Пандемията от коронавирус промени традиционния парад, с който Москва отбелязва победата си във Втората световна война. Макар по Червения площад да не маршируваха войници и да не преминаха колони от бронирани машини и танкове, то все пак честване имаше.

Над Кремъл и Москва прелетяха 75 самолета и хеликоптера. Въздушният парад включваше най-способните и нови руски аероплани. 

Вижте как изглеждат машините, взели участие във въздушния парад >> >> >>

Не малка част от показаните летателни машини са вече изпробвани във военни действие, включително и в Сирия. Наред с модерните аероплани имаше и такива, дебютирали в средата на миналия век, но преминали модернизация. Ето кои са самолетите и хеликоптерите, участвали в парада:

"Невидимият" Су-57

Су-57

Су-57 е най-модерният руски самолет. Той е създаден, за да замени тежкия изтребител Су-27. Той е с ниска радарна видимост и има необходимите технологии, които да го квалифицират като изтребител от пето поколение.

Според анализаторите, технологията му за ниска радарна видимост разчита на ъгловите форми и специално покритие, но отстъпва на американските F-22 Raptor и F-35 Lightning II, а може би дори и на китайския J-20.

Това в което Су-57 е по-добър от своите конкуренти е маневреността. Заради лимитациите наложени от стелт технологията, тези самолети са по-малко маневрени, а понякога и тромави във въздуха. Руснаците обаче са успели да направят Су-57 достоен наследник на Су-27, който има свръхманевреност.

Руският изтребител разполага с два мощни реактивни двигателя, като максималната му скорост без форсаж е 2100 км/ч. Количеството на боеприпасите, които самолетът може да носи е над 10 000 килограма.

"Космическият" МиГ-31

МиГ-31

Самолетът има максимална скорост ограничена на 3000 км/ч. Технически е възможно МиГ-31 да лети със скорост около 3700 км/ч, но това би изхабило твърде бързо ресурса на двигателя. Максималната височина, на която може да лети изтребителят е 20 600 метра.

Поради своята бърза скорост, изтребителят е използван за платформа на носене на хиперзвукови ракети и дори антисателитни оръжия.

Тъй като МиГ-31 може да лети на голяма височина и да изстрелва оръжия в космоса, понякога го наричат "космически", макар всъщност да не отговаря на определението космически самолет.

"Акробатичният" Су-30СМ

Су-30СМ

Това е тежък изтребител от поколение 4++, който прави първия си полет през 2012 г. Към този момент Русия разполага със 71 бройки от самолета, който е дълбока модификация на Су-27.

Су-30СМ се отличава със свръхвисока маневреност и за разлика от Су-27 разполага с предкрилки. Той е многоцелеви самолет и може да нанася удари като по наземни, така и по въздушни цели, използвайки високоточни ракети.

Изтребителят се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната му скорост е 2125 км/ч, а бойният му радиус е 1500 км.

Лекият и маневрен МиГ-29

МиГ-29

Това е най-популярният руски лек изтребител, който може да бъде наречен малкият брат на Су-27. МиГ-29 може да носи по-малко количество ракети от самолета на "Сухой", но разполага със същата висока маневреност и може да изпълнява акробатичния трик "Кобрата на Пугачов".

МиГ-29 се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната скорост е 2400 км/ч, а бойният му радиус е от 750 километра.

"Птицечовката" Су-34

Су-34

Това е един от най-новите руски самолети, чиято разработка започва през 80-те, първият му полет е през 1990 г., но е приет на въоръжение чак през 2014 г. Той е базиран на Су-27, но способностите му сериозно се различават.

Су-34 е ударен бомбардировач или щурмови изтребител, който може да носи до 12 000 килограма въоръжение, закачени на общо 12-те му пилона. Заради спецификата на мисиите му самолетът е брониран, а пилотската кабина е обвита с предпазна бронирана капсула с дебелина от 17 мм. Заради способния си радар Су-34 има възможността да стреля по цели във водата, във въздуха и на земята. Максималната скорост е 2000 км/ч, а бойният радиус - 1100 км. Формата на самолета определя и неговия прякор сред войниците - "Птицечовката".

