Почти веднага след създаването на първия самолет, военните виждат потенциала му като бойна машина. И макар да се спекулира, кой за пръв път е използвал самолетите за военна цел, то Радул Милков и Продан Таракчиев на 16 октомври 1912 над Одрин извършват първия боен разузнавателен полет в Европа. Непосредствено преди и след полета се е обсъждала възможността за бомбардиране. Капитан Симеон Петров разработил няколко типа бомби. Две от тях били метнати над гарата в Караагач, но по-същество бомбите били модифицирани гранати. Година по-късно се появяват и първите истински авиационни бомби. С настъпването на Първата световна война самолетите започват да стават все по-мощни и да имат способност да носят повече боеприпаси.

Златната епоха на бомбардировачите обаче настъпва през Втората световна война, тогава различните държави започват да се надпреварват в създаването на самолет, можещ да носи колкото се може повече бомби, като това е мотивирано и от създадените по това време тактики за стратегически бомбардировки и бомбени килими. Създаването на атомната и водородната бомба също поставят нови условия, заради своята голяма мощ и огромно тегло. На бомбардировачите се налага да станат по-мощни и да могат да летят по-на високо. Именно в края на 40-те и през 50-те са създадени и най-големите бомбардировачи. Това е следствие от факта, че ракетите по това време все още не са успели да се наложат. Нека разгледаме кои са най-големите бомбардировачи, създавани някога:

Вижте как изглеждат гигантските бомбардировачи >> >> >>

Junkers Ju 390
Макар немците да се провалят тотално в създаването на стратегическа авиация, то те успяват да създадат цели две бройки от този свръх тежък самолет, който отново се задвижвал от 6 двигателя, всеки с мощност от 1 700 к. с. Спекулира се, че този самолет е извършил три дълги мисии - една до Кейп Таун в ЮАР, една до Ню Йорк и една до Япония. Макар на теория самолетът да е бил способен на това, то няма снимки на нито едно от тези събития. Плановете на нацистите са били на базата на Ju 390 да се създаде модификация, която да осъществява бомбардировки над източното крайбрежие на САЩ. Тези планове не се осъществяват, но Ju 390 е имал доста добри за времето си характеристики. Максималната скорост била 505 км/ч, обсегът - 9 700 км, а таванът на полета - 6 000 метра. Въоръжен и зареден самолетът е тежал 53 112 килограма, а размахът на крилете бил 50.3 метра.

Blohm & Voss BV 238
Този самолет е хидроплан, един от многото експериментални и нестандартни немски самолети, с които нацистите са си мислели, че ще обърнат хода на Втората световна война. Излитайки за първи път през 1944 г., той става най-тежкият самолет, летял до този момент, както и най-големият, произведен някога от страните на Оста. Самият прототип е имал разузнавателно предназначение, но се е готвела версия бомбардировач. Задвижването е ставало от 6 витлови двигателя, всеки с мощност от 1 900 к. с. В заключителната фаза от войната през 1945, съюзниците се опасяват, че Адолф Хитлер може да използва гигантския хидроплан, за да избяга в Южна Америка. В крайна сметка те успяват да го открият и унищожат на 4 май 1945 г., по това време обаче фюрерът вече се е застрелял в бърлогата си. Що се отнася до характеристиките на самолета, той е имал максималната скорост от 425 км/ч, обсегът му бил 6 620 км, а таванът на полета - 7 300 метра. В натоварено състояние теглото на самолета било 95 000 килограма, а размахът на крилете му бил 60.17 метра.

Мясищев М-4
Този самолет дебютира през 1953 година и е дело на не толкова популярното дизайнерско бюро "Мясищев". Той бил направен по поръчка на съветския флот, които настоявали за бомбардировач, способен да удря пристанищните градове на САЩ. Естествено във въоръжението влизали и ядрени бомби. За задвижването отговаряли 4 реактивни двигатели, а Мясищев М-4 бил пенсиониран през 1994 година, след като от него били произведени 93 бройки. Самолетът имал максималната скорост от 947 км/ч, обсегът му бил 8 100 км, а таванът на полета - 11 000 метра. В натоварено състояние теглото на самолета било 181 500 килограма, а размахът на крилете - 50.5 метра.

B-52
Това е най-дълго употребяваният бомбардировач в историята, като първият му полет е направен през 1952 година. Освен това, той е и доста масов, защото са произведени почти 800 бройки от B-52. Очаква се САЩ да използва бомбардировача поне до 2050 г., когато той буквално ще бъде на 100 години. Друг интересен факт е, че разработката на самолета почнала непосредствено след края на Втората световна война през 1945 г., а през била избрана конфигурацията от реактивни двигатели. В конструкцията му бил използван опита натрупан от най-кървавия конфликт в историята, като резултатът от това е, че В-52 е летяща крепост, която може да се приземи безаварийно дори и опашката на самолета да липсва, а корпусът му да е "тежко ранен". Що се отнася до характеристиките, В-52 има максималната скорост от 1 047 км/ч, обсегът е 16 232 км, а таванът на полета - 15 000 метра. В натоварено състояние теглото на самолета е 222 000 килограма, а размахът на крилете му е 56.4 метра.

