Как редовни кражби и пожар унищожават руски радар за милиони (видео)
Разпадът на СССР води до гибелта на скъпото съоръжение
В разгара на Студената война Съветският съюз решава да създаде ново поколение радари, които могат да виждат отвъд хоризонта. Целта им е да откриват излитащи към страната балистични ракети, гарантирайки, че жителите и ръководството на СССР ще имат време да се евакуират, а армията ще може да нанесе ответен удар.
Новите радари трябвало да са два пъти по-мощни от наличните дотогава станции "Днестр" и "Днепр", които имали обсег от 3000 километра и били създадени с технология от 60-те.
Радарните станции "Дариал" дебютират в средата на 70-те и се състоят от две огромни активни фазирани антенни решетки, намиращи се на 500 метра една от друга. Височината на излъчвателя е 40 метра, а на приемника - 80 метра. Обсегът наистина е двоен, а антените засичат множество цели до 6000 километра. Освен това те могат да се справят със заглушаване на сигнала и другите методи за объркване на системите.
Вижте как изглеждат станциите след разпада на СССР >> >> >>
Радарите "Дариал" се превръщат в своеобразен технологичен връх в своята област, поради което строежът и оборудването им не е особено лесно или евтино начинание. СССР планирал да създаде 8 станции, които да опасват територията на страната. Заради способностите на радарите, САЩ подават протестна нота, заявявайки, че съоръжението намиращо се в Сибир нарушава договора за ограничение на противоракетната отбрана. През 1989 година Горбачов се съгласява с тази теза и до 1991 г. напълно демонтира станцията в далечния руски север.
Според анализаторите, за проекта са похарчени поне около половин милиард долара, като секретният характер на програмата и хаосът на 90-те правят трудно определянето на точната сума. Някои експерти твърдят, че оборудването на една станция струва поне 50 милиона долара.
От планираните 8 радарни станции само 2 стигат до оперативна фаза, като останалите остават в някаква степен недовършени или не напълно функционални след 1991 година.
Една от тези станции е разположена на брега на езерото Балхаш, намиращо се в Казахстан. Строежът й започва през 1982 година, а към 1992 година цялото оборудване вече е на мястото си. Радарът влиза в тестови режим, но влошената финансова ситуация в страната води до прекратяването на всякаква дейност в станцията през 1994 година.
След като руснаците прибират част от оборудването си, радарът става чест обект на кражби - тоновете метали и любопитната технология предизвикват интересна за крадците. През 2004 година високият 80 метра приемник изгаря, като според някои е станало късо съединение, но други говорят за умишлен палеж.
Кражбите обаче не спират и дори минават на по-високо ниво. Тъй като в кондензаторите на радара има токсични материали, правителството на Казахстан дава 7 милиона долара за тяхното премахване и утилизация. След проведено разследване обаче се оказва, че тогавашният министър на околната среда на централноазиатската република е отклонил парите, заради което е осъден на 4 години затвор.
На практика след пожара радарът е оставен на произвола на съдбата, а събирачите на скрап само довършват започнатото унищожение. Заради безразборното рязане на метал, конструкцията колапсира през 2010 г.
Съдбата на останалите недовършени радари "Дариал" е сходна. Любопитно е, че през 2002 година САЩ предлагат финансова помощ на Русия, за да може тя да довърши станциите си, стига да се съгласи за изменение в договора, ограничаващ противоракетните средства. Русия отказва, а в последствие САЩ излизат от договора и започват разработката на модерна противоракетна система.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}