Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.

За тази цел ще съберем на една сцена 7 вдъхновяващи българки на 15 юли за втора поредна година в рамките на събитието She's the One (18+). Всяка от тези жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.

Мястото е амфитеатърът пред Иновационния форум "Джон Атанасов" в "София Тех Парк".

Започваме с регистрация в 17.30 ч., като за гостите ще има и коктейл, а лица под 18 години няма да се допускат. Събитието ще се проведе при гарантирано спазване на всички противоепидемични мерки.

Всяка от тези 7 жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.

Един от лекторите на тазгодишното издание на "She's the ONE" Биляна Савова има необикновена съдба. Но това я прави само по-борбена. На 40 години чува за себе си диагнозата множествена склероза (МС). Перспективата, която й очертават, е край в инвалидна количка. Сега е прехвърлила 50-те и ако я видите, няма как да разберете, че вече толкова години е с МС. Животът й поднася и още здравословни "изненади". Претърпява две сърдечни операции, като втората е в края на миналата година. След нея тя се възстановява само за 4-5 седмици.

Биляна Савова е позната е като създател и арт директор на списание EVA, но прекъсва връзка с редакцията през лятото на миналата година. Тя е собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio и създател на фондация "МС - МОГА САМ. Идеолог и визионер е на програмата за личностна трансформация "План да Бъда".


- Г-жо Савова, виждам ви в отлична форма и добро здраве. Как сте след втората сърдечна операция?
- От сърдечната ми операция са минали само няколко месеца и за този кратък период от време се случиха много, много неща. Продължавам да се чувствам добре и то въпреки обстоятелствата, които ни обграждат в момента. Имах много покани да бъда лектор в различни семинари, но поради наложените ограничения всичко се отложи във времето. Сега работя върху много и различни проекти. Лични и такива, свързани с фондацията. Усъвършенствам се и използвам възможностите, които в момента ни дава глобалната мрежа - участвам в семинари, уебинари. Обучавам се в това да бъда полезна за себе си и за другите във виртуалното пространство. И, честно казано, не ми стига времето. Разбира се, на фона на всичко това не спирам с ежедневните си йога и медитативни практики, които смятам, че са основата, която ми помага да съхраня себе си в този момент.

- В момента се намираме в извънредна ситуация, предвид световната пандемия от коронавирус. Как се справяте вие?
- Справям се добре. Истината е, че за мен подобна ситуация не е необичайна. През изминалите години, спасявайки себе си и търсейки решения за здравословните ми проблеми, съм влизала много често в изолация. Необичайното е, че минахме през колективна изолация и ми е интересно да наблюдавам как хората приемат или не приемат това положение и какво правят, за да използват градивно времето си. За повечето хора изолацията бе екстремно преживяване и бе свързана най-вече с това, че влизаш в състояние, в което ти се отнемат неща, с които си свикнал и които са неизменна част от ежедневието. Но точно в това състояние можеш да обърнеш нещата в своя полза. Вместо дълго и напоително да страдаш от неизбежната абстиненция, в която изпадаш, е добре да започнеш да работиш в посока да станеш по-стабилен - емоционално и физически, да работиш върху това да учиш нови неща, да се стремиш към решението за теб. И най-много, според мен, за това помага практикуването на йога и медитация. Аз затова и създадох програмата "План да Бъда", която прави точно това. Вярно, само за 10 или 5 дни, но това са едни кратки, но оптимални периоди, в които да можеш да се изолираш, да погледнеш навътре в себе си, да се докоснеш до йога и медитация, да работиш и с видимото, и с невидимото си тяло. И в моята програма това, което "отнемаме" на участниците, са много неща - нямат телефони и никаква връзка с външния свят, нямат книги, музика, телевизия, компютри, интернет. И най-ценното, което им разрешаваме, е да не говорят. 10 или 5 пълни денонощия оставаш сам със себе си. И след това трансформациите са забележителни. Хората, които направиха миналата година своите програми, са много променени, много удовлетворени, а част от тях се записаха и тази година, за да продължат. Сигурна съм, че всички те, в тази извънредна ситуация, се справят много по-добре от останалите.


