Хората са свикнали да определят всяко име, сдобило се дори със зрънце слава в Холивуд, като "звезда" или "легенда", това обаче е сериозна грешка. Истинските знаменитости не просто оставят следа в шоубизнеса, те пишат неговата история, а талантът им е толкова голям, че сякаш неусетно променят самата индустрия, карайки я да се пригоди към тях, а не обратното. Разбира се, това не става за един ден, нито пък за два, тъй като статутът "величие" идва с времето, а за да го получи, човек трябва първо да изгради стабилна и успешна кариера, но и да съумее да задържи високите си позиции, при това за дълго време. Точно като великолепната царица на хумора - Бети Уайт, която днес празнува своя 99-и рожден ден!

Бети е от онези ярки личности, чието присъствие изпълва целия екран, все пак не напразно американската преса я нарича "национално съкровище". Когато се появи в кадър, зрителите механично забравят за актьорите, които ѝ партнират. Вярно е, че тя е надарена с голяма харизма, но изключително свежото ѝ чувство за хумор, способно да разсмее и най-отчаяната съпруга на света, е онова, което привлича всеобщото внимание, поглъщайки го изцяло. 

Вижте снимки на Бети >>

Именно то в миналото я превръща в истинска телевизионна сензация, която американската публика и до днес си спомня с ролята на Роуз от сериала "Златни момичета", стартирал през 1985 г., донесла ѝ една от седемте награди "Еми", с които е отличена. Поредицата лесно би могла да се опише като "зрелия вариант" на "Сексът и градът", в който четири загубили съпрузите си жени живеят заедно под един покрив, споделяйки различни преживявания и наслаждавайки се на живота. За съжаление шоуто така и не достигна до България, но у нас публиката все пак познава Бети от "Жега в Кливланд" и "вечния" сериал "Дързост и красота", както и филмите "Предложението", "Пак ли ти?", "Изгубеният Свети Валентин" и т.н.

Уайт е толкова впечатляваща актриса, колкото и човек. Достойно за възхищение е, че е запазила своята непринудена същност почти цял век, въпреки десетилетията, прекарани в бизнес, изпълнен предимно с фалш и двуличие. Като доказателство за чистосърдечността ѝ по-долу ще откриете нейни духовити цитати, пропити с искреност, които също така могат да послужат и за пример, че смехът действително е здраве.

За онези, които се питат как ще прекара личния си празник, наскоро тя разкри, че ще се съобрази с ограниченията, наложени заради пандемията. Оригиналният ѝ план е включвал джогинг с дължина от 1,5 км, който по традиция изпълнява почти всяка сутрин, преди появата на новия коронавирус.

"Тъй като сега не мога да тичам заради ограничителните мерки, както обикновено ще храня двете патици, които ме посещават всекидневно", казва тя в интервю за американската преса.

Миналата година Уайт сподели, че изключително цени факта, че въпреки преклонната си възраст, се радва на добро здраве. Тя дори се пошегува, че поддържа младежката си форма с водка с мартини, въпреки че не я бива особено в пиенето и рядко посяга към чашката.

Вечерта пък възнамерява да се събере с най-близките си приятелки, с които да играе покер. Колкото до това какво си пожелава за рождения си ден, актрисата мечтае да получи обаждане от дългогодишното си увлечение - Робърт Редфорд.

Сега, в нейна чест, ще си припомним накратко историята ѝ, отбелязвайки специалния ѝ ден.

Бети Марион Уайт е родена на 17 януари 1922 г. в Оук Парк, щата Илинойс. Тя е единствено дете на Кристин Тес и Хорас Логан Уайт. Баща ѝ е изпълнителен директор на компания за осветителни тела, а майка ѝ е домакиня. Във вените ѝ тече датска, гръцка и канадска кръв. Няколко месеца, след като навършва 1 г., родителите ѝ се местят в Алхамбра, Калифорния, а по време на Голямата депресия през 30-те се установяват в Лос Анджелис. Икономическата криза принуждава баща ѝ да търси допълнителни доходи, правейки радиоприемници, които продава където може. Въпреки странично си занимание, приходите му не са големи, понеже неведнъж му се е налага да заменя устройствата за други стоки, вместо да получава пари за тях.

Вдъхновена от семейните ваканции, прекарани сред природата в планинската верига Сиера Невада, първоначалното желание на малката Бети е да стане горски рейнджър, но в онези години на жените не им е разрешено да заемат подобна длъжност, затова тя се насочва към своята друга страст - писането. Така сама създава сценарий за училищна пиеса, в която взема участие и изпълнява една от главните роли. Качвайки се на сцената, разбира, че превъплъщенията, забавляващи публиката, са нейното истинско призвание. Това е съдбоносният миг, в който решава, че ще изявява пред камера.

Кариерата ѝ започва през 1939 г., едва 3 месеца, след като завършва гимназия "Хоръс Ман" в Бевърли Хилс, когато двете с нейна съученичка представят изпълнения от "Веселата вдовица" на Франц Лехар в телевизионно предаване. Не след дълго започва да играе в спектакли, поставени в "Little Bliss Hayden Little Theatre".

Когато Втората световна война избухва, Уайт слага на пауза кариерата си и се записва в Американските женски доброволчески служби, за които транспортира военни припаси, изпълнявайки доставки из целия щат. Но освен това се включва в шоу-програми, предназначени за войски, преди разпределението им в чужбина.

