Alma e само на 17 години, но вече е една от най-ярките музикални звезди у нас - факт, който тя може спокойно да докаже със статуетката "Дебют на годината", неотдавна присъдена ѝ на Годишните музикални награди на БГ радио. По традиция, скоро след своята премиера, всяка една от песните ѝ се превръща в хит, който с лекота покорява българските класации, след което се отправя към остатъка от света, затвърждавайки позициите ѝ на международен артист.

Вижте снимки на Алма >>

Alma е обаче е момиче с много таланти - освен че пее и умее да рисува, доскоро тя тренираше професионално волейбол, а към момента е капитан на женския футболен отбор в училището си, намиращо се в Англия. Спортът е нейна страст от дете и не крие, че докато в миналото останалите момичета са играли с кукли, тя е предпочитала да рита топка с момчетата. Поради тази причина на рождените ѝ дни са присъствали само момчета.

Но в момента голямата ѝ любов е музиката, още повече, че и двамата ѝ родители работят в тази сфера. Преди две седмици тя пусна петия си самостоятелен сингъл озаглавен шеговито "My Mama Told Me" или "Мама ми каза" - посветен на бунта на младостта и грешките, които младите хора правят, докато търсят своята идентичност. Именно той е поводът за днешния ни разговор с нея.

Ето какво разказа за него младата певица пред Life.dir.bg...

Здравей, Алма! Няма да е никак преувеличено, ако кажа, че ти си истински гражданин на света. В последното ни интервю сподели, че се готвиш да напуснеш Берлин и да се отправиш към Лондон, където ще продължиш своето образование. Там ли те откривам в момента?

От вчера съм в Берлин, защото започна ваканцията ни. Иначе уча в Англия и в началото на септември всички се върнахме в училище, след като от средата на март до юли уроците ни бяха онлайн. Този период прекарах в Лондон със сестра си. През юли и август бях в България. Обичам живота си и движението в него. На всяко място той е различен.

Каква е основната разликата между живота в германската столица и този в британската? Къде ти харесва повече?

Берлин е любимият ми град, космополитен, креативен, шантав, цветен, постоянно променящ се. Лондон е по-хаотичен, прекалено населен, всичко е много забързано, ужасно скъпо, но пък се чувствам свързана и с него, все пак съм на половина англичанка.

Всяка страна има своите собствени особености, в тази връзка имаше ли нещо в Обединеното кралство, което те изненада приятно?

Първият ми сблъсък с Обединеното кралство е първата ми среща с татко (смее се). Иначе във Великобритания, откъдето са половината ми гени, едно от най-впечатляващите неща е училището, в което уча в момента. Не съм виждала подобни училища никъде другаде. Образованието там е на страхотно ниво.

Липсва ли ти Германия?

Берлин ми липсва и то много. Тук са приятелите ми, домът ми. Тук се чувствам най-комфортно, тук ми е и най-интересно.

Има ли конкретен спомен, към който се връщаш в тези мигове?

Не е спомен, а усещане - миризмата в нашия апартамент. Мирише на вкъщи.

Как започна новата учебна година за теб?

Започна на рождения ми ден, когато трябваше да пътувам към Англия. Беше ми малко самотно, но когато пристигнах, майка ми беше организирала да ме чакат торта и малко празненство. Иначе в момента се съобразяваме с редица неща, на които преди не сме обръщали внимание - преди да си влезем в къщата, където живеем, сензори ни мерят температурата и ни сканират лицата, не се храним всички заедно, има една сериозност, с която се прави всичко. Тази година е много важна за мен, защото завършвам и имам доста изпити, резултатите от които са определящи за университетите, в които мога да попадна след това.

И като говорим за училище, няма как да не те поздравя за новата ти песен "Мy Mama Told Me", чийто клип е заснет именно в сграда на учебно заведение. Това е твоят пети самостоятелен сингъл, как се роди идеята за него?

Песента написах с Pavell от Pavell & Venci Venc'. Покани ме в студиото, за да ми помогне да се науча да се отпускам и да не се притеснявам на сцената и пред микрофона. Резултатът от тренировката беше тази песен. Много ми харесва да работя с него.

Как би описала работата си с него?

