На 1 октомври Българската армия отбелязва 60-годишнината от създаването на Първа зенитно-ракетна база от състава на Военновъздушните сили. По случай юбилея в София може да се види пълния спектър от зенитно-ракетна техника, която пази родното небе.

Българските противовъздушни сили разполагат със системите C-75М3 "Волхов" (SA-2), C-125М "Нева" (SA-3), 2К12 "Куб" (SA-6), C-200 "Вега" (SA-5) и C-300 (SA-10).

Ето как изглеждат родните ПВО системи >> >> >>

Всички те са произведени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е приета на въоръжение в БА през 1988 година. Заслужава да се отбележи, че през 1999 година съседна Югославия успява да свали "невидимия" стелт F-117 именно със остарялата система С-125.

C-75М3 "Волхов"

В оригиналния си вид С-75 дебютира през 1957 година и е виновна за свалянето на американския пилот Гари Пауърс, пилотиращ шпионския U-2 над СССР. Няколко десетилетия по-късно Ирак успява да свали американски F-14 с остарелия ПВО комплекс.

В България на въоръжение е морският вариант на комплекса С-75 - C-75М3 "Волхов". Той има обсег от 60 километра. Ракетата тежи около 2 тона, а бойната  глава е 200 килограмова. В Европа C-75М3 "Волхов" се ползва още от Румъния и Молдова, а системата все още се експлоатира от страни от Африка и Азия.

C-125М "Нева"

С-125

С-125 дебютира през 1961 година и за разлика от С-75 е мобилна и с по-малки размери. Ракетата обаче има стационарен вариант. Обсегът е между 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.

Въпреки своята възраст С-125М все още записва въздушни победи. През 2015 година Сирия сваля американския шпионски дрон MQ-1 Predator. Най-големият успех на системата С-125 обаче е свалянето на американския F-117 през 1999 година над Югославия. Изтребителят F-16 също е ставал честа жертва на ПВО системата.

C-200 "Вега"

С-200

С-200 е съветски далекобоен зенитно-ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години. Неговите способности значително надминават тези на С-75 и С-125.

Ракетата разполага с 4 ускорителя, чрез които тя се изстрелва. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 кт. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно.

Максималната скорост е хиперзвукова, и вероятността за точно попадение от първи удар - 85%.  Системата е предназначена е главно за защита от бомбардировачи и самолети на голяма височина.

Обсегът на С-200 е 270 километра.

През 2008 година Грузия успява да свали руски Ту-22М с установка С-200.

С-200 е един от големите козове на родните зенитно-ракетни войски.

"Флагманът" C-300

С-300

Най-способният зенитно-ракетен комплекс в състава на Българската армия е С-300. Със системата са въоръжени Русия, Китай, Индия, Иран, Унгария, а Южна Корея произвежда своя версия.

Разработката на С-300 е стартирана през 1967 година в Съветския съюз, но крайният резултат на проекта идва през 1979 г.

Комплексът е предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и щабове. С-300 е първият ПВО комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно. 

Радарът може да открива балистични ракети на 1000 километра, крилати ракети на 300 км. Обсегът на ракетата е между 45 и 200 километра. Таванът на полета е изключително висок.

Именно наличието на С-300 в арсенала на БА нарежда България на второ място по ПВО възможности на Балканския полуостров, след Турция, която има С-400.

Мобилният "Куб"

"Куб"

"Куб" е самоходен съветски зенитно-ракетен комплекс. Той има малък радиус от 24 километра, а таванът на полета на ракетите е 12 километра. Това на пръв поглед е малко, но е достатъчно на комплексът да запише множество победи над по-стари изтребители и две над F-16. В днешно време комплексът се използва за нанасяне на удари над дронове и хеликоптери.