Трагичната история на една от най-пазените американски бази | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Трагичната история на една от най-пазените американски бази 15
Снимка: Wikimedia

Трагичната история на една от най-пазените американски бази

Военният комплекс е строго охраняван, но работи само около половин година

| Редактор: Стоян Гогов 30 70495

Близо до границата с Канада, в щата северна Дакота, се намира една от най-строго охраняваните военни зони в САЩ. В нея и до днес са разположени една не малка част от ядрените ракети на Америка - Minuteman III. Зоната с ракетни силози е допълнена с казарми, хангари, летище и обширен военен комплекс. Не всички обекти в базата обаче са действащи.

Една от най-строго охраняваните и секретни части на военната зона е била базата "Стенли Микелсън", част от програмата Safeguard.

Американските военни изграждат мощен радар, дълбоки бункери, контролни зали и ракетни силози. В силозите обаче няма балистични ракети, насочени към СССР. Вместо това, там се пазят най-развитите към края на 60-те и началото на 70-те противоракетни системи на САЩ. Целта е те да осигурят надежден чадър от нападение на военните инсталации в съседство.

Вижте как изглежда базата >> >> >>

Противоракетният щит е щял да опази арсеналът от балистични ракети на САЩ в Северна Дакота, гарантирайки, че страната ще има възможността да нанесе ответен удар, в случай, че стане жертва на изненадваща ядрена атака.

През 1972 година е подписан договора против антибалистични ракети. Той позволява всяка страна да разположи максимално 100 противоракетни комплекса. И докато руснаците избират да пазят Москва, то САЩ залагат именно на военната си база до границата с Канада.

Създаването на мощния радар с фазирана антенна решетка, наливането на тонове бетон и разполагането на ракетите и останалото оборудване със сложна електроника струват милиарди долари. Освен това те отнемат време и базата е отворена чак през октомври 1975 година.

Управлението на противобалистичните ракети обаче било почти невъзможно с тогавашната технология. Затова те били снабдени с термоядрени глави, които да гарантират, че вражеските ракети ще бъдат унищожени.

Редица военни анализи обаче показвали, че подобна тактика е твърде неефективна и скъпа, като освен това може да навреди на военните инсталации в съседство - особено на полетата с ракетни силози на Minuteman III. Развитието на подводниците в ядрената триада на САЩ пък гарантира, че страната винаги ще може да нанесе ответен удар, обезсмисляйки скъпоструващата противоракетна отбрана на една от основните бази с ядрени ракети.

Така само няколко месеца след отварянето на строго охранявания противоракетен комплекс, системите в него са пенсионирани през февруари 1976 г.

Слуховете в САЩ относно базата в Северна Дакота са множество и минават през цялата палитра от проект за отклоняване на средства; шпионска афера и стигайки до "любимите" на конспираторите "инциденти с извънземни".

Куриозите около "Стенли Микелсън" обаче не свършват до тук, защото базата е продадена на търг, а купувачът й се оказва религиозният култ на хутеритите. Американската армия изважда своето оборудване, но бетонните сгради остават собственост на сектата, която строи църква в близост и използва земята на бившата база за отглеждане на житни култури.

Трагичната история на една от най-пазените американски бази 15

Трагичната история на една от най-пазените американски бази

Военният комплекс е строго охраняван, но работи само около половин година

| Редактор : Стоян Гогов 30 70495 Снимка: Wikimedia

Близо до границата с Канада, в щата северна Дакота, се намира една от най-строго охраняваните военни зони в САЩ. В нея и до днес са разположени една не малка част от ядрените ракети на Америка - Minuteman III. Зоната с ракетни силози е допълнена с казарми, хангари, летище и обширен военен комплекс. Не всички обекти в базата обаче са действащи.

Една от най-строго охраняваните и секретни части на военната зона е била базата "Стенли Микелсън", част от програмата Safeguard.

Американските военни изграждат мощен радар, дълбоки бункери, контролни зали и ракетни силози. В силозите обаче няма балистични ракети, насочени към СССР. Вместо това, там се пазят най-развитите към края на 60-те и началото на 70-те противоракетни системи на САЩ. Целта е те да осигурят надежден чадър от нападение на военните инсталации в съседство.

Вижте как изглежда базата >> >> >>

Противоракетният щит е щял да опази арсеналът от балистични ракети на САЩ в Северна Дакота, гарантирайки, че страната ще има възможността да нанесе ответен удар, в случай, че стане жертва на изненадваща ядрена атака.

През 1972 година е подписан договора против антибалистични ракети. Той позволява всяка страна да разположи максимално 100 противоракетни комплекса. И докато руснаците избират да пазят Москва, то САЩ залагат именно на военната си база до границата с Канада.

Създаването на мощния радар с фазирана антенна решетка, наливането на тонове бетон и разполагането на ракетите и останалото оборудване със сложна електроника струват милиарди долари. Освен това те отнемат време и базата е отворена чак през октомври 1975 година.

Управлението на противобалистичните ракети обаче било почти невъзможно с тогавашната технология. Затова те били снабдени с термоядрени глави, които да гарантират, че вражеските ракети ще бъдат унищожени.

Редица военни анализи обаче показвали, че подобна тактика е твърде неефективна и скъпа, като освен това може да навреди на военните инсталации в съседство - особено на полетата с ракетни силози на Minuteman III. Развитието на подводниците в ядрената триада на САЩ пък гарантира, че страната винаги ще може да нанесе ответен удар, обезсмисляйки скъпоструващата противоракетна отбрана на една от основните бази с ядрени ракети.

Така само няколко месеца след отварянето на строго охранявания противоракетен комплекс, системите в него са пенсионирани през февруари 1976 г.

Слуховете в САЩ относно базата в Северна Дакота са множество и минават през цялата палитра от проект за отклоняване на средства; шпионска афера и стигайки до "любимите" на конспираторите "инциденти с извънземни".

Куриозите около "Стенли Микелсън" обаче не свършват до тук, защото базата е продадена на търг, а купувачът й се оказва религиозният култ на хутеритите. Американската армия изважда своето оборудване, но бетонните сгради остават собственост на сектата, която строи църква в близост и използва земята на бившата база за отглеждане на житни култури.