В средата на 50-те години на миналия век Швеция е изправена пред дилема - да закупи добре бронирани, но не особено маневрени и твърде едрогабаритни американски танкове, да вземе леки и мобилни, но зле бронирани френско-немски танкове или да създаде своя собствена бронирана машина. Шведите избират последното и така се ражда един от най-необичайните танкове в света - Strv 103.

Вижте как изглежда танкът >> >> >>

Скандинавските инженери проучили, че по-голямата част от танковете, унищожени през Втората световна война, както и в Корея, са улучени в купола. Оказва се, че ниският профил и ъглите, които той дава са голямо предимство.Конструкторите решават да действат радикално и да се "отърват" напълно от купола. Така височината на машината е сведена до 214 сантиметра.

Шведите провели редица експерименти, доказващи, че за танковете в средата на 20 век е без особено значение дали при прицелване ще се върти само техния купол или цялото шаси.

Странностите обаче не се изчерпвали с липсата на купол. Strv 103 разполагал не с един, а с два двигателя. Първият бил традиционен дизелов агрегат с мощност от 240 конски сили. Вторият обаче бил газово-турбинен с 300 к.с., а подобен двигател се монтирал за пръв път на танк. Вторият мотор се активирал само при нужда от по-бързо придвижване. Любопитно е, че максималната скорост на заден ход е същата като на преден - 60 км/ч.

Strv 103 бил един от първите танкове, които използвали автоматично оръдие, намалявайки екипажът с 1 човек, в случая на шведския танк обаче, в корпуса се намирали само двама души. Единият бил едновременно шофьор и мерач, а другият - командир. Самото оръдие било 105-милиметрово и можело да произвежда по един изстрел на всеки 3 секунди.

Макар да не участвал в бойни действия, шведския танк се оказал по-точен и маневрен от Leopard 1 и американския M60 Patton.

Производството на шведския танк продължава от 1967 г. до 1971 г., като за това време са създадени 290 бройки, като нито една от тях не е предвидена за експорт. Всички единици от Strv 103 са зачислени към Шведската армия, като те са пенсионирани през 1997 година.