Какво знаем за немския отговор на Т-34 (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какво знаем за немския отговор на Т-34 (снимки) 20
Снимка: iStock by Getty Images

Какво знаем за немския отговор на Т-34 (снимки)

Производството е запазено и след края на Втората световна война, а Франция се превъоръжава с немския танк

| Редактор: Стоян Гогов 117 38130

Втората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история. Източният фронт, където Германия и Съветският съюз воюват един срещу друг, е арената на най-тежките сблъсъци, взели най-много жертви.

Първоначално предимството е на страната на Берлин - съветската армия е изненадата и не успява да организира контраатака и дори защита на ключови градове, като Минск, Киев, Севастопол и други. Германците спират пред Москва в края на 1941 година, но на помощ на руснаците идва "Генерал Студ".

Кремъл използва ситуацията, за да организира силите си. Ключово значение за следващите победи има Т-34. Танкът е с броня, разположена под ъгъл, а това я прави много по-трудно пробиваема. Същевременно теглото се запазва ниско.

След реорганизирането на производството отвъд Урал, цената на Т-34 е намалена двойно, а до 1945 година са създадени 57 000 бройки.

Вижте как изглежда немският отговор на Т-34 >> >> >>

Наличието на Т-34 се оказва голям шок за немската армия. До края на 1941 година тя успява да унищожи близо 2 000 бройки, но истинската причина за това е състоянието на съветската армия през първите месеци от откриването на Източния фронт. Т-34 се оказва по-добър в някои отношение от масовия немски Panzer IV. Когато съветският танк започнал да се появява в по-големи количества, Берлин трябвало да измисли ответен отговор.

Дизайнът и намесата на Хитлер

Проектът за създаване на наследник на Panzer III и Panzer IV стартира още през 1938 година. През 1941 година генерал Хайнц Гудериан - един от теоретиците на блицкрига и съвременната война с танкове лично настоял за ускорение по разработката на нов танк. Създадена била и специална комисия, която да изучи T-34. Ловът за пленяването на съветския танк започнал.

Daimler-Benz и MAN предложили два сравнително различни дизайна. Скоро изискванията към проекта са променени.

"Първоначално Tiger I бе проектиран да тежи петдесет тона, но в резултат на исканията на Хитлер, теглото нарасна до петдесет и седем тона. Тогава решихме да разработим нов тридесеттонен танк, чието име, Panther, трябваше да означава по-голяма пъргавина. Макар и лек на тегло, неговият мотор трябваше да бъде същият като този на Тигъра, което означаваше, че може да развива превъзходна скорост. Но в течение на една година Хитлер отново настоя да постави толкова много броня върху него, както и по-големи оръдия, че в крайна сметка проектът достигна четиридесет и осем тона, първоначално заложеното тегло на Тигъра", споделя Алберт Шпеер, който от 1942 година е министър на военната промишленост на Германия.

Междувременно проектът е спечелен от MAN, заради по-бърз начин на производство. Първият прототип на новия немски танк, който трябва да отговори на руския Т-34, е готов през септември 1942 г.

Крайният резултат

Panzer V или "Пантера" има същия бензинов двигател Maybach V12 (690 к.с.) като Tiger I. Предната броня е по-ефективна и по-лека. Оръдието също е по-добре защитено. Проходимостта и скоростта на новия танк също са по-добри от тези на Tiger I. Компромисът е направен с по-слабата странична броня, което е уязвима за флангов огън.

Основното оръдие е 75 милиметрово, а към него са добавени две 7.92 мм картечници. Резервоарът е от 730 литра, които са достатъчни за изминаването на 260 километра по равен път или на 100 км по неравен терен. Максималната скорост е 50 км/ч.

Производството на Panzer V Panther е много по-евтино от Tiger I. Основни елементи на дизайна на Panther, като бронята, трансмисията и крайното задвижване, са опростявани за подобряване на производствените нива и справяне с недостига на суровини. Цялостният дизайн обаче е описан, като "свръх инжениран".

Производството на танка струва 117 100 райхмарки, което е двойно по-малко от това на Tiger I, но е повече от тази на Panzer IV.

Panzer V Panther има 5-членен екипажа, съставен от командир, стрелец, товарач, шофьор и радист.

Представяне на фронта

"Пантерата" започнала да навлиза в редиците на германската армия в началото на 1943 година, но веднага се сблъсква с проблем.

Двигателят често прегрявал или се повреждал.  От горивната помпа и карбуратора имало течове на гориво, които предизвикали пожари в двигателния отсек. Авариите на трансмисията и крайната предавка са най-честите и най-трудни за ремонт. Списъкът с проблемите на танка нарастват всеки ден, което води до решението от април до май 1943 г. всички произведени "Пантери" да се върнат от фронта за мащабна програма за поправка.

Представянето на новия немски танк по време на Курската битка - най-голямата танкова битка в историята, също не е задоволително.

В началото на боевете Вермахтът има едва 184 работещи "Пантери", но броят им е намален до 40 само за два дена.

