Най-лошият автомат, създаван някога (снимки)

Британската точност и качество са абсолютен мит в този случай

10:53 | 18 юни 2018 | Редактор: Стоян Гогов 61 30394

През 70-те години на миналия век Великобритания решава да превъоръжи армията си, отказвайки се от тежката белгийска карабина FN FAL и заменяйки я със свой по-лек и надежден автомат. половин век по-рано Британия е империя, а нейните пушки Енфилд се оказват изключително популярно оръжие с доказано качество. За да "погъделичка" своето самочувствие залязлата империя решава да възроди култовите Енфилд.

Така се ражда Enfield L85A1. Това оръжие има интересен булпап дизайн, който трябва да направи пушката по-компактна, точна и лека. Британските генерали смятат, че на практика оръжието ще може да служи и като щурмова карабина и като картечен пистолет, заради сравнително компактните си размери.

Вижте как изглежда Enfield L85A1 >> >> >>

В един момент британците смятат, че пушката може да бъде и нещо като снайпер, затова я снабдяват с фабрична SUSAT оптика.

На теория британците са създали леко, мултифункционално оръжие, което било готово да превземе световните оръжейни пазари със своите качества.

На практика, британците нямало как да бъркат повече, а L85A1 се оказал последния пирон в ковчега на Енфилд.

Защо се получило така?

На първо място, пушката била точно толкова тежка, колкото и FN FAL, която заменила. Но това далеч не била единствената причина.

Бутонът за премахване на пълнителя на Enfield L85A1 бил така разположен и толкова чувствителен, че войниците постоянно изпускали своите пълнители при най-лекото съприкосновение на оръжието с тяхната униформа. При бой това било смъртоносно.

При производството на пушката били допускани толкова грешки - от работници и от остаряло оборудване, че през 1988 година Великобритания просто затворила завода, надявайки се, че всичко ще се оправи при рестартът на производството на друго място.

В следствие на производствените грешки засечките били много чести, но преместването на производството не променило нещата.

През първата война в Ирак в началото на 90-те си проличала истинската катастрофа на Enfield L85A1. Автоматът отказвал да стреля и при най-малкото съприкосновение с песъчинките на пустинята - дори вятърът можел да разстрои работата на автомата.

Пружините на пълнителя също били некачествени и меки, в следствие на което подаването на патрони към пушката не винаги било успешно. Войниците се принуждавали да не ползват пълния капацитет на пълнителя, защото това моментално изкарвало от строя неговите пружини.

Пластмасовите елементи по пушката също се износвали изключително бързо и не издържали на горещия иракски климат. От конструктивни проблеми страдал и механизмът за извеждане на гилзите извън пушката.

След войната бил съставен документ, показващ, че освен всичките си недостатъци в полу-автоматичен режим Enfield L85A1 била напълно ненадеждна.

Така британците били поставени пред дилемата - да се превъоръжават наново или да оправят дефектите на своята автоматична карабина. Вторият вариант се оказал по-евтин и за целта британците избрали... германците, които да им помогнат в подобряването на неудачната пушка.

За целта през 2000 година били Heckler & Koch се наложило да викнат на "ремонт" всички произведени пушки, за да ги ъпдейтнат до стандарта L85A2. На практика немците оставили скелета на оръжието, но заменили почти всички части в него - дори щифтовете. Ъпдейтът на една бройка струвал 400 паунда.

В интерес на истината, немците успели да решат почти всички проблеми на оръжието - пълнителят не падал при най-малкото съприкосновение в тялото, а пружините му били заменени с по-качествени. Пластмасите вече не се разтопявали от пустинното слънце, а и можели да издържат на големи температурни амплитуди.

Все още имало засечки при стрелба, но те били най-често в резултат на непочистени и неособено поддържани автомати. Подобреният от Heckler & Koch вариант все още е основното оръжие на британските пехотинци, а тази година бе представен и варианта L85A3, който има релса пикатини и още няколко по-малки подобрения.

Заради всичките си ранни дефекти, високата цена и все още не върхова надеждност, Enfield L85A1 не само че не постигнал международен успех, а единствените други страни, разполагащи с пушката на въоръжение, са я получили безплатно или на силно намалени цени, като част от военни помощи. Освен Великобритания, с малки количества от автомата разполагат Зимбабве, Сиера Леоне, Папуа Нова Гвинея, Мозамбик, Непал и полу-зависимата от британската корона Ямайка.

Що се отнася до сухите характеристики. Оръжието има гарантирана точност до 300 метра, като далекобойността му е до 1000 м. Капацитетът на пълнителя е 30 патрона в натовския 5.56×45 мм калибър. При излизането си от цевта куршумът има сравнително висока скорост от 940 метра в секунда, а скорострелността е между 610-775 патрона в минута. Със зареден пълнител пушката тежи 5 килограма или с над половин килограм повече от най-ранните дървени версии на АК-47.