Кой бе първият реактивен самолет на ВВС на България (снимки)

През 1951 г. на летище Граф Игнатиево постъпва на служба първият самолет без витлов двигател

09:52 | 17 март 2021 | Редактор: Стоян Гогов 85 18465

Месец преди началото на Втората световна война в небето над Германия полита първият реактивен самолет - He 178. Светът на авиацията се променя за винаги. Най-кървавият конфликт в историята на човечеството кара всички участващи да експериментират с новия двигател. Така през 1945 година технологията за направата на реактивни самолети вече е усвоена от всички големи сили.

През 1944 година България попада в съветската сфера на влияние. Спорен е въпросът кой е първият руски реактивен изтребител. За титлата спорят Як-17 и МиГ-15. Двата правят първия си полет през 1947 година, като изделието на бюрото на Александър Яковлев полита няколко месеца по-рано. Самолетът на МиГ от друга страна се оказва много по-масов и успешен.

На пръв поглед е очевидно, че първият реактивен самолет на българската авиация ще е съветски. Това обаче не е съвсем така. Чехословакия започва експлоатацията на немския реактивен изтребител Ме-262 през 1946 година. Прага започва да произвежда самолета, който прекръства на Avia S-92.

Чехите предлагат Avia S-92 на Югославия и дори сключват сделка. По това време има шанс България да се обедини с западната си съседка. Сделката на Прага с Белград обаче пропада, а разривът между Тито и Сталин запазва България като независима държава.

Само за няколко години в края на 40-те България се въоръжава с множество съветски самолети. Страната ни се оказва стратегически важна - най-южната точка на лагерът воден от СССР в Европа и започващата нова Студена война.

Само 4 години след първия си полет и две след официалния си дебют Як-17 се оказва на въоръжение в България. Реактивният изтребител дори е тестван у нас още през лятото на 1950 година, но полетът завършва неуспешно, макар и без жертви.

Вижте как изглежда първия реактивен самолет на родните ВВС >> >> >>

През 50-те години на миналия век страната ни се сдобива с 16 броя Як-17УТИ и 105 броя Як-23. Последният е усъвършенствана технологично версия на Як-17. Основната разлика помежду им се крие в двигателя.

Любопитно, но първият ни реактивен самолет се задвижва от двигател, който е копие на немския Jumo 004 на Junkers, монтиран на Ме-262. Последният обаче има две бройки от агрегата.

От конструкторското бюро на Яковлев се отказват от копието на Jumo 004 и започват да монтират копие на английския Rolls Royce Derwent. Така се ражда и Як-23, който е със значително по-добри характеристики. Максималната скорост вече е малко над 900 км/ч, докато при Як-17 е около 750 км/ч. Максималната далечина на полета също е нараснала от 800 на 1000 километра.

Визуално Як-17 и Як-23 обаче са почти еднакви.

Така изглеждат първите реактивни самолети в родните ВВС - Як-23 и Як-17

Снимка: Wikimedia

Як-17 и неговата модернизирана версия Як-23 остават на въоръжение до 1958 година. За 7-те си години на служба самолетът дори се сдобива с прякор - "Баба Наста".

Страната ни обаче залага на по-добрия МиГ-15. Той пристига у нас още в края на 1951 година. "Мигът" е по-бърз, а обсегът му е почти три пъти по-голям. Същото се отнася и за останалите му характеристики, превъзхождащи тези на Як-17, който е превърнат в учебен самолет.

Основната причина за превъзходството на МиГ-15 над Як-17 се крие в по-добрия двигател, както и във формата на крилата, която при МиГ-15 е стреловидна. Така не само скоростта е по-висока, но и управлението по-лесно.

Двигателят на МиГ-15 също не е разработен в Русия. Той е доразвит от реактивния Rolls-Royce Nene, който Великобритания продава на Москва малко след края на ВСВ и преди началото на Студената война. В средата на 50-те години Москва обаче усъвършенства създаването на собствени реактивни двигатели. Именно с финалната версия на първия изцяло съветски реактивен двигател е снабден най-масовият изтребител в състава на нашите ВВС, чиято история скоро ще научите подробно.

ИЗБРАНО