Ракетата, с която СССР щеше да щурмува Луната (галерия)

Н-1 се оказва твърде сложна за времето си концепция

13:43 | 18 юли 2019 | Редактор: Стоян Гогов 42 33964

В началото на 60-те години на миналия век космическата надпревара между САЩ и СССР е в пълна сила. Руснаците вече са изпратили първия спътник и първия човек в Космоса, а следващата голяма цел е Луната. Президентът на САЩ Джон Кенеди публично хвърля ръкавицата, обявявайки през 1962 г., че Америка първа ще стигне до естествения земен спътник преди края на десетилетието.

Виж още Преди 50 години човечеството се отправи към Луната

Междувременно в Съветския Съюз са по-заинтересовани от изпращането на хора до Венера и Марс. Идеята на Сергей Корольов била да се създаде свръхтежка ракета, която да изведе няколко апарата в орбита около Земята. Там те щели да се съединят в една своеобразна космическа станция, която да отлети до съседните ни планети. Речта на Кенеди обаче променя плановете на руснака.

След като става ясно, че Москва също ще пробва да изпрати хора на Луната, започва голяма надпревара. Сергей Корольов и Владимир Челомей имат дълга вражда, която се пренася и на полето за създаване на нова ракета. Всеки от тях излиза с различна концепция. Академик Валентин Глушко образува трета страна в този своеобразен триъгълник.

Вижте как изглежда ракетата, която трябваше да откара СССР на Луната >> >> >>

Борбата кой проект ще бъде избран забавя цялостната разработка. Тя стартира едва средата на 60-те години, когато е избрана концепцията на Сергей Корольов. Тя разчита на ракетата, предназначена за създаване на кораб в орбита около Земята. При полета към Луната обаче няма да има скачване в космоса, а мисията ще е директна. Това не е толкова добре, предвид факта, че мощността на ракетата би позволила изпращането само на един космонавт на лунната повърхност и малко на брой научна техника.

Пречка е и факта, че Корольов се скарва с Глушко относно вида на двигателя.

Валентин Глушко на практика е създател на всички ракетни двигатели в Съветския съюз. За задвижване на новата ракета Глушко предлага нов двигател - РД-270, работещ на токсични висококипящи компоненти асиметричен диметилхидразин (UDMH) и диазотен тетраоксид (N2O4).

Тези прекурсори са широко използвани в съществуващите модели двигатели за военни балистични ракети (поради краткото време за зареждане и възможността за дълго съхранение). Недостатък е по-ниският специфичен импулс, по-високата цена на горивото и по-голямото тегло на резервоарите в сравнение с двигателите на керосин/течен кислород. Корольов отхвърля идеите на Глушко, тъй като евентуална авария на такъв тип ракета би разпръснала в атмосферата огромен отровен облак с непредвидими екологични последици.

Корольов също смята, че токсичният характер на UDMH-горивата е риск за безопасността при пилотираните космически полети и настоява да се използват стандартните кислород-керосинови двигатели. Глушко опонира, че САЩ имат 5-годишен опит в разработката на мощния кислород/керосинов двигател F-1, но все още са изправени пред проблеми със стабилността на горене, и смята за нереалистично и несправедливо да се очаква от него да заложи репутацията си с доставяне на подобен двигател буквално за една нощ.

По-късно Глушко построява двигател керосин/течен кислород, по-мощен и от F-1, известен като РД-170, но неговото развитие се проточва повече от 20 години след ракетата Н1.

Разликата в мненията води до конфликт между Корольов и Глушко. През 1962 г. комисията се съгласява с Корольов. Тогава честолюбивият Глушко отказва сътрудничество по проекта Н-1 и предоставя своя двигател RD-270 на Владимир Челомей, който започва самостоятелна разработка на мощен носител.

След получени лично от Никита Хрушчов препоръки за ангажиране в проекта на ненатоварени авиациони КБ, Корольов избира да възложи двигателите на ОКБ-276 (Николай Дмитриевич Кузнецов) в г. Куйбишев, което разработва и произвежда мощни реактивни и винтови газотурбинни двигатели.

