Америка винаги е била лидер в самолетостроенето, като много от изтребителите на САЩ са поставили рекорди по скорост, високотехнологичност и победи в боя. Въпреки това от правилото съществуват изключения, някои от които дори са постави антирекорди със своя лош дизайн и технически проблеми.

Вижте как изглеждат 5-те най-лоши американски изтребителя >> >> >>

5. McDonnell XF-85 Goblin

McDonnell XF-85 Goblin

По същество това не е самолет, а по-скоро летящ реактивен двигател с размери близки до тези на съвременен SUV автомобил. Неслучайно XF-85 Goblin е наречен от създателите си "паразит", който трябва да "живее в търбуха" на своя гостоприемник - бомбардировач В-29 или В-36.

Идеята на самолета е да пази своя "кораб-майка" от набезите на други изтребители при извършването на масирани бомбардировки.

XF-85 Goblin е трябвало да "излети" от бомбения отсек на своя "кораб-майка", а след изхабяване на горивото си, да се закачи отново за своя бомбардировач посредством дълга кука. Целият проект коства на САЩ над 3 милиона долара, което е съществена сума за 1946 година. XF-85 Goblin обаче се оказва пълен провал, като шансът за успешно скачване бил много по-малък от възможността самолета да се блъсне и да унищожи своя бомбардировач.

Въпреки това от него са произведени малко бройки във време, в което се е знаело малко за реактивната авиация, което оставя този неудачен самолет с малко по-добро място в класацията.

4. Vought F7U Cutlass

Vought F7U Cutlass

Това е един от най-иновативните самолети, създадени през своето време, и именно в това се крие основната му грешка. Създателят на F7U Cutlass е немец, при това не кой да е, а главният дизайнер на Messerschmitt - Валдемар Вогт, а амбициите на германеца са били да създаде един изключително добър самолет, с който да се докаже пред американците.

Самолетът бил предвиден да замени витловите изтребители, базирани върху американските самолетоносачи. Първият полет бил реализиран през 1948 година, а дизайнът бил доста необичаен.

Самолетът обаче не изпълнил целите си. Скоростта му била по-ниска от очакваното, а той не можел да носи едва 2 тона въоръжение. Тягата не била достатъчна за излитане от късите писти на самолетоносачите, което довело да редица инциденти и смъртта на над 20 души. Летците мразели самолета заради проблемите му не само с излитане, но и с кацане.

Vought F7U Cutlass бил приет на въоръжение през 1951 г., а пенсиониран през 1955 година, което показва как са били оценени качествата на самолета от флота и пилотите.

3. McDonnell F3H Demon

McDonnell F3H Demon

Друг изтребител от ранната реактивна ера, McDonnell F3H Demon има по-конвенционален дизайн от Vought F7U Cutlass. Той разчита на един реактивен агрегат, който трябва да му осигури достатъчно тяга, за да е бърз, маневрен и да може да излита от самолетоносачи. В реалността обаче се оказва, че самолетът е бавен, тромав, а излитането от самолетоносачи не е толкова лесно. В хода на производството са сменени няколко вида реактивни двигатели, но никой от тях не се оказва удачен за самолета. Недостатък имало и със системата за катапултиране, която било изключително ненадеждна.

От McDonnell F3H Demon били произведени около 500 бройки, които били приети на служба непосредствено преди края на войната в Корея и пенсионирани малко преди намесата на САЩ във Виетнам. Това позволило броят на инцидентите и въздушните загуби да бъде нисък, предвид лошите характеристика на палубния изтребител.

McDonnell F3H Demon бил заменен от изключително успешния F-4 Phantom II.

2. F-102 Delta Dagger

Convair F-102 Delta Dagger

В средата на 50-те САЩ започват един доста амбициозен и важен за тях проект - създаването на бързи прихващачи, които да се справят със заплахата от съветски бомбардировачи. По това време ЦРУ докладва, че СССР може да има множество бързи и високо летящи самолети, способни да нанесат ядрен удар върху Америка. В действителност по това време руснаците създават едва един реактивен и бърз бомбардировач, като вместо това залагат на ракетните си войски.

Проектът за прихващач обаче е реализиран под формата на F-102 Delta Dagger, чиято основна мишена са бавните витлови бомбардировачи Ту-95, които обаче имат висок таван на полета. За жалост самолетът трудно достига свръхзвукова скорост, а таванът на полета му не е особено висок. САЩ обаче произвеждат цели 1000 бройки от прихващача, което налага употребата.

Във Виетнам F-102 Delta Dagger участва по сравнително посредствен начин - в роля, за която не е предвиден - като нисколетящ тактически бомбардировач.

В крайна сметка мнозинството от произведените бройки са трансформирани в безпилотни мишени за новото поколение американски пилоти и оператори на ПВО системи. В защита на F-102 Delta Dagger може да се каже, че инцидентите с машината не били много и тя била сравнително харесвана от пилотите.

1. F-104 Starfighter

Lockheed F-104 Starfighter

Безспорно това е най-лошият изтребител и най-големият провал на американското самолетостроене. F-104 успява да постави редица антирекорди - Канада губи 50% от своите бройки F-104 в мирни условия заради различни повреди и инциденти. Подобна е ситуацията и в други страни от НАТО, като общите загуби на самолета са около 30%. Само в Западна Германия 105 немски пилота умират при инциденти с F-104.

Всъщност, цялата история на самолета започва със скандали, защото журналисти разкриват, че Lockheed са успели да наложат F-104 в различните армии чрез "щедри" бонуси и подкупи. Пилотите наричат F-104 "Създателят на вдовици", "Алуминиевата тръба на смъртта" и "Летящия фалос". Проблемите на самолета са свързани с твърде малките му крила и ненадежден двигател. Замислен като скоростен изтребител F-104 поставя различни рекорди - самолетът набира от 0 до 25 000 метра височина само за 266 секунди. Във всяко друго отношение F-104 е провал, а сходният като характеристики МиГ-21 се оказва много по-надежден и способен изтребител.

Очаквайте в най-скоро време да ви представим и кои са 5-те най-лоши руски изтребители.