кръвно и дори инфаркт.

Основният здравен риск обаче е свързан с начина на боравене с малките бутилки под налягане, в които се съхранява райският газ.