ОКБ-52 на Челомей предлага свой проект за лунна мисия с много малък риск. Вместо пилотирано кацане се предвижда серия от мисии, посредством които да се изпревари САЩ. Осъществяването на проекта е с новата ракета УР-500, известна също като "Протон". За известно време, между 1961 г. и 1964 г., по-малко агресивното предложение на Челомей е било възприето, и развитието на неговия проект е с приоритет.

На представително съвещание Корольов анонсира еднопускова схема за полета към Луната, подобно на проекта Сатурн V. Ракетно-космическият комплекс вече се нарича Н1-Л3, където Н1 е ракетата-носител, а Л3 - лунният комплекс. Увеличава се стартовата маса на ракетата до 2750 тона и броят двигатели на първата степен. Към трите степени на носителя се добавят блок "Г" за разгон до Луната и блок "Д" за преход на лунна орбита и прилуняване. Ракетата става петстепенна и с увеличена маса на полезен товар в орбита от 75 на 93 тона. На 3 август 1964 г. излиза постановление, в което за пръв път е казано, че важна задача в изследването на космическото пространство с ракетата H1-Л3 е Лунна експедиция. Началото на изпитанията е пренесено за 1966 г.

През 1965 г.ситуацията с проекта се усложнява за пореден път. От една страна действа постановлението от 1964 г., в което се предписва работа по проекта Н1-Л3. Оказва се че и Челомей няколко месеца преди свалянето на Хрушчов успява да издейства от него постановление за варианта с облитане на Луната чрез ракетата УР-500. Отново възникват два конкуриращи се проекта. След сложни консултации и задкулисни маневри е прието решение за обединяване на двата проекта. На 25 октомври 1965 г. излиза последното постановление, което задължава ОКБ-1 и ОКБ-52 - Корольов и Челомей - със съвместни усилия да решат задачите по пилотируемото облитане на Луната през 1967 г. Предвижда се и кацане на Луната през 1968 г.

Корольов се старае да освободи ресурси и прекратява работата над някои проекти, други са прехвърлени. Възможно е Корольов да е планирал преразглеждане след време на някои свои решения, но му остава да живее само няколко месеца.

Ракетата Н-1 има много необичайна конструкция. Тя е с 5 степени, на всяка от които се използват кислород-керосинови двигатели с променлива тяга, разработени от Кузнецов. Двигателите на Кузнецов не са достатъчно мощни поради неговия по-малък опит и необходимо оборудване. Това налага те да бъдат монтирани в голямо количество, което предизвиква редица негативни ефекти.

Първата степен на ракетата има цели 30 двигателя. За сравнение при американската лунна ракета "Сатурн-5" те са едва пет на брой.

Н-1 тежи 2 950 000 килограма и е висока 105 метра. Тя е способна да изстреля 100 000 кг в ниска орбита около земята и да достави хора на Луната.

Построени са 10 екземпляра Н-1. От тях 4 са загубени по време на изпитванията. 2 от останалите 6 са подготвени за орбитална станция от тип Скайлаб, но висшето ръководство на страната не разрешава изстрелванията. Последните 4 ракети са изпратени за утилизация

Дребни дефекти, които не биха могли да се проявят при по-опростени дизайни, използващи по-малко на брой двигатели и липсата на достатъчно способни компютри през 60-те години на миналия век водят до провала на проекта.

Първият полет е осъществен на а 21 февруари 1969 г., а вторият е на 3 юли 1969 г. Малко след това САЩ успява да кацне на Луната, а желанието на СССР за осъществяването на подобна мисия започва да намалява. През 1971 г. и 1972 г. са осъществени последните две изстрелвания.

След 4 поредни провала, Кремъл тихомълком спира проекта през 1974 г. През 1976 г. започва работа по космическата програма "Енергия - Буран", успешно използваща принципно нова свръхтежка ракета-носител "Енергия", на база на която е разглеждан, но не е бил реализиран нов проект за пилотируем полет до Луната ("Вулкан - ЛЭК"). "Енергия" се оказва работеща безаварийно ракета, но разпада на СССР за пореден път отлага амбициите на Москва да изпрати хора на Луната. Към днешна дата Кремъл има планове първите руски космонавти да кацнат на повърхността на естествения ни спътник през 30-те години на този век. Корупцията и проблемите в Роскосмос със сигурност ще усложнят плановете на Москва.

ИЗБРАНО