- Как се редуват щастието и премеждията ви в живота. Борбена жена - от една страна, щастлива майка - от друга?
- Редуват се закономерно. Не е възможно да съм непрекъснато на върха на щастието или в сложността на премеждията си. Осъзнавам това, което ми се случва. Ако не успея веднага, правя го по-късно. Но винаги откривам причината за събитията, от които е изтъкан моят живот. И винаги се опитвам да извличам най-доброто за себе си от всяка една ситуация. Това ми помага да намирам смисъла да продължа. А колкото до децата ми - да, щастлива съм с тях. Голямата ми дъщеря тази година ще стане на 30, а малката, която изобщо не е малка вече - на 18. И двете постигат това, което искат, и то сами. Търсят, обучават се, движат се непрекъснато. Поемат сами отговорността за изборите, които правят, и са щастливи с това, което правят. Ето това ме радва, а не конкретните им успехи.
- Издайте тайната на общуването с дъщерите ви?
- Едно от нещата, които си повтарям винаги, когато не знам как да реагирам, е да се накарам да си спомня, когато аз съм била на техните години как съм се чувствала, какво съм искала, кое не ми е харесвало. Искам да съм близка с тях, но без да ги задушавам и без да натрапвам желанията си или да демонстрирам очаквания и разочарования. Наблюдавам ги и си говорим само ако има наистина смисъл от думите, които ще изречем. Не водим празни разговори, не се обгрижваме излишно, не се натрапваме една на друга. Вярваме, че ако всеки се грижи сам за себе си, така, че да се чувства добре и щастлив, то това е най-добрата грижа, която можеш да дадеш на другия.

- Докъде стига приятелството между майка и дъщери и има ли място в тази връзка за думата "родител"...
- Приятелството по принцип е една голяма доза доверие. И в това приятелство е същото. Не трябва да забравяме никога, в качеството си на родители, че децата не ни принадлежат. Да, ние ги създаваме, грижим се за тях, възпитаваме ги в нашите ценности, но идва един момент, в който трябва да ги пуснем и да ги подкрепяме само с любовта си. Без да изискваме от тях неща. Всъщност от никой не трябва да изискваме нищо. И моментът за това да пуснем децата си не е, когато станат на 18. Да, тогава те са свободни изцяло да се отделят от нас, но аз говоря за друг момент. Този, в който им даваш цялото си доверие и ги оставяш да взимат сами колкото се може повече решения. И наблюдаваш какво се случва. И ги подкрепяш, и ги окуражаваш, но без да се намесваш. Ето това е трудното. Защото ние, като родители, смятаме, че нашите решения са по-добрите, че ние знаем повече. Опитът ми сочи, че в повечето ситуации децата са много по-мъдри от нас. Даже те биха ни дали доста по-разумни съвети, отколкото ние на тях в повечето ситуации. И кога идва моментът? Имам един такъв пример - молиш детето си да ти донесе чаша вода и то отива, търси чаша, намира водата, сипва я в чашата и ти я носи, дори и да разлее половината по пътя... Ето това е моментът, в който можеш да започнеш да го "пускаш". За съжаление съвременните родители не пускат децата си така лесно. И тук, в България, всеки втори млад човек живее с родителите си. И много от тях остават с родителите си до много голяма възраст.

Карам хората да ми разказват повече за себе си, откровена е Биляна


- От какво има нужда една жена в днешното съвремие... Има ли формула...
- Имаме всичко. В материален аспект. Даже повече отколкото ни е нужно. Това, което нямаме, е разбирането и осъзнаването за самите нас. Това важи и за жените, и за мъжете. Жените специално, според мен, трябва да бъдат обучавани повече в това, което е свързано със спецификата на женската им природа. На 20 години една млада жена трябва да бъде смела и уверена, да търси и да си "причинява" само неща, които я правят смислена, удовлетворена, търсеща. Жените сме много интересни създания. Способни сме на много неща и то да ги правим в едно и също време. Имаме друга гледна точка и тя е много по-комплексна от мъжката. Не случайно сега в тази екстремна ситуация, в която живеем, държавите, които са ръководени от жени, се справят много по-добре, отколкото останалите. Не знам дали има точна формула, но женското човешко създание е гениално творение на природата и притежава огромен потенциал за всичко. Просто не трябва да го забравяме.

Не е възможно да съм непрекъснато на върха на щастието, споделя Биляна


- Множествена склероза, проблеми със сърцето. През какви още предизвикателства трябва да минете. Задавала ли сте си този въпрос?
- Не. Никога не задавам подобни въпроси. Нито защо на мен това се случва... Всичко си има причина и вместо да си задавам тези въпроси, на които няма да намеря отговор, по-скоро се фокусирам в работата да преодолявам това, което ми се случва. И със сигурност мога да кажа, че всяко едно такова събитие ме променя и ме прави много по-смислена и силна. Познавам хора, на които са им се случвали и им се случват далеч по-трудни и сложни неща. И тези, които започват с въпросите, доста време им отнема да търсят отговорите, които така и не получават. И във времето се загубват във въпросите си, загубват се в черните си мисли, загубват радостта от живота, загубват смисъла. Някои от тях се опомнят навреме, но други - никога. А тези, които са по-скоро като мен, бързо се преместват от точката на ступор и тръгват в посока, която ги променя. И това е начинът според мен да продължим напред.

