В последните седмици напрежението между САЩ и Иран отново се засили. Ястребът Джон Болтън призовава за военна кампания срещу ислямската република още от около 20 години, а важната му позиция в Белия дом със сигурност оказва влияние на решенията на Тръмп. Скорошния инцидент с арабски танкери в Персийския залив допълнително наля масло в огъня, тъй като основният заподозрян за провокацията е Иран.

Опасността от интервенция в богата на петрол близкоизточна страна остава висока, а експертите определят нейния най-вероятен вид. Тя би включвала основно удари по въздуха, извършвани от самолети, крилати ракети и дронове.

Иран би могъл да се отбранява със своите ПВО системи и военновъздушните сили. Анализаторите обаче посочват, че в модерните конфликти ПВО системите рядко се използват с пълния си капацитет - активирането им би издало позицията им, което би ги превърнало в лесна мишена. Именно заради това необходимостта от авиация не е намаляла въпреки новите технологии в зенитните ракети.

И тъй като сме приблизително наясно как изглежда ВВС на САЩ, то сега ще ви представим как изглежда ВВС на Иран.

Вижте как изглежда ВВС на Иран >> >> >>

Военновъздушните сили на персийците разчитат на остарели китайски, американски и съветски самолети. Най-модерният им изтребител е МиГ-29, а най-многобройният F-4 Phantom II. Първият датира от 80-те години на миналия век, а втория прави първия си полет през далечната 1958 година.

Ето с какво разполага ВВС на Иран:

МиГ-29 - 36 бройки

Ирански МиГ-29

Малко преди разпадането на Съветския Съюз Иран закупува от Москва 40 броя от МиГ-29. Това са едни от първите версии на самолета. Кремъл доставя самолетите през 1991 година. Към 2015 година Техеран разполага с 36 бройки от самолета, макар че според експертите едва 20 от тях са в бойна готовност. Проблемите са свързани с това, че самолетът на практика е 30-годишен, а много от ресурсите му са изтощени. Иранците извършват частична модернизация, но нейното качество и дори естество е спорно.

Всъщност, МиГ-29 се ражда през 70-те години, като отговор на разработвания по същото време F-16. За разлика от американците, руснаците залагат на конструкция с два двигателя. И F-16, и МиГ-29 са класифицирани като леки самолети, които са допълнени от по-тежките F-15 и Су-27.

Първият си полет МиГ-29 прави през 1977 г., 3 години след първия полет на F-16. Макар и в еднакъв клас, двата самолета имат много различни характеристики.

МиГ-29 е по-бърз и маневрен, но има почти двойно по-малък радиус и може да носи по-малко количество въоръжение. По-конкретно, максималната скорост е 2400 км/ч, а бойният му радиус е от 750 километра.

F-14 - 30 бройки

Ирански F-14

Няколко години преди Ислямската революция, САЩ продава на Иран един от най-модерните си самолети - F-14. Машината два окомплектована с далекобойните ракети въздух-въздух AIM-54 Phoenix. Макар в началото на 80-те Иран да разполага с 80 бройки от най-модерния за времето си изтребител, то войната с Ирак, както и необходимостта от поддръжка, са намалили съществено бройките способни да летят. Експертите посочват, че в бойна готовност Иран има не повече от 30 бройки от самолета. Други анализатори смятат, че бройката може да възлиза дори на 40 единици. Истината обаче е, че към днешна дата Иран е единствената страна използваща 50-годишният американски изтребител.

F-14 е двуместен тежък изтребител, който може да се използва и като бомбардировач, ако е модифициран за тази роля. Той има два реактивни двигателя, а крилата му имат променлива геометрия. Максималната скорост е 2485 км/ч, а бойният обсег почти 1000 км. Самолетът може да носи 10 ракети.

Експертите смятат, че САЩ са разработили методи, които да заглушават радарите на F-14, което би ги превърнало от потенциална опасност в лесна мишена за американските изтребители.

F-5E/ HESA Saeqeh - 25 бройки

Ирански F-5

Преди Ислямската революция от 1979 година Иран закупува лекият и бърз американски изтребител F-5. Водещ началото си от 50-те години на миналия век, самолетът се оказва доста важен за новата власт в Техеран. Оказва се, че конструкцията му е достатъчно проста, за да се копира, а персийците да започнат да произвеждат своя версия на самолета. Смята се, че към днешна дата Иран разполага с 15 бройки в лятаща готовност от оригиналния F-5, както и с 10 бройки от неговите "самоделни" копия, наречени HESA Saeqeh.

