Ако приложим 5G технологиите във всички сектори на икономиката и в здравеопазването в края на следващите 10 години това би означавало принос от близо 12 млрд. долара, сочи оптимистичният сценарий на проучванията в областта.

Те бяха представени днес на среща - дискусия на тема "5G: интелигентна трансформация и растеж".

Дискусията бе организирана от Комисията за регулиране на съобщенията и МТИТС в НДК.Тя бе открита от министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.

Използването на 5G технологиите в електронната търговия ще прибави за световната икономика близо 2,5 трилиона долара, а за българското стопанство този годишен принос през следващото десетилeтие ще е 2 млрд. долара.

5G технологиите ще дадат принос в растежа на БВП от порядъка на 0,1-0,4 на сто, стана известно на форума.

Какви ще бъдат здравните аспекти от евентуалното въвеждане на 5G технологии коментира проф. д-р Коста Костов, водещ специалист по белодробни болести, национален консултант, учен, преподавател и общественик.

На фона на футуристично-апокалиптичните прогнози и тревогите на обществото за ефекта от 5G мрежата екип от водещи специалисти в областта на онкологията, кардиологията, неврологията се е наел да даде компетентните отговори, посочи проф. Костов. Той започна лекцията си с разликата между понятията риск и опасност, давайки и примери за това. Първият е карането на кола с 200 км/час по второстепенен път, което е непосредствена опасност за здравето и риск, ако само имате бърза кола и книжка за правоуправление. Друг пример е попадането в земетръсна зона, на която в момента да възникне земетресение, определено от професора като опасност и риск - да си стоите в къщи пред телевизора в сеизмична зона.

По думите на проф. Костов всяко съвременно технологично устройство, с което съжителстваме в домовете си, създава електромагнитно поле. При мобилните комуникации тези електромагнитни полета се генерират от антените, от базовите станции, и се разпространяват чрез т. нар. електромагнитни вълни. Има различни форми на електромагнитни полета в зависимост от честотата - това са не само микровълновите печки, но и фурните, прахосмукачките и др., като не е известно всички те да застрашават здравето ни.

Според проф. Костов сред митовете, които тревожат обществото е, че по-мощната 5G технология е ескалация на опасността, че тя уврежда клетъчната ДНК,което е много сериозна тревога. Твърди се, че тя се намествала в микроструктурата на клетката и може да създаде опасност от ракови заболявания, например. Друго твърдение, е че обседативния стрес, много модерно и широко обсъждано в медицинската общност понятие, което създава риск за цялостното здраве на организма, е също част от риска, който може да възникне от новите технологии, коментира ученият.

Проф. Костов посочи, че за България все още не е направено проучване какви точно са доминантните тревоги на обществото, но такова има за съседна Гърция, близка до нас по манталитет, настроения и емоции. От зададените общо 34 въпроса през телефонно, електронно и устно интервю в шест различни области, включващи общи познания за радиацията, медицинските процедури, на които се излагат, вредности на околната среда, ядрената енергия, обработването на отпадъците и т. н. - 85 на сто от населението е изразило тревога. Най-голям процент от тази тревожност се падала на мобилните телефони и от базовите станции и антените.

Според проф. Костов обаче, за да си отговорим на въпросите за това нездравословни ли са промените от електромагнитните полета, които възникват от новите технологии и има ли опасност от електромагнитна радиация, трябва да се обяснят още две понятия - йонизираща и нейонизираща радиация. Смята се, че опасната радиация е йонизиращата радиация, защото тя е тази, която разделя атомите на позитивни и негативни и създава разслояване на молекулите, което пък би довело до увреди в ДНК. За нейонизиращата радиация обаче досега не е доказано, че вредна, обяснява проф. Костов. Тя е около нас и такава е например слънчевата светлина, която всеки ден ползваме с такава радост. Всичко останало, което консумираме през деня и е около нас е също нейонизираща радиация, в това число и бейбифоните, от обхвата на 2,3 и 4 G технологиите, които работят на честота от 700 до 800 мегахерца. В бъдеще 5G технологията ще работи на тази честота - 3400-3800 мегахерца и за никой от тези технологии не е доказано, че предизвикват биологични ефекти, освен ефекта на нагряване, термалният ефект.

Това означава, че до този момент науката по никакъв начин не е доказала, че освен термалния ефект, който получаваме при по-високи мощности и при по-продължително ползване, има и т. нар. агремални ефекти. За да премахнем страховете на хората, има създадени прагови нива. Т. нар. интернационална комисия за защита от нейонизираща радиация, призната от ЕК и СЗО, е създала тези прагови нива или абсорбционно число, показващо до каква степен тялото ни може да абсорбира електромагнитно поле и това да е безопасно за нашето здраве. Освен това има и коефициент за плътност на мощността, изразяващ се в микровата на сантиметри. При прагови нива от 1000 микровата на сантиметър за ЕС, в България те са 10 пъти по-малко - 10 микровата на сантиметър. Във всички честотни характеристики ние имаме от 45 до 100 пъти по-стриктни правила за допустимите прагови нива, посочи проф. Коста Костов.

Погледнато на общата карта на Европа страната ни е на второ място по минимални нива на прагови нива, категоричен е ученият. По тези показатели се нареждаме пред страни дори като Италия и това означава страховете за българското общество да бъдат 10 пъти по-малко.

Традиционните антени имат плътно и константно поле и на каквото и отстояние от тях да се намираме ние получаваме същата част от електромагнитното поле. За разлика в бъдещото такова поле, което ще бъде създадено чрез 5G технологиите, ще има ветрилообразен или по-различен характер, който ще представлява снопове, лъчи на електромагнитното поле, които ще са с различна мощност, съобразно това кой колко консумира в това поле, а това ще създава и значително по-малко рискове за намиращите се в границите му, обяснява професорът.

Онкологът доц. Наталия Чилингирова представи статистика, която доказва, че процентът на мозъчните тумори, свързани с държането на мобилния телефон до главата ни, не е нараснал. Няма реално научно потвърдена връзка на електромагнитните полета с възникването на тумори, каза още доц. Чилингирова.