Всички конструктивни проблеми на танка са оправени близо година след Курската битка. Тогава си проличават и всички положителни качества на Panzer V Panther.

Въпреки че официално е класифициран като среден танк, теглото на Panther (44.8 тона) е по-скоро като това на тежък танк и по-сходно с това на американския M26 Pershing (41.7 тона), британския "Чърчил" (40.7 тона) и съветските тежки танкове ИС-2 (46 тона)

Извън логистичните проблеми от теглото, Panzer V Panther бил трудно унищожим от руския Т-34 и невъзможен за побеждаване от американския M4 Sherman.

По време на Арденската офанзива в Белгия, танкът успява да покаже превъзходство над американските бронирани формации. Стрелбата на по-голяма дистанция, се оказва сериозна пречка за съюзниците. Германия обаче се сблъсква с нови проблеми.

В края на 1944 година производството е бавно, недостигът на материали се отразява дори на мунициите, а новите танкисти са зле обучени твърде млади.

Така недостатъчното количество на Panzer V Panther, слабостите на екипажа и логистичните проблеми стават причина за по-лошо от очакваното представяне.

От Panzer V Panther били произведени около 6 000 бройки или близо 10 пъти по-малко от тези на Т-34. Немският танк бил и в около 7 пъти по-малко количество спрямо американския М4 Sherman.

Производство след края на войната

След победата на съюзниците, британците и американците са впечатлени от потенциала на Panzer V Panther. Танкът веднага попълва редиците на новосформираните бронирани сили на Франция.

Според историка Стивън Залога, "Пантерата" е предшественикът на съвременния основен боен танк. Франция използва част от технологиите и дизайна за създаването на своето ново поколение бронирани машини.

Интересът към "Пантерата" е толкова голям, че западните съюзници продължават производството на машината през 1946 година, като дори запазват оригиналните работници. Серията е лимитирана, но веднага се изпраща в различни страни за опити.

Швеция изпраща делегация във Франция, за да разгледа екземпляри от Panzer V Panther. Една бройка от танка е изпратена на Стокхолм, който тества машината до 1961 година.

Съветският съюз не е толкова заинтересован от технологиите на танка, но изпраща всички пленени бройки до своите нови съюзници от Източна Европа.

Така Panzer V Panther се оказва и в редиците на родната армия. През март-април 1945 г. България получава 15 "Пантери". В края на 40-те години на миналия век бройките са закопани по българо-турската граница. Окончателната съдба на тези танкове е неизвестна, но източниците сочат, че те са били заменени и бракувани през 50-те години на миналия век.

Какво знаем за немския отговор на Т-34 (снимки) 20

Какво знаем за немския отговор на Т-34 (снимки)

Производството е запазено и след края на Втората световна война, а Франция се превъоръжава с немския танк

| Редактор : Стоян Гогов 117 38130 Снимка: iStock by Getty Images

Втората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история. Източният фронт, където Германия и Съветският съюз воюват един срещу друг, е арената на най-тежките сблъсъци, взели най-много жертви.

Първоначално предимството е на страната на Берлин - съветската армия е изненадата и не успява да организира контраатака и дори защита на ключови градове, като Минск, Киев, Севастопол и други. Германците спират пред Москва в края на 1941 година, но на помощ на руснаците идва "Генерал Студ".

Кремъл използва ситуацията, за да организира силите си. Ключово значение за следващите победи има Т-34. Танкът е с броня, разположена под ъгъл, а това я прави много по-трудно пробиваема. Същевременно теглото се запазва ниско.

След реорганизирането на производството отвъд Урал, цената на Т-34 е намалена двойно, а до 1945 година са създадени 57 000 бройки.

Вижте как изглежда немският отговор на Т-34 >> >> >>

Наличието на Т-34 се оказва голям шок за немската армия. До края на 1941 година тя успява да унищожи близо 2 000 бройки, но истинската причина за това е състоянието на съветската армия през първите месеци от откриването на Източния фронт. Т-34 се оказва по-добър в някои отношение от масовия немски Panzer IV. Когато съветският танк започнал да се появява в по-големи количества, Берлин трябвало да измисли ответен отговор.

Дизайнът и намесата на Хитлер

Проектът за създаване на наследник на Panzer III и Panzer IV стартира още през 1938 година. През 1941 година генерал Хайнц Гудериан - един от теоретиците на блицкрига и съвременната война с танкове лично настоял за ускорение по разработката на нов танк. Създадена била и специална комисия, която да изучи T-34. Ловът за пленяването на съветския танк започнал.

Daimler-Benz и MAN предложили два сравнително различни дизайна. Скоро изискванията към проекта са променени.

"Първоначално Tiger I бе проектиран да тежи петдесет тона, но в резултат на исканията на Хитлер, теглото нарасна до петдесет и седем тона. Тогава решихме да разработим нов тридесеттонен танк, чието име, Panther, трябваше да означава по-голяма пъргавина. Макар и лек на тегло, неговият мотор трябваше да бъде същият като този на Тигъра, което означаваше, че може да развива превъзходна скорост. Но в течение на една година Хитлер отново настоя да постави толкова много броня върху него, както и по-големи оръдия, че в крайна сметка проектът достигна четиридесет и осем тона, първоначално заложеното тегло на Тигъра", споделя Алберт Шпеер, който от 1942 година е министър на военната промишленост на Германия.