"Летящият танк" Су-25

Су-25

Су-25 се задвижва от два реактивни двигателя, предназначение да са особено ефективни на ниска надморска височина - самолетът може да лети само на няколко метра от земята с 975 км/ч. Бойният обсег е 750 километра, когато самолетът носи 4400 килограма въоръжение и има монтирани 2 външни резервоара с гориво.

Едно от най-страшните оръжия на самолета обаче е неговото 30-милиметрово автоматично оръдие.

Тъй като е предназначен за мисии на ниска надморска височина, Су-25 е брониран, като около пилотската кабина има разположени предпазни елементи от стомана. Тялото на самолета пък е изградено от специална сплав, включваща 13% титан.

Ветеранът от Студената война Су-24

Су-24

Дебютирал през 1970 година, Су-24 продължава да лети и до днес. Самолетът е изключително ефективна платформа за нанасянето на по-тежки удари над вражески цели - било големи бази или тежки военни кораби.

Су-24 може да носи около 8000 килограма въоръжение, което е изключително разнообразно - от управляеми бомби, до антирадарни ракети. Самолетът може да носи дори и ядрено оръжие.

Максималната скорост е 1700 км/ч, а максималният боен радиус в пълно бойно снаряжение е 600 км.

От Су-24 са създадени около 1 400 бройки, като производството приключва през 1993 г. Руснаците непрестанно подобряват своя самолет интегрирайки му нови радари и електроника.

Продадените в чужбина бройки обаче не постигат особен успех, а заради извършваните ниски полети, често стават жертва на атаки с преносими зенитни комплекти.

Руските Су-24 обаче редовно извършват изключително ниски и изненадващи полети (обикновено на 30 метра височина) над американските военни кораби в Черно море.

Именно изменящата се геометрия на крилата, позволява на Су-24 да прелита със свръхзвукова скорост на ниска височина, запазвайки стабилността си.

Витловата "класика" Ту-95МСМ

Ту-95МСМ

Това е единственият витлов стратегически бомбардировач, който е на въоръжение към днешна дата, но за това си има добра причина - той е въоръжен не с бомби, а с крилати ракети, можещи да носят ядрени бойни глави. Направил първия си полет през 1952 година, Ту-95 осъществи своето бойно кръщение през 2015 година, нанасяйки удари по цели в Сирия.

Самолетът има 4 витлови двигателя с обща мощност от около 50 000 к.с., а максималната му скорост е 830 км/ч. Без презареждане Ту-95 е способен да измине 15 000 км.

Версията МСМ на бомбардировача е усъвършенстване за носене на най-модерните крилати ракети, но освен това има и подобрена електроника и радар.

Най-големият сръхзвуков самолет Ту-160

Ту-160

Първият прототип на Ту-160 полита през 1981 година, а от Туполев използват много от натрупаното знание от "съветския Конкорд" - пътническия Ту-144.

Създаденият от Туполев самолет се оказва огромен. При максимално разперени крила, размахът им е от 55.7 метра, а когато са сгънати, размахът е от 35 метра. Самолетът е дълъг 54 метра, а височината му е 13 м. Теглото на празно е 111 000 килограма, но когато е натоварен с въоръжение и гориво, самолетът тежи 267 600 килограма.

Ту-160 може да носи цели 40 000 килограма въоръжение.

За да излети толкова тежък самолет са използвани 4 мощни реактивни двигателя "Кузнецов НК-32". Това е най-мощният и голям двигател монтиран някога в историята на военен самолет. Благодарение на него тежката машина може да лети с 2220 км/ч.

Максималната дължина на полета варира според въоръжението и скоростта, но ако Ту-160 носи 6 крилати ракети Х-55 с ядрена глава с 200 килотона и се движи със скорост около 800 км/ч, то могат да бъдат изминати 12 000 километра без допълнително зареждане във въздуха.

