17-11-2017 20-11-2018

20:22 | 19.04.24

Снимка: NASA

Какво направиха на Луната астронавтите от "Аполо-11"

НАСА публикува любопитна фотогалерия от земния спътник

14:20 | 21 юли 2019 | Автор: Стоян Гогов 396 55093

САЩ печели космическата надпревара през миналия век след като преди точно 50 години "Аполо 11" става първата мисия, успешно изпратила хора на Луната. Тя е изстреляна към естествения ни спътник благодарение на ракетата "Сатурн-5". На борда на космическия кораб са астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин.

На екипажа са нужни 4 дни, за да стигне до Луната. Майкъл Колинс остава в капсулата на окололунна орбита "Колумбия" - транспортното средство за връщане на Земята. Лунният модул "Ийгъл", с Армстронг и Олдрин на борда, каца на Луната на 20 юли 1969 г. в 20 ч. и 17 мин. по Гринуич.

Няколко часа по-късно - в 2 ч. и 56 мин. по Гринуич на 21 юли 1969 г. Армстронг се превръща в първия човек стъпил на лунната повърхност.

По повод 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната, НАСА публикува любопитна галерия от снимки.

Вижте непубликувани досега снимки от мисиите "Аполо" >> >> >>

Много от конспиративните теории наблягат на факта, че е невъзможно от Луната да не се виждат звезди, но на снимките небето е чисто черно.

От НАСА обясняват, че това не е така и се дължи на елементарни фотографски правила. За да се вижда слабата светлина на звездите е необходима по-голяма експозиция, а това означава, че Земята и повърхността на луната ще се вижда изцяло в бяло. Освен това НАСА са използвали камера с предварително нагласени настройки, защото скафандрите на астронавтите не са позволявали те да бъдат сменяни в движение.

Експертите разкриват, че оборудването на Луната стои все още там, заради което никоя сериозна космическа организация по целия свят не е оспорила постижението на САЩ. От НАСА разкриват как е била направена първата стъпка на лунната повърхност и какво се е случило след това.

Кацането

Лунният модул "Ийгъл" с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се отделя на височина от 110 км над повърхността на Луната. Той започва да забавя своята траектория, докато Майкъл Колинс остава на борда на капсулата "Колумбия". По програма "Ийгъл" трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.

"Хюстън, тук база на Спокойствието, Орелът ("Ийгъл") кацна", са първите думи изречени от Армстронг към наземното командване след кацането.

Първата стъпка

След кацането екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на "Ийгъл", които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност.

Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло.

"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството", заявява Армстронг - първият човек стъпил на Луната.

Историческата първа крачка е осъществена на 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди по Гринуич. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци при които се прелитат над 2 метра.

Издигането на флага

След първата разходка по лунната повърхност астронавтите се заемат с монтирането на ТВ камера. Пред нея те издигат знамето на САЩ.

"Всичко, което исках да направя бе да издигна знамето на САЩ на Луната", споделя Бъз Олдрин.

Монтирането на флага обаче се оказва по-трудно от очакваното. Астронавтите се борят с пилона и окачването на знамето. Те дори изразяват притеснения, че то може да се срути и падне на повърхността пред очите на цялата планета.

Тъй като на Луната няма вятър, знамето не би могло да се развее. Това е причината много от феновете на конспирациите да смятат кацането на естествения ни спътник за фалшифицирано. Истината обаче е различна - хора не само са кацали на Луната, но и за "веенето" на флага си има причина.

От НАСА също знаели, че на Луната няма вятър и знамето ще изглежда "доста умряло", ако не измислят механизъм, които да го държи разгънато. В горния край на флага е монтиран тънък метален прът, който да държи знамето в изпъната позиция. Борбата на астронавтите в монтирането на конструкцията причиняват вибрации и са причина за "по-земните" форми на флага.

Освен знамето астронавтите полагат монолитна метална плоча, върху която стоят подписите на президента на САЩ по това време - Ричард Никсън и участниците в "Аполо 11". На плочата има надпис гласящ: "Тук хората от планетата Земя за пръв път стъпиха на Луната, юли 21 1969 сл. Хр. Идваме с мир от името на цялото човечество". НАСА била помолена от Никсън да сложи християнски символ в надписа, заради което било избрано съкращението сл. Хр.

Телефонен разговор с президента

След монтирането на американското знаме на Луната астронавтите провели телефонен разговор с президента Ричард Никсън.

"Здравейте, Нийл и Бъз. Говоря с вас по телефона от Овалната кабинет в Белия дом. И това със сигурност трябва да е най-историческото телефонно обаждане, правено някога. Не мога да ви кажа колко сме горди от това, което постигнахте. За всеки американец това трябва да бъде най-гордият ден в живота му. Сигурен съм, че и хората по целия свят ще се присъединят към нас, оценявайки огромния подвиг, който извършихте.

И докато разговаряте с мен от Морето на Спокойствието на Луната, ние сме вдъхновени да удвоим усилията си да донесем мир и спокойствие на Земята. За един безценен момент в цялата човешка история, всички хора на тази планета са наистина обединени в едно: единни в гордостта си от постижението ви, и единни в молитвите да се върнете безопасно на Земята", заявява Ричард Никсън.

"Благодаря ви, г-н президент. За нас е голяма чест и привилегия да сме тук, представлявайки не само Съединените щати, но и хората и народи, искащи мир на Земята. Всички с поглед към бъдещето. За нас е чест да можем да бъдем днес тук", отговаря Нийл Армстронг.

Научният елемент на "Аполо 11"

Може би най-важната научна част от мисията "Аполо-11" е събирането на образци от почвата на Луната. Астронавтите вземат множество различни проби, включително и такива направени в дълбочина. Взети са и късчета от скали. Напълнени са два контейнера с общо количество от 21.55 килограма проби от повърхността на Луната.

Астронавтите поставят и сеизмограф на Луната, който трябва да измери "лунотресенията", за наличието на които учените спекулират по-рано. Монтиран е и огледален рефлектор. Към него по-късно е изстрелян лазерен лъч от Земята. Така е измерено в точност до милиметри разстояние между нашата планета и нейния естествен спътник. Този уред е и едно от най-явните доказателства за това, че НАСА успешно е изпратила хора на Луната.

Излитането от Луната

След като са прекарали по-малко от ден на Луната астронавтите се отправят обратно към Земята. В 17:54 на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от "Ийгъл" и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска.

Скачването с "Колумбия" на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути след излитането от Луната. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали взети и заснети от Луната, след което Лунният модул "Ийгъл" е разкачен и изоставен.

"Колумбия" потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 мин. и тридесет обиколки около Луната. По време на обратния път са осъществени две телевизионни предавания и веднъж е включен двигателят за корекции на траекторията на полета. Това се налага поради преместване на точката за кацане заради лошото време в района на приводняване.

Колумбия достига Земята на 24 юли 1969 след около 195 часа полет от старта. Екипажът заема места в спускаемия апарат, който преминава в земната атмосфера на автоматичен режим на спускане. Парашутната система е задействана и в 16 часа 53 мин. 35 сек. по Гринуич "Аполо 11" успешно се приводнява в Тихия океан.

Така преди 50 години човечеството започва и завършва успешно първото си посещение до друго тяло в Слънчевата система.

ИЗБРАНО