Трудно е да си представим, но само преди един век танковете се смятаха за истинско чудо на военната техника. Армията смутена ги прие на служба, като не си представяше много за какво служат.

Военнослужещите са били наясно, че машината е покрита с броня, притежава оръдие и картечници и изглежда отлично средство за борба, но как да я използват?

Всички снимки можете да видите тук>>>

Този въпрос е довел до създаването на различни чудновати танкове. Включително и такъв с няколко оръдия.

Според плана на конструкторите такъв танк е трябвало да проникне сред противника и да бълва огън и жупел върху него едновременно във всички посоки.

Външно танкът изглежда заплашително - като малък кораб, монтиран на вериги. Трудността е, че танкът по стандартите на онези години, е бил твърде сложен. Само държава с мощна индустрия е можела да уреди създаването на такива чудовища. Логично е, че първите модели танкове с много кули са били произведени в Англия.

Машината А1Е1, която в момента се намира в Музея на танковете в Бовингтън, излиза за първи път от поточната линия през 1926 г. от компанията "Викерс".

Танкът получава името "Независим", защото дизайнерите смятат, че той може да се бори с врага в напълно автономен режим, без друга помощ и прикритие. Новостта при него - има 5 кули. Големият купол, разположен в центъра, е кръгъл, така че куршумите и снарядите на врага да рикошират. Поставена е 47 мм картечница. Около голямата кула има 4 малки. В последната има картечница с калибър 7,7 мм. Задната лява кула трябва да играе ролята на пункт за противовъздушна отбрана, защото картечницата там се издигна над останалите, за да може да стреля по вражески самолети.

"Независимият" има огромна силна, съотнесена към стандартите на онези години. Стабилна броня, дебелината на която е 13 мм. Тя осигурява пълна сигурност от вражески куршуми. Ключовите позиции са защитени от още по-дебела броня - 28 мм.

Екипът на танковете включва 8 военнослужещи: шофьор, артилерист и товарач в голяма кула, 4 картечари в малките кули и командир на екипаж. Последният е в основната кула и дава заповеди на останалите с помощта на радиостанция. За онези години танкът е истинско техническо чудо.

Танк Т-35


В други бронирани превозни средства екипът разговаря главно с жестове, тъй като в танка има много шум и е почти невъзможно да се общува със спокоен тон. Любопитно е, че люковете отстрани на машините са направени така, че английските военни носилки могат свободно да преминават през тях. По този начин евакуацията на ранените би трябвало да стане по-лесна.

За съжаление проектът съсипва универсалността на дизайна и танкът е създаден в едно копие. Причината е, че проектът е доста скъп и цента му буквално шокира финансистите. Освен това се оказва, че е изключително трудно да се управлява едновременно група от стрелби.

От 1935 г. танкът е уникален експонат на музея в Бовингтън, изненадвайки посетителите с впечатляващия си вид.

Самата идея за многобройна бронетанкова техника обаче продължава да живее. В Съветския съюз, където изучават доста подробно английските танкове, и такъв сорт машини се произвеждат масово.

Средният Т-28 с 3 и тежкият Т-35 с 5 кули прославят руската танкова индустрия през 30-те години на XX век. За разлика от британския "колега", те участват в реални бойни действия срещу нацистите, но в битките не печелят специална военна слава.