- През миналата година участвахте в една пресконференцията на италианския професор Джовани Барко, който от години прави разработки за лечението на хора със сериозни диагнози с неговата уникална оксидираща терапия. Пробвахте ли я, имате ли впечатления от нея?
- Надявам се много скоро терапията на проф. Барко да бъде факт в България. Знам, че въпреки усложненията се работи по въпроса, обучават се хора, техниката е договорена. И със сигурност ще бъда една от първите, която ще направи терапията. Виждам много смисъл в нея.


- Когато човек ви слуша за премеждията, през които сте минала, се вдъхновява от вас. А вие от какво се вдъхновявате?
- Много харесвам една дума - вдъхновение. За мен тя означава да вдъхнеш живот на нещо, което иска да се роди. Идеите ме връхлитат постоянно. И нещо много малко, което може да дойде от разговор с човек, от филм или книга, от мелодия или просто от нещо съвсем незначително на улицата, ми дава точно този дъх, от който моята идея се нуждае, за да се роди. Това, обаче, е по-лесната част. След това идва процесът на отглеждането на идеята, работата по нея, за да може в един момент да видиш резултат. И идеята да заживее.

- На какво бихте оприличили успеха над една диагноза...
- На изкачване на много висок връх. Много често сме абсолютно неподготвени и именно това е причината да се бавим, да се спъваме, да се отказваме или да се оставяме на това, че някой друг да решава вместо нас. По-добре е да приемем колкото се може по-бързо, че тази диагноза е част от това, което ние сме. От нас, не от някой друг. И да започнем дисциплинирано и постоянно да се подготвяме за "изкачването на върха". Това са първите крачки. Постепенно, с натрупването на опит и удовлетворение от малките ни успехи по този път започва в нас да се появява едно нещо, което е много силно и много смислено - мотивацията. И когато сам стигнеш до нея, до своята си лична мотивация, след това няма кой да те спре. А понякога, както и при мен се случи, след като стигнах до върха, който виждах, се оказа, че това, всъщност е само място, от където мога да видя следващия връх, следващото предизвикателство. И тръгнах към него, но разликата е, че вече бях далеч по-подготвена.

Жените сме много интересни създания, твърди Биляна


- При вас идват много хора, за да си говорите за множествена склероза (МС)? По един и същи начин ли подхождате към всеки един от тях?
- Не. Дали се виждаме на живо, или си пишем по електронна поща, винаги ги карам да ми разказват повече за себе си. Даже, когато ги помоля да ми пишат подробно, това за тях самите е доста терапевтично, защото така те сядат и започват да мислят за себе си, да си подреждат въпросите, приоритетите, проблемите. И след техните разкази някак започвам да ги познавам много по-добре и нещата, които им давам като съвети или посоки за действие, са конкретизирани специално за тях.

- Лесно и бързо ли се изгражда доверие с хората в нужда?
- За мен е лесно. За другите по-скоро различно. Но човек трябва да се научи да живее с доверие. Отвикнали сме, защото обстановката, в която живеем, непрекъснато ни кара да се съмняваме. Все някой ни лъже. Все някой иска да ни използва. Така си мислят повечето хора и сигурно не без основание, но това с доверието е двустранен процес. Много хора не са оправдали доверието, което съм им дала, но това е техен проблем. Научих се да не съм разочарована. Предпочитам да живея с доверие, а не без него.


- Казвате, че диагнозата не е страшна, а по-скоро плашеща е неизвестността около нея. Но медицината има реален отговор, ако се разболееш от нещо, какво следва...
- Има или няма реален отговор? Медицината в частта си лечение... няма реално решение. Тя има протоколи, в които влизаш, и основната цел е да те държат жив. Ама дали ще си здрав, никой не се интересува. И ако те боли някъде, те започват да лекуват това "някъде", без изобщо да си направят усилието да персонализират лечението точно за теб. Защото много често от това ти какъв си - физически и психически, и как живееш, може да се разбере защо "те боли някъде" и всъщност да търсят отговор на въпроса как да излекуваме точно този човек, а не само да премахнат болката там, където те боли. Ето тази неизвестност е плашеща. Неизвестността на какъв лекар ще попаднеш. Как той ще погледне на теб? Как ще подкрепи твоя път и стремеж към това да се намери решение на проблема си? Иска ли той наистина пациентът да бъде здрав?

