Знае се, че дивите и питомните плъхове са доста игриви животни, но невролози от Хумболтовия университет в Берлин решили да научат повече по въпроса, след като чули от стопани на домашните гризачи и ветеринари, че те са склонни да се захващат и с по-сложни игри.

тдавна се знае, че плъховете практикуват елементарни игри - например боричкане, при което няма правила. Но ние искахме да разберем дали гризачите могат да играят нещо по-сложно, като криеница", пише невробиологът и автор на изследването Майкъл Брехт в научиния журнал Science, цитиран от CNN.

Учените от Хумболтовия университет играли вариация на детската игра с гризачите в лаборатория с дистанционно управлявани кутии. Те учели животните да се крият от и да намират изследователите.

За няколко седмици екипът открил, че плъховете бързо научават как да се крият и да търсят. Освен това, те започнали да развиват тактики и стратегии за играта.

Вместо да им се дава храна, плъховете били гъделичкани като награда за успешното си скриване или за откриването на учените.

Понякога, когато гризачите били намирани, те се покривали повторно - независимо, че това значело, че ще получат наградата си по-късно.

Учените смятат това за доказателство, че плъховете играят за самото удоволствие от играта, а не за възнаграждение.

Макар да пазели тишина, докато се крият, плъховете "пискали от радост", когато успеели да намерят учените. Това според изследователите показва разбиране на правилата на играта от страна на гризачите.

"Изглеждат сякаш се забавляват" споделя Брехт.

"Много са гласовити, през цялото време шумят, защото са развълнувани. Но когато играта стартира и започнат да се крият - пазят тишина", допълва ученият.

Брехт казва, че екипът предоставил на плъховете "глупави" скривалища като например прозрачни кутии, но животните се отнесли стратегически и се стремели към "умните скривалища" - непрозрачни кутии, предоставящи по-добро прикритие.

Учените насочили изследванията си към невронната активност в мозъчната кора на плъховете по време на играта. Изследователите открили, че съответни клетки в мозъка отговарят на определени аспекти на играта.

Брехт вярва, че изследването може да хвърли светлина върху връзката между игрите и когнитивните способности.