Как Италия се нареди в престижния клуб на страните с модерни танкове | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Как Италия се нареди в престижния клуб на страните с модерни танкове 13
Снимка: Wikimedia

Как Италия се нареди в престижния клуб на страните с модерни танкове

C1 Ariete има тежка история, но резултатът е налице

| Редактор: Стоян Гогов 33 20632

В края на 80-те години на миналия век Италия решава да създаде свой собствен танк, с който да се противопостави на евентуална съветска инвазия. Към 1988 година са готови 6 прототипа, а на проекта е дадена зелена светлина. Очаквало се първите танкове да се появят в състава на италианската армия през 1993 година.

Типично по южняшки обаче, плановете се объркали. Студената война свършила, а парите се оказали малко. Двигателят, планиран за задвижването, не бил достатъчно мощен. Разработките продължили до 1995 година, когато танкът, наречен C1 Ariete, най-накрая се качил на поточната линия.

Проточването дало добър резултат. C1 Ariete се оказал най-лекият западен танк, имащ тегло от 54 тона. Това по-същество би му позволило да извършва операции на Балканския полуостров, където голяма част от инфраструктурата не е предвидена за тежащите над 60 тона западни танкове.

Вижте как изглежда италианският танк C1 Ariete >> >> >>

Италианският танк има броня, наподобяваща визуално тази на британския Challenger 2 и технологично M1 Abrams. Макар точният ѝ състав да е секретен, то конструкторите са заложили на наложени един върху друг плътни слоеве от стомана и композитни материали. Дизайнът поставя акцент на намалената радарна и термална видимост.

Основното оръжие е гладкоцевно 120-милиметрово. То е дело на Rheinmetall и с него е оборудван немският Leopard 2, японският Type 90 и корейският K1A1. То е допълнено от две 7.62-милиметрови картечници. Системата за контрол на огъня е компютъризирана и отчита влиянието на температурата и влажността във въздуха. Командирът може да наблюдава какво става навсякъде по бойното поле, имайки 360-градусов изглед, при това без да излиза извън танка или да се мести вътре в него.

Двигателят е 25,8-литров дизелов V12, който е съвместна разработка на Fiat и Iveco. Мощността му е от 1270 конски сили и 4615 Нм въртящ момент, което позволява максималната скорост на асфалт да е 70 км/ч. Двигателят и скоростната кутия могат да се извадят и заменят с нови за по-малко от 1 час.

Анализаторите отчитат, че съветските танкове, като T-55 и T-72, нямат никакъв шанс срещу C1 Ariete, но той би бил победен от своите британски, американски и немски еквиваленти. Това е очаквано. Плановете на НАТО за италианския танк били да води бойни действия по южния фланг на Варшавският договор, където нямало да се изправи срещу Т-80 и по-модерните разработки.

Може би това е и причината C1 Ariete да не се радва на особен успех зад граница, макар Италия да разполага с 200 бройки от машината.

Как Италия се нареди в престижния клуб на страните с модерни танкове 13

Как Италия се нареди в престижния клуб на страните с модерни танкове

C1 Ariete има тежка история, но резултатът е налице

| Редактор : Стоян Гогов 33 20632 Снимка: Wikimedia

В края на 80-те години на миналия век Италия решава да създаде свой собствен танк, с който да се противопостави на евентуална съветска инвазия. Към 1988 година са готови 6 прототипа, а на проекта е дадена зелена светлина. Очаквало се първите танкове да се появят в състава на италианската армия през 1993 година.

Типично по южняшки обаче, плановете се объркали. Студената война свършила, а парите се оказали малко. Двигателят, планиран за задвижването, не бил достатъчно мощен. Разработките продължили до 1995 година, когато танкът, наречен C1 Ariete, най-накрая се качил на поточната линия.

Проточването дало добър резултат. C1 Ariete се оказал най-лекият западен танк, имащ тегло от 54 тона. Това по-същество би му позволило да извършва операции на Балканския полуостров, където голяма част от инфраструктурата не е предвидена за тежащите над 60 тона западни танкове.

Вижте как изглежда италианският танк C1 Ariete >> >> >>

Италианският танк има броня, наподобяваща визуално тази на британския Challenger 2 и технологично M1 Abrams. Макар точният ѝ състав да е секретен, то конструкторите са заложили на наложени един върху друг плътни слоеве от стомана и композитни материали. Дизайнът поставя акцент на намалената радарна и термална видимост.

Основното оръжие е гладкоцевно 120-милиметрово. То е дело на Rheinmetall и с него е оборудван немският Leopard 2, японският Type 90 и корейският K1A1. То е допълнено от две 7.62-милиметрови картечници. Системата за контрол на огъня е компютъризирана и отчита влиянието на температурата и влажността във въздуха. Командирът може да наблюдава какво става навсякъде по бойното поле, имайки 360-градусов изглед, при това без да излиза извън танка или да се мести вътре в него.

Двигателят е 25,8-литров дизелов V12, който е съвместна разработка на Fiat и Iveco. Мощността му е от 1270 конски сили и 4615 Нм въртящ момент, което позволява максималната скорост на асфалт да е 70 км/ч. Двигателят и скоростната кутия могат да се извадят и заменят с нови за по-малко от 1 час.

Анализаторите отчитат, че съветските танкове, като T-55 и T-72, нямат никакъв шанс срещу C1 Ariete, но той би бил победен от своите британски, американски и немски еквиваленти. Това е очаквано. Плановете на НАТО за италианския танк били да води бойни действия по южния фланг на Варшавският договор, където нямало да се изправи срещу Т-80 и по-модерните разработки.

Може би това е и причината C1 Ariete да не се радва на особен успех зад граница, макар Италия да разполага с 200 бройки от машината.