В едно от малкото си интервюта Джорджо Армани говори пред Vogue за кулминацията в своята кариера, защо диското е саундтракът на неговата работа и какво друго го прави щастлив.

Модните дизайнери, които са разпознаваеми навсякъде по света, не са много. Джорджо Армани обаче е точно такъв. Независимо кого и къде попитате, вероятно всеки ще знае кой е Армани или ще си представи перфектните кройки на костюмите и онази особена смесица между сиво и бежово, която той толкова обича. Той е глобална звезда, каквато рядко се среща в модния бранш, още повече когато модната къща все още е във владение на своя основател и дори е управлявана от него самия.

Тази година, през декември, Армани ще бъде отличен на Fashion Awards 2019 и определено има защо.

Представяме ви едно интервю, публикувано в германското издание на модната библия Vogue с един от най-големите модни дизайнери на всички времена.

Поздравления за наградата. Ако погледнете назад към кариерата си, с какво се гордеете най-много и защо?

Че създадох стил, който всеки разпознава като мой, със сигурност е постижение и нещо, което ме кара да се гордея. През целия си живот работих много да изградя нещо автентично, субстенциално и трайно. Освободих жените и мъжете от много ограничения и с това станах нещо като моден ескорт на епохални промени. Фактът, че моите творения са се запазили през времето, ме кара да се гордея. И накрая, моята работа говори сама за себе си и това е най-доброто, според мен.

Модният бранш драматично се е променил от времето, когато сте започнали като млад дизайнер. От какво най-много се е повлиял начинът ви на работа? Кои промени Ви въодушевяват най-малко?

Браншът тотално се промени, понякога имам усещането, че са намирам в тотално различно обкръжение от времето, когато започнах. Скоростта все повече се покачва и ние, като дизайнери, сме принудени да изкарваме нови продукти с критично висока скорост, което не ми харесва особено. Това, което ми харесва, е надпреварата, че има все повече дизайнери, а и фрагментирането: Днес има толкова стилове, колкото дизайнери. Това, което изобщо не ми харесва, е фактът, че днес в модата преди всичко става дума за развлечение и комуникация, понякога като недостатък на съответния продукт. Не бива да забравяме, че ние сме за това, за да оборудваме хората с автентични, полезни и красиви дрехи.

Когато основахте модната си къща, дефинирахте наново начина, по който жените и мъжете се обличат. Вярвате ли, че днес дизайнерите, все още могат да повлияят на фундаментлани промени в модата? Има ли все още такова нещо като оригинална идея?

Когато задвижих моята революция, виждах мъже, които носеха твърди сака, които скриваха тялото и изглеждат по-скоро като кафези, отколкото като нещо друго. Аз търсех пълната противоположност - облекло, което позволяваше свобода на движенията, и беше удобно. Така, в средата на 70-те години, създадох първото нехарактерно сако - без подплата и подплънки. Стъпка по стъпка промених подредбата на копчетата и пропорциите - процес, който тотално промени тази дреха във времето, в което мъжете изследваха по-нежни варианти на мъжественост. Беше момент на дълбока промяна и аз бях част от тази вълна. Днес живеем с впечатлението, че всичко е направено и няма вече оригинални идеи и оригинални силуети. Но мисля, че е точно обратното. Както и преди, има пространство да се създаде нещо значимо и ново, но за да го постигне, човек има нужда от ясен фокус и съзнанието, че в модата става дума за тежък труд, а не за слава. Автентичността е решаваща, но се среща все по-рядко.

Кого си представяте, когато проектирате дизайни, и променила ли се е тази личност с течение на времето?

При проектирането никога не съм имал тяло в главата, а по-скоро държание. Работя за модерния мъж и модерната жена - хора, които са в крак с времето и знаят как да ценят елегантността и с това и моята естетика. Искам да придам на клиентите си усещане за лежерна самоувереност. Човекът, за когото проектирам облеклото си, не се е променил с течение на времето, но определено се е развил.

Вашият дизайнерски репертоар излиза извън пределите на модата. Откъде черпите непресъхващия си творчески порив и как го съхранявате?

Като на всеки креативен човек, в работата ми най-много ми харесва да виждам резултата на моята креативност. Стремежът да създам нещо, е вроден, така смятам. Следвам този порив, защото да бъда креативен за мен означава да произвеждам нещо, което е свързано с живота на истинския човек. Това може да бъде сако или безупречно обслужване и елегантното обзавеждане на хотел. Това може да бъде дори парче шоколад. Това, което свързва всичко, е моят вкус, моето постоянно душевно търсене на претенциозна простота. Колкото повече работя, толкова по одухотворен се чувствам. Работата е и един чудесен антиейджинг серум.

През годините проведохте някои великолепни рекламни кампании. Радвате ли се, че сте изградили марката си във времената преди социалните медии, или бихте искали да можете да сте в директен контакт с публиката, както днешните амбициозни дизайнери?