На 10 юни 2010 година, два Ту-160 поставят рекорд, прекарвайки 23 часа във въздуха и изминавайки 18 000 километра.

Друго постижение е реализирано 4 години по-рано, когато самолетът успява незабелязано да проникне в американското въздушно пространство над Аляска, въпреки че Ту-160 няма стелт възможности.

Максималната височина на полета е 16 000 метра, но полетите в повечето случаи се извършват на 12 000 метра над земята.

Макар да влиза на въоръжение през 1987 година, самолетът прави първият си боен полет чак през 2015 година, когато изстрелва крилати ракети 3M-54 Калибр от акваторията на Средиземно море по цели в Сирия.

От 2007 година до сега Русия постоянно държи въоръжени самолети Ту-160 във въздуха си - тези полети са били прекратени в края на 1991 г. Освен това Русия е рестартирала производството на бомбардировача.

Тактическият бомбардировач Ту-22М3

Ту-22М3

Това е дълбока модернизация на оригиналния Ту-22, която няма почти нищо общо с оригиналния самолет. Бомбардировачът е приет на въоръжение през 1989 година.

Максималната скорост нараства до 2531 км/ч, а радиусът е увеличен до около 7000 км. Ту-22М3 не е малък самолет, като дължината му е малко над 42 метра. Тъй като крилата му са с променлива геометрия, при максималния си размах те имат дължина от 34.3 метра, но когато се свият, размахът им може да намалее до 23.3 метра.

Днес основното въоръжение на самолета продължава да включва противокорабната ракета Х-22, но са добавени още и крилатите ракети Х-15, Х-32 и Х-55.

Интересно е, че Ту-22М3 е може би един от малкото съвременни самолети, които имат защитно оръдие, разположено в края на самолета (почти до двигателите).

Към днешна дата Русия разполага с 69 бройки от бомбардировача, като наскоро те взеха участие и в мисиите в Сирия.

Най-големият вертолет в света Ми-26

Ми-26

В центъра на състава щеше да е тежкият вертолет Ми-26 - най-големият и най-тежкият хеликоптер влязъл някога в серийно производство. Ми-26 може да превозва до 90 души или до 20 000 килограма полезен товар.

Максималната му скорост е 295 км/ч, а задвижването се осигурява от два газотурбинни двигателя с обща мощност от над 22 000 к.с.

Бойният Ми-28НМ

Ми-28НМ

Основната задача на този хеликоптер е да унищожава бронетанковата техника на противника. Освен това Ми-28 може да се използва за огнева поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи.

Като цяло габаритите му са по-малки от тези на Ми-24, но е по-голям от американският си аналог - AH-64 "Апачи". Максималната скорост е 324 км/ч, а бойният радиус е 200 километра.

Хеликоптерът разполага с 30-милиметрово автоматично оръдие и широк набор от управляеми или неуправляеми ракети. Ми-28НМ може да носи 250 килограмови бомби.

Издръжливият Ми-35

Ми-35

Този вертолет представлява дълбока модернизация на Ми-24. Основното въоръжение включва два броя 23-милиметрови автоматични оръдия, 8 противотанкови ракети "Штурм-В" или "Атака-М" и неуправляеми ракети въздух-земя. Максималната скорост е 300 км/ч, а бойният радиус е 500 км. Руските военни много харесват вертолета, защото по думите им е издръжлив и надежден.

"Алигаторът" Ка-52

Ка-52

Най-модерният военен хеликоптер на Русия в момента е Ка-52 "Алигатор", който е създаден по съосната система и има максимална скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км.

За задвижването отговарят два газотурбинни двигатели - всеки с мощност от по 2400 к.с.

Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие, две 23-мм оръди и голям комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях участват в мисии в Сирия.

След хеликоптерите в парада щяха да преминат бомбардировачите и транспортните самолети