Първият космически кораб за многократно използване - американската совалка е пенсионирана от над 8 години. Днес, след общо 138 осъществени полета, всички совалки са безвъзвратно приземени. Макар да стартира с големи амбиции и да осъществява големи научни постижения, то совалките се оказват неуспешен проект. Какво знаем за тях и защо завършват по безславен начин.

САЩ теоретизират върху създаването на космически самолет, който да може да се използва многократно още от 60-те години на миналия век. Едва през 1972 година Никсън официално стартира да финансира проекта, като за 2 години приключва фазата по изготвянето на дизайна.

Концептуално космическите совалки трябва да могат да превозват по-голям брой астронавти на борда си, както и товари като изкуствени спътници и части за космическите станции в ниската околоземна орбита. Техните двигатели биха позволили голяма маневреност и осъществяването на сложни мисии.

Вижте как изглежда американската совалка >> >> >>

Спекулира се, че совалката може да се използва и като космически бомбардировач. Факт е, програмата получава силна поддръжка от президентът Роналд Рейгън, тъй като совалките са ключово звено от програмата му "Звездни войни". 

Според концепцията ще могат да се извършват множество полети годишно, а от НАСА дори планират да построят стартова площадка в Калифорния. Проектът предвижда всяка една совалка да прави 10 полета годишно в продължение на 10 година. В последствие се оказва, че това темпо е непосилно - възстановяването след полет на космическия самолет се оказва по-бавно и скъпо от очакването.

Първият полет е осъществен през 1981 година и е посрещнат с голяма радост - това е първият пилотиран полет на САЩ след 6 годишна пауза.

Общо са построени 6 совалки, като флотилията винаги се е състояла от 4 кораба.

Разминаването в бройката идва от факта, че първата совалка "Ентърпрайз" не полита никога, а е използвана единствено за наземни и атмосферни тестове. Останалите совалки са "Колумбия", "Чалънджър", "Дискавъри" и "Атлантис". След взривяването на "Чалънджър" през 1986 г. е построена "Индевър".

Полетът на совалката

По време на първия полет се случват 70 аномалии. От НАСА обаче са доволни - космическият им самолет може да транспортира към и от ниска околоземна орбита 27 500 килограма. В СССР са уплашени - совалката буквално може да краде сателитите им, да ги подслушва, поврежда или да бъзе използвана като ефективно оръжие, носещо ядрени бойни глави, можещи да ударят Москва за минути.

Благодарение на космическата совалка САЩ може да конструира собствена космическа станция - проект, прераснал по-късно в МКС. Америка доставя големи сателити и космически телескопи в орбита и дори извършва ремонт на "Хъбъл".

Екипажът на совалката може да се състои от 7 души. Що се отнася до конструкцията, то любопитното е, че резервоарът с горивото е извън совалката, докато двигателите се намират на нея. Двигателите са 3 и се захранват с течен кислород и течен водород. Към совалката и резервоарът са прикрепени два твърдоускорителни буустера, чийто двигатели не могат да се контролират.

Кабината на американската совалка

В крайна сметка обаче совалката не само не отговаря на очакванията да направи космоса по-достъпен за хората, но се оказва и най-смъртоносният космически кораб, правен някога - катастрофите с "Чалънджър" и "Колумбия" вземат общо 14 жертви. От 5 построени кораба - два са изгубени при злополуки. Рискът за фатална злополука е 1 на 69.

Противниците на проекта отчитат, че той струва колосалните 209 милиарда долара, като един старт на совалката е на цена между 500 милиона долара и 1,5 милиарда долара. Така совалката излиза по-скъпа от ракетата "Сатурн-5", която трябва да замени.

Това е причината САЩ да се насочат към възраждането на проект за свръхтежка ракета, подобна на "Сатурн-5", а не да строят подобрена втора версия на совалката. Парадоксално, такава правят в СССР, но разпадането на социалистическата страна слага точка на проекта.