Изградих моята империя парче по парче, без да бързам и това я прави толкова устойчива. Изградих я въз основа на реалността още от самото начало. Исках да обличам истински жени и мъже. Исках да я видя на улицата, а не само на страниците на списанията или в лъжливия свят на телевизията. Исках дрехите ми да дадат ново осъзнаване на тяхната стойност - те трябва да се вписват в постоянно променящите се роли на едно общество в движение. Образите, които създадох, все още са релевантни, защото се усещат истински. Социалните медии са доста променливи и понякога твърде пазарно ориентирани - доволен съм от начина, по който влязох в контакт с моята публика. Нямам нищо против новите начини за комуникация с обществеността, но все пак предпочитам моя собствен.

Оглеждате ли се в социалните медии или само ги използвате?

Със сигурност гледам какво се случва в социалните медии, но аз самият не ги използвам, защото имам по-важни и по-належащи неща за правене. Като обществена личност, разбира се имам корпоративен профил в Инстаграм, защото е платформата, която най-много ме интересува - там разказваме историята на вселената Армани. Не планирам да си правя личен профил. Аз съм много дистанциран човек и винаги съм пазил личния си живот. Освен това не искам да се влияя от инфлуенсърите.

Какво за вас е най-важно днес?

Работата ми е важна, но не е всичко. Да прекарвам време със значими за мен хора, ми е много важно. Работя със страст - с абсолютна, изгаряща, вътрешна страст. Работя с ентусиазъм, ангажираност и всеотдайност. Никога не съм мислил, че ще постигна подобна слава като дизайнер. Естествено не славата е тази, която ме теглеше по този път. Не бяха и парите - парите не могат да купят елегантност. Да произвеждам неща - това винаги ме е мотивирало.

Съжалявате ли за нещо?

Не страдам от угризения, защото са доста безсмислени. Но ако бих могъл да изживея живота си отново, бих прекарал повече време с любимите си хора.

Костюмът Армани характеризира една цяла ера. Какво ви минаваше тогава през главата? Каква музика слушахте? Какво ви вдъхновяваше?

Аз съм един екстремно практичен дизайнер. Първо оглеждам всичко, което ме заобикаля. Направих това и когато създадох известните костюми. Наблюдавах мъже на моята възраст, тогава бях около 40-годишен - и какво искат да носят, и това не бяха костюмите на техните бащи. Сестра ми и нейните приятелки носеха същите сака и останалото е история. Може да звучи странно, но саундтрака на тази модерност беше диското и аз много го слушах.

Каква музика слушате днес? И има ли музикант, който бихте искали да облечете?

Слушам всички възможни видове музика - от поп до класика, от стара до нова. Обичам ритъма. Има и много музиканти, които бих облякъл с удоволствие, но честно казано представата, че мъжът намира своя костюм за важен повод или жената за свой голям кариерен ход костюма си в магазините на Армани, е много по-удовлетворяващо за мен, отколкото да обелка поредната знаменитост. Правех го и продължавам да го правя с удоволствие и това е моята цел - да обличам истински хора в истинския живот.

Армани с Тина Търнър

Какво ви кара да се усмихвате, когато се събудите сутрин?

Приятно ми е да съм активен, работя с удоволствие. Това ми носи добро настроение. Не случайно моето най-безгрижно място, където се чувствам най-добре, е бюрото ми. Там мога да приложа идеите си на практика, там нещата от главата ми стават истински и постижими. Това е едно невероятно чувство, всеки път това ми дава енергия и адреналин.

Как си почивате в края на работния ден?

Вечер си оставям време за себе си, просто да помисля. Обикновено вечерям с нещо простичко вкъщи и след това се отпускам пред телевизора с хубав филм или сериал. Опитвам се да не заспивам късно, защото на следващия ден ме очаква още един ден, изпълнен с ангажименти.

Каква е най-разпространената заблуда за вас като дизайнер?

Мисля, че повечето хора имат една почти аскетична представа за мен. Със сигурност обичам трезвеността и концепцията "По-малкото е повече", но аз съм и бонвиван, и ексцентрик. Както вече казах, слушах диско, докато създавах известните ми костюми. Сега при възможност ходя в Милано в частния клуб на "Армани".

Какъв съвет ще дадете на младите дизайнери, които искат да тръгнат по вашите стъпки?

Днес сценарият е много по-комплексен. За да се откроиш от тълпата, се изисква изключителна ангажираност заради безмилостната конкуренция. Бих посъветвал новите дизайнери да проучат задълбочено нуждите на хората и след това да отговорят с нещо ново и смислено. Това е единственият начин да се справят с днешния модерен цвят, без да се обезкуражите бързо.

Какво, освен модата, ви прави щастлив?

Просто съм щастлив, че съм жив, имам хора около себе си, на които се доверявам, и съм здрав. Аз съм обикновен човек с обикновени, но дълбоки чувства.

Стефано Габана, Летиция Морати, Джорджо Армани, Франка Созани, Доменико Долче и Диего Дела Вале