Convair B-36 Peacemaker
Той е най-големият серийно произвеждан самолет, който освен всичко друго е и перфектният представител на бомбардировачите от началото на атомната ера - огромни и блестящи алуминиеви птици, способни да прекосят земното кълбо. Първият полет на B-36 е през 1946 година, а пенсионирането му се случва само 13 години по-късно. За задвижването са използвани 6 витлови двигателя, които са подпомогнати от 4 реактивни агрегата. Задвижващата конфигурация е изключително мощна и позволява вдигането на немислими товари - водородни бомби, тежащи по 21 тона всяка, както и цял ядрен реактор. Американският гигант имал максималната скорост от 672 км/ч, обсегът му бил 8 700 км, а таванът на полета - 13 300 метра. В натоварено състояние теглото на самолета било 120 000 килограма, а размахът на крилете му - цели 70 метра.

XB-70 Valkyrie
Това е последният гигантски самолет, построен от САЩ, макар и да са били създадени само 2 експериментални образеца. Мисията на XB-70 Valkyrie била да лети по-високо и по-бързо от съществуващите към онзи момент ПВО ракети. Американците смятали, че ще създадат на практика неунищожим самолет, с който ще могат да атакуват СССР. Идеята за създаването на този самолет се родила в началото на 50-те, но на практика рухнала при свалянето на шпионския самолет U-2 над Съветския съюз през 1960 г. Година по-късно ВВС на САЩ се отказали от самолета - той се оказал напълно безсмислен за тях. Въпреки това два опитни образеца все пак видели бял сват и първият им полет се осъществил през 1964 година. Всъщност, макар и американските ВВС да се били отказали от самолета, то Кенеди не бил съгласен с тях. Американският президент смятал, че опитните образци ще са много полезни за установяването на бъдещи проблеми при летени на тежки самолети с 3 пъти по-голяма скорост от тази на звука, а наученото може да се използва за създаването на наистина добър бомбардировач. Кенеди се оказал прав, защото наученото от самолета се приложило по късно в В-1, а чрез шпионаж и в цивилния Ту-144 "Конкордски". Информацията за обмисляния от американците самолет, довела и до създаването на МиГ-25 и МиГ-31. Но да се върнем към XB-70 Valkyrie - той се задвижвал от 6 реактивни двигателя и имал максимална скорост от 3 309 км/ч. Обсегът му бил почти 7 000 км, а таванът на полета - 23 600 метра. В натоварено състояние теглото на самолета било 246 000 килограма, но размахът на крилете бил по-скромен - 32 метра.

Ту-160
Към днешен ден това е най-големият бомбардировач, който е на въоръжение в света. Идеята за него се ражда през 70-те години на миналия век, когато СССР има добре развити балистични ракети за нападение, но стратегическата авиация на страната все още няма свръхзвуков тежък самолет. Конструкторското бюро на "Туполев" влязло в надпревара с това на "Сухой" и "Мясищев". Макар опитния Мясищев М-18 да имал по-добри характеристики, то било преценено, че опитът на "Туполев" е по-голям и те ще създадат по-успешен бомбардировач. Наричан "Белия лебед", първият полет на Ту-160 е извършен на 18 декември 1981 г. Самолетът започнал да служи като ракетоносец, разполагащ с 12 броя от стратегически крилати ракети Х-55. Класическите бомбени килими също са опция, тъй като Ту-160 може да носи 40 000 кг бомби. Ту-160 се задвижва от 4 реактивни двигатели и има максималната скорост от 2 220 км/ч, обсегът е 12 300 км, а таванът на полета - 16 000 метра. В натоварено състояние теглото на самолета е 275 000 килограма, а размахът на крилете му е 55.7 метра. Русия смята да модернизира съветския бомбардировач и дори да рестартира производството му, а това на практика означава, че Ту-160 ще лети и след средата на този век.

ИЗБРАНО

Днес

Свалиха Росен Желязков от председателския пост, ГЕРБ предупреди ПП-ДБ за последици

23989

Лайф

Обвинения и поредни скандали разтърсиха имението на любовта

15461

Корнер

Ивет Лалова-Колио стана майка за първи път

12467

Бизнес

Бумът на оръжията: Възход на ВМЗ - Сопот и рекордни приходи от 828 млн. лeва

4255

Impressio

Архитектът на Сюлейман Велики бил влюбен в дъщеря му

21031

Trip

Вижте най-добрите хотели в света за 2024 г.(галерия)

3737

Вкусотии

Картофената салата, с която ще си оближете пръстите

9330

Zodiac

4 зодии, които най-често страдат от психични разстройства

1750

Времето

Иде студена вълна: Ще вали и гърми, речните нива се надигат

4570