Междувременно проектът е спечелен от MAN, заради по-бърз начин на производство. Първият прототип на новия немски танк, който трябва да отговори на руския Т-34, е готов през септември 1942 г.

Крайният резултат

Panzer V или "Пантера" има същия бензинов двигател Maybach V12 (690 к.с.) като Tiger I. Предната броня е по-ефективна и по-лека. Оръдието също е по-добре защитено. Проходимостта и скоростта на новия танк също са по-добри от тези на Tiger I. Компромисът е направен с по-слабата странична броня, което е уязвима за флангов огън.

Основното оръдие е 75 милиметрово, а към него са добавени две 7.92 мм картечници. Резервоарът е от 730 литра, които са достатъчни за изминаването на 260 километра по равен път или на 100 км по неравен терен. Максималната скорост е 50 км/ч.

Производството на Panzer V Panther е много по-евтино от Tiger I. Основни елементи на дизайна на Panther, като бронята, трансмисията и крайното задвижване, са опростявани за подобряване на производствените нива и справяне с недостига на суровини. Цялостният дизайн обаче е описан, като "свръх инжениран".

Производството на танка струва 117 100 райхмарки, което е двойно по-малко от това на Tiger I, но е повече от тази на Panzer IV.

Panzer V Panther има 5-членен екипажа, съставен от командир, стрелец, товарач, шофьор и радист.

Представяне на фронта

"Пантерата" започнала да навлиза в редиците на германската армия в началото на 1943 година, но веднага се сблъсква с проблем.

Двигателят често прегрявал или се повреждал.  От горивната помпа и карбуратора имало течове на гориво, които предизвикали пожари в двигателния отсек. Авариите на трансмисията и крайната предавка са най-честите и най-трудни за ремонт. Списъкът с проблемите на танка нарастват всеки ден, което води до решението от април до май 1943 г. всички произведени "Пантери" да се върнат от фронта за мащабна програма за поправка.

Представянето на новия немски танк по време на Курската битка - най-голямата танкова битка в историята, също не е задоволително.

В началото на боевете Вермахтът има едва 184 работещи "Пантери", но броят им е намален до 40 само за два дена.

Всички конструктивни проблеми на танка са оправени близо година след Курската битка. Тогава си проличават и всички положителни качества на Panzer V Panther.

Въпреки че официално е класифициран като среден танк, теглото на Panther (44.8 тона) е по-скоро като това на тежък танк и по-сходно с това на американския M26 Pershing (41.7 тона), британския "Чърчил" (40.7 тона) и съветските тежки танкове ИС-2 (46 тона)

Извън логистичните проблеми от теглото, Panzer V Panther бил трудно унищожим от руския Т-34 и невъзможен за побеждаване от американския M4 Sherman.

По време на Арденската офанзива в Белгия, танкът успява да покаже превъзходство над американските бронирани формации. Стрелбата на по-голяма дистанция, се оказва сериозна пречка за съюзниците. Германия обаче се сблъсква с нови проблеми.

В края на 1944 година производството е бавно, недостигът на материали се отразява дори на мунициите, а новите танкисти са зле обучени твърде млади.

Така недостатъчното количество на Panzer V Panther, слабостите на екипажа и логистичните проблеми стават причина за по-лошо от очакваното представяне.

От Panzer V Panther били произведени около 6 000 бройки или близо 10 пъти по-малко от тези на Т-34. Немският танк бил и в около 7 пъти по-малко количество спрямо американския М4 Sherman.

Производство след края на войната

След победата на съюзниците, британците и американците са впечатлени от потенциала на Panzer V Panther. Танкът веднага попълва редиците на новосформираните бронирани сили на Франция.

Според историка Стивън Залога, "Пантерата" е предшественикът на съвременния основен боен танк. Франция използва част от технологиите и дизайна за създаването на своето ново поколение бронирани машини.

Интересът към "Пантерата" е толкова голям, че западните съюзници продължават производството на машината през 1946 година, като дори запазват оригиналните работници. Серията е лимитирана, но веднага се изпраща в различни страни за опити.

Швеция изпраща делегация във Франция, за да разгледа екземпляри от Panzer V Panther. Една бройка от танка е изпратена на Стокхолм, който тества машината до 1961 година.

Съветският съюз не е толкова заинтересован от технологиите на танка, но изпраща всички пленени бройки до своите нови съюзници от Източна Европа.

Така Panzer V Panther се оказва и в редиците на родната армия. През март-април 1945 г. България получава 15 "Пантери". В края на 40-те години на миналия век бройките са закопани по българо-турската граница. Окончателната съдба на тези танкове е неизвестна, но източниците сочат, че те са били заменени и бракувани през 50-те години на миналия век.