- Какво промениха у вас посещенията ви в Индия...
- Промениха всичко. Тотално всичко. И то вътре мен. Външно изглеждам същата, но очите, с които сега гледам на света, на събитията, на себе си, са други. Индия ме научи на търпение, на приемане на различността, на доверие, на радостта от малките неща, на това да живея просто. С две думи - лекота и любов, това ми дадоха всичките над 500 дни живот в Индия за последните 10 години.

- Колко е страшен въпросът "Защо на мен ми се случва"...
- Страшен е само ако зациклиш на него. А на кой да се случи? Защо искаш да е някой друг? Щом се случва на теб, значи има причина.

- Как се подготвя човек за сърдечна операция, знаейки, че сърцето му ще спре за определен период от време...
- Когато си "изкачил няколко осемхилядника", вече си абсолютно готов за всеки следващ. Разбира се, без да се надценяваш и с огромен респект към "планината". И разбирането за смъртта. Защото без това разбиране, означава да живееш в страх от нея, а това няма да направи живота ти по-лесен. Осъзнаването и приемането на смъртта ти дава възможност да живееш леко, свободно и смислено. Когато легнах на операционната маса, усещах всички тези неща и бях спокойна. И много развълнувана от това, че някой ще докосне сърцето ми.

- Защо смятате, че медицината се развива, но хората не стават по-здрави?
- Аз не смятам. То е факт. Медицината е технологично е много развита. Всеки ден се измисля нещо ново. Всеки ден медици спасяват човешки животи. Спират и пак стартират сърца, бели дробове. Отварят черепи, оперират мозъци, гръбначен стълб. Сменят стави, изграждат нови. Милиони са хората, на които медицината им спасява живота. Но колко са хората, които са излекувани от хронични заболявания само от методите за лечение на официалната медицина? Или само с лекарствата на фармацията? Там идеята е да останеш жив и да си зависим непрекъснато от лекарствата. Едно, второ, трето лекарство, което пък да лекува пораженията от първото... и така, докато ти издържи организмът на отровите, на страничните ефекти. Чета в последно време за разработки в посока персонализиране на прилаганите методи, за специални генетични тестове, които да помагат на лечението. Там е светлината. Защото, докато пациентите сме просто "стая 3, легло 2", нищо добро няма да ни се случва. Аз, например, трябва да бъда разглеждана така - в стая 3, на легло 2 е Биляна, която е с няколко автоимунни заболявания, които тя е преодоляла в последните 10 години, с промяна в начина на живот, лекувала се е с Аюрведа... (ако лекарят не знае какво е Аюрведа, да пита или проверява в Гугъл), на 52 години, но не са видими... с две деца, но с множество спонтанни аборти... успяла в работата си, със среден стандарт на живот... предстои и втора операция за смяна на аортна клапа и тя държи да е биологична, защото не желае да поема всеки ден, до края на живота си, антикоагуланти... Ето такива неща е добре да знаят лекарите за мен преди да искат да ме лекуват и е добре да могат да ми предложат поне два варианта за излизане от ситуацията, в която съм в момента.

- Споменахте лекари... Какво бихте попитали д-р Кристина Чачева, която е специалист по пренатална диагностика и вътреутробни операции...
- Познавам д-р Чачева. Първо прочетох за нея в медиите, след това бях в нейното отделение, за да правя репортаж за списание EVA, и мога само да кажа, че съм с изключителен респект към нейната работа и изборът й да се върне и да работи в България. Това, което бих я попитала, е колко пъти си припомня Хипократовата клетва и в какви ситуации? И кой е любимият й пасаж от клетвата? Аз ще кажа кой е моят: "Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща."

 


 

Събитието на Dir.bg се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи с тези силни, успели и интересни жени. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването.

"Поканихме точно тези дами, защото знаем, че има какво да научим от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She`s The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това. Даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите", казват организаторите от Dir.bg.

Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.

Конференцията She's The One се осъществява с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех Парк.

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото.

Събитията She"s The One през март 2019 и He"s The Man през ноември същата година, вече привлякоха на сцената си хора с различни истории и уроци - част от тях са рали-състезателка, шефка на модна агенция, готвач-пътешественик, уникален мозъчен хирург, сценаристът на най-хитовите сериали, най-младият писател с 8 книги, най-добрият графити майстор, чиито произведения греят по целия свят.

А сред известните личности, които говориха от сцената, бяха гранд дамата на българския театър Стоянка Мутафова, любимият актьор Юлиян Вергов, един от най-актуалните журналисти Светослав Иванов, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, футболната легенда Стойчо Младенов.