Зрителите познават Евелин Костова от редица проекти както в киното, така и в телевизията. Сега красивата 27-годишна актриса, завършила НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, всеки петък влиза в кожата на аниматорката Ивон в радващия се на завиден успех български сериал "Съни бийч", излъчван по bTV.

Вижте снимки >>

Евелин е непринудена и естествена не само на телевизионния екран, но и в реалния живот. Докато говори усмивката не слиза от лицето ѝ, защото е човек зареден изцяло с положителна енергия.

Пред Life.dir.bg тя сподели повече за предизвикателствата в актьорската игра и как самата тя би реагирала, ако попадне в ситуациите, с които се сблъсква нейната героиня. 

Пилотният епизод на "Съни бийч" по bTV събра над 1 млн. и 100 хил. зрители пред малкия екран. Очакваше ли такъв огромен успех?

Надявах се. Сериалът и хората, стоящи зад него, заслужават дори повече от 1 милион и сто хиляди зрители. Не искам да прозвучи самонадеяно, но действително всички, които сме замесени в него, се постарахме да си свършим работата максимално добре. Иван и Адрей квалифицираха проекта като "изстрадан", понеже процесът по заснемането му отне дълго време, но усилията със сигурност са оправдани. "Съни бийч" напълно заслужава успеха, който жъне в момента.

Намираш ли някаква връзка между теб и Ивон - образът, в който се превъплъщаваш на малкия екран?

Да. По начало винаги се търсят някакви сходства между актьора и дадения персонаж. Честно казано в киното и телевизията по-скоро ти предоставят роли, които по някакъв начин са близко до теб - дали до външния ти вид или до качествата и характеристиките на личността ти, докато в театъра е различно, там ти предоставят образи, търпящи промени. Със сигурност имаме общи неща с Ивон. Тя е честна, пряма и отдадена на приятелите си... Но приликите свършват тук, тъй като се различаваме в решенията и събитията, изграждащи нейния житейски път.

Изхождайки от думите ти за желаната прилика между артиста и неговия герой, да разбирам ли, че има причина повечето ти роли в телевизията да са на самоуверени момичета. Ти самата определяш ли се за непоколебима и решителна?

Явно излъчвам това качество. В живота си не винаги съм самоуверена, когато трябва да се справя с някои лични премеждия, но очевидно в професията си мога да изкарвам тази черта на преден план. Като погледна назад, повечето ми героини на големия и малкия екран непоколебимо вярват в себе си и своите способности. Едва ли мога да препиша този факт на чистата случайност.

Ако Ивон беше реален човек, щяхте ли да бъдете приятелки?

Ако има къде да се срещнем - със сигурност бихме си допаднали. Макар да не съм убедена, че бихме се открили, предвид нейния динамичен начин на живот и различните места, които двете посещаваме.

Снимка: bTV

Ти как би реагирала на подобен напорист сваляч , какъвто е Никола (в ролята Явор Бахаров), с когото Ивон се сблъсква в сюжета на сериала?

Ако някой се държи така с мен, то бих била по-груба и рязка от нея. Тя притежава финес в общуването. Предполага, че това не е първият човек, който я е харесал и иска да я спечели, тъй като нейната работа на курорта е предимно вечер, при това с хора, постоянно консумиращи алкохол. Това само по себе си е предпоставка за подобни ситуации, но Ивон знае как да лавира в тях и да отказва, без да обиди никого, защото е наясно, че ако бъдеш нетактичен с някой влиятелен човек, после можеш да си навлечеш нежелани неприятности. Тя действа разумно, въпреки че понякога е възможно да бъде и първосигнална - например, като