Създаването на музика в колаборация с други хора е много особен процес. Трябва да има химия между хората в студиото. Трябва да сте на една вълна и освен това да си имате доверие. С Pavell споделяме обич и подкрепа! Така се раждат прекрасни музикални проекти. Истината е, че Павката е супер талантлив, а на мен лесно ми идват идеи за мелодии и текстове.

Зад режисурата на видеото откриваме Димитрис Георгиев, още едно познато име, с което си сътрудничиш за трети път. Това ли е човекът, който най-добре може да улови твоята същност и да я пресъздаде в кадрите?

Заснемането на видеа е подобно на работата в студио - режисьорът трябва да хареса музиката ти и теб самата, а пък и ти да харесаш него. С Димитрис от първата ни среща станахме приятели. Той е необикновен, имаме подобен вкус за музика и визуалност. Много го харесвам. Удоволствие е да работим заедно.

Как преминаха снимките на "My Mama Told Me"?

Снимахме в гимназията по транспорт в София. Много им благодаря, че ни допуснаха там. Димитрис беше решил, че му трябва училище, в което има определени цветове. Екипът не беше малък, с мен беше и голяма част от балет "Нова" - уникални момичета, с които репетирах само два дни и които успяха да ме приобщят и мотивират да се справя бързо с хореографията. Когато снимаш видео най-важна е организацията, дисциплината и предварителната подготовка. Всичко беше по план. В края на снимките, в двора на училището започна урок по народни танци и последните кадри заснехме докато близо до нас играеха хоро и слушаха народна музика.

Песента е посветена на бунта на младостта и грешките, които тийнейджърите правят, търсейки своята идентичност. Ти допускала ли си такива, опитвайки се откриеш себе си?

Аз съм кралицата на грешките (смее се). Най-важното е, че си давам сметка за тях и се опитвам да не ги повтарям. Мама и татко даже нямат идея за част от тях.

За коя съжаляваш най-много?

Мсиля, че всяка една ме е научила на нещо. Затова не съжалявам за грешките, които допускам.

Какво у теб се промени през годините?

Усещам се доста по-зряла от годините си, може би заради смяната на средата и държавите, в които живея, както и заради различните хора, които срещам. Считам родителите си за необикновени хора, контактът с тях и възпитанието, което получавам, също са голям късмет. Откакто музиката стана по-важна за мен, се наложи да стана и доста по-организирана и дисциплинирана.

В текста на сингъла пееш за съветите на родителите, би ли споделила кои са най-важните напътствия, които си получила от своите?

Мама винаги ми е казвала колко е важно да съм независима и да имам страст към нещата, които правя. Татко пък ме научи да съм разумна и да слагам въпросителна на всичко, което срещна по пътя си.

Както каза - сама пишеш мелодиите и текстовете на песните си, но откъде черпиш вдъхновение за тях?

Честно казано много хора ми задават този въпрос и аз нямам точен отговор. Идеите за мелодии и текстове просто идват при мен, имам много, почти всеки ден пиша нещо ново. Мога да запиша не един, а два албума. Когато свърша училище ще го направя.

Ти си едва на 17 г., но вече можеш да се похвалиш с редица големи постижения в професионално отношение. Как се почувства, когато получи отличието "Дебют на годината" на Годишните музикални награди на БГ радио? Очакваше ли да спечелиш?

Въпреки че доста хора ми казваха, че шансът да спечеля е голям, аз изобщо не очаквах. Когато произнесоха името ми на сцената, сърцето ми сякаш спря, а такова нещо не ми се случва често. Все още се изненадвам, когато чуя своя песен по радиото или когато видя колко внимание получавам, включително и от вас, за което ви благодаря.

Според теб съществува ли формула на успеха и какво включва тя?

Според мен ти трябва талант, амбиция и умение да полагаш усилие. В същото време обаче, много хора в момента постигат успех без нито едно от тези три неща. Откриват какво иска определена публика, давайки ѝ точно него. Това прилича на формула. И то няма нищо общо с талант, амбиция и усилие. Аз не съм толкова успешна, за да имам формула, а и моята ще е различна.

В последната ни среща преди година все още не бе срещнала любовта... Как стоят нещата днес?

Щастлива съм. Само това мога да кажа.