F-5E разполага с два реактивни двигателя, а максималната му скорост е около 1500 км/ч. Когато е въоръжен с две ракети въздух-въздух и няма допълнителни външни резервоари, бойният обсег на американския изтребител е едва 220 км. Прикачането на допълнителни резервоари е в състояние да повиши значително обсега на самолета. В тежкия си вариант той може да носи 7 ракети и да има радиус от 1000 км.

Макар самолетът да е евтин за експлоатация, остарелият му дизайн и фактът, че американските пилоти са достатъчно добре запознати с него, го превръщат в лесна мишена за американските ВВС.

F-4 Phantom II - 47 бройки

Ирански F-4 Phantom II

В средата на 70-те Иран разполага с 225 бройки от F-4 Phantom II. Широката му употреба по време на 10-годишната война между Иран и Ирак, както и амортизацията му, значително намалят числеността на изтребителя. Въпреки това той все още се използва, като Иран дори е извършвал мисии срещу ИДИЛ със стария американски самолет.

F-4 Phantom II прави първия си полет през 1958 година и е особено използван по време на Виетнамската война от САЩ. Максималната скорост е 2370 км/ч, а бойният радиус е малко над 600 километра.

Благодарение на тягата на своите два реактивни двигателя, самолетъ е способен да носи 8480 килограма въоръжение. То включва както ракети въздух-въздух, така и ракети въздух-земя, въздух-море и дори бомби.

Според данните на ЦРУ, Иран използва F-4 като атакуващ или разузнавателен самолет, а Техеран е разбрал, че остарелите технологии правят изтребителя неспособен да охранява въздушното пространство на страната по най-ефективния начин.

Chengdu F-7 - 17 бройки

Ирански Chengdu F-7

Chengdu F-7 е китайското копие на стария съветски свръхзвуков боец МиГ-21. Самолетът е участвал активно във войната между Иран и Ирак. Остарялата конструкция обаче започва да дава дефекти, като този век Иран губи няколко бройки при инциденти. Макар да има максимална скорост от 2200 км/ч и боен обсег от 850 километра, самолетът не представлява заплаха за нито една страна, разполагаща с модерни военновъздушни сили.

Mirage F1 - 9 бройки

Ирански Mirage F1

Иран се сдобива с няколко бройки от френския изтребител през 1991 година, когато няколко иракски пилоти дезертират в страната по време на Първата война в залива. Самолетът е замислен през 60-те години на миналия век, а бройките, с които разполага Иран, са произведени в края на 70-те. Максималната скорост е 2338 км/ч, а бойният радиус е малко под 500 км. Според експертите, подобно на китайския Chengdu F-7 и американския F-4 Phantom II, френския изтребител не би притеснил американските ВВС.

Су-24 - 23 бройки

Ирански Су-24

Су-24 е съветски фронтови бомбардировач с крило с изменяема геометрия. Той е създаден през 70-те години на миналия век, а целта му е да нанася на ракетно-бомбени удари във всякакви метеорологични условия. Техеран не може да използва този самолет за защита на въздушното си пространство, вместо това би го използвала за атаки над американския флот или бази в региона. Използването на Су-24 обаче е оправдано единствено срещу нискотехнологичен противник или при прочистващи операции. Самолетът може да постигне успехи срещу терористите от ИДИЛ, но не и срещу американските бойни формирования.

Су-22 - 10 бройки

Ирански Су-22

Този самолет също е щурмови изтребител и не може да се ползва за завоюване или защита на въздушното пространство. По същество той представлява ъпдейтната и експортна версия на съветския самолет Су-17, който се появява през 60-те години на миналия век. Използването на самолета е възможно единствено срещу слабо организиран и ниско технологичен противник. Су-22 става лесна плячка дори за хора, въоръжени с преносими зенитни комплекси, като американския Stinger.

Най-модерните самолети на Иран - МиГ-29 и F-14

Единствените самолети, които биха били някаква пречка за щатските ВВС са МиГ-29 и F-14.

Тяхната над 20-годишна възраст обаче минимизира възпиращият им ефект. Според експертите Иран би могъл лесно да свали нисколетящи цели, благодарение на мобилните си зенитни комплекси. Справянето с модерните стелт самолети като F-22, F-35, B-2 и американските крилати ракети Tomahawk е почти невъзможно.

Самолети като F-16, F-15 и F-18 биха били затруднени от по-способните ПВО части на Иран, но в една военна операция САЩ биха използвали тези самолети след подавянето или унищожението на зенитните комплекси като С-300.