След края на сраженията, тя обикаля различните киностудия, търсейки си работа, но те я отхвърлят, посочвайки, че не е достатъчно фотогенична. Поради тази причина тя се насочва към друга сфера, в която външният вид не е от значение. Така започва да чете реклами по радиото, а понякога участва в радиопиеси, за които получава по 5 долара. Талантът ѝ не остава незабелязан и скоро ѝ предлагат да води собствено шоу.

То и предоставя възможността постепенно да навлезе в телевизията, където стартира като ко-водещ на "Hollywood on Television", което впоследствие води сама, а междувременно получава предложения за сериали. През 1951 г. тя основава компанията "Bandy Productions" заедно с писателя Джордж Тибълс и продуцента Дон Федерсън. Триото създава тв комедията "Живот с Елизабет", в която Бети изпълнява образа на главната героиня, донесъл ѝ първото престижно отличие "Еми" още същата година.

През 1954 г. гигантът NBC ѝ дава възможността да се изяви в неговия ефир, но предаването ѝ се сблъсква с остра критика и бива свалено от екран. Следват други проекти, които обаче също не се увенчават с успех, което я принуждава в крайна сметка да заложи на изпитаната рецепта и да рестартира старото си токшоу "The Betty White Show".

Началото на 60-те е много по-щедро за нея, в сравнение с изминалото десетилетие, и тя се появява като гост-звезда в няколко различни продукции, но също така и във филма "Съвет и съгласие" от 1962 г. След изпълнението ѝ в лентата, NBC отново се свързват с нея, предлагайки ѝ постоянна работа в сутрешното си предаване "Today", но тя я отказва, защото не иска да се премести в Ню Йорк.

През 1973 г. Уайт направи няколко участия в четвъртия сезон на шоуто "Мери Тайлър Мур", като "гладната за мъже" Сю Ан Нивенс. Ролята ѝ носи втората и третата награда "Еми". През 1983 г. става първата жена, заслужила същия приз в категорията "Изключителен домакин на шоу-игра" за продукцията на NBC "Just Men!". Така 2 години по-късно става част от екипа на легендарния ситком "Златни момичета", радващ се на огромен интерес и популярност сред зрителите.

Важно е да се отбележи, че и досега Уайт не спира да приема ангажименти, като не само се изявява пред камера, но и често озвучава анимационни филми и сериали.

Омъжва се общо три пъти, като първите два пъти браковете ѝ са краткотрайни, за разлика от третият, който продължава 20 години - до смъртта на съпруга ѝ Алън Лъдън през 1981 г. За съжаление съдбата не я дарява с деца.

А сега е време да видим и кои са едни от най-популярните ѝ цитати:

"Водката е хоби!"

"Омъжих се за първия си мъж, защото искахме да спим заедно. Бракът ни продължи 6 месеца, които прекарахме в леглото".

"Обичам децата. Единственият ми проблем с тях е, че порастват... А аз предпочитам животните пред хората. Просто е".

"Моята претенция за слава е, че съм единствената жена на планетата, която не е спала с Тайгър Уудс".

"На човек са му нужни 8 часа разкрасителен сън, а ако е грозен - 9 часа".

"Аз съм "за" здравословния живот! Любимата ми храна е хот-дог с пържени картофи. Освен това живея в двуетажна къща и имам лоша памет, така че постоянно се изкачвам и слизам по вътрешното стълбище - това са упражненията, които правя".

"Хората ми казват: "Бети, Фейсбук е чудесен начин да поддържаш връзка със старите си приятели". Работата е там, че ако на моите години искам да се свържа с някой от старите ми познати, то по-скоро ще ми е необходима спиритуална дъска".

"Винаги съм харесвала по-възрастните мъже. Просто ги намирам за по-привлекателни. Разбира се, предвид моята възраст, съзнавам, че не са останали много от тях". 

"Ако ме хванете да говоря на празен стол, значи е време да вдигнете дозата на лекарствата ми".

"Дали желанието си отива с годините? Не знам, още чакам този ден да настъпи".

"Пеперудите са като жените - може и да изглеждаме деликатни и хубави, но, скъпи, знай, че сме в състояние да прелетим през ураган".

"Моята философия, поддържаща ме млада е - пий на всеки свой рожден ден".

"Смехът кара всичко да изглежда добре".

"Тайната на щастливия ни брак с Алън бе ентусиазмът. Когато знаех, че той се прибира, освежавах грима си и обличах хубави дрехи".

"Остарявайки, ставаш по-добър... Освен ако не става въпрос за банани".


Бети Уайт, Ру Маккланахан, Естел Гети и Беа Артър в "Златни момичета"

"Най-сексапилният мъж в Холивуд завинаги ще бъде Робърт Редфорт. Е, аз никога не съм го срещала, но не пречи да си фантазирам за него".

"Винаги има нещо, за което не си прекалено стар".

"Ако животът ви преминава в социалните мрежи, то навярно не сте получавали достатъчно прегръдки като дете, нито пък секс като възрастен".

"Ако някой е лишен от чувство за хумор, повярвайте ми, той е ужасен".

"Имам гръбначния стълб на змиорка".

"Аз съм тийнейджър, затворен в тялото на възрастен".

"Излизам от кухнята, за да нахраня кучето... Горе-долу това е единственото готвене, което умея".

"Винаги казвам това, което мисля. Разбира се, не винаги съм планирала да го изрека на глас, но поне винаги заставам зад думите си, без значение, че са се изплъзнали случайно от устата ми".

"Животните не лъжат. Животните не критикуват. А ако имат лош ден - справят се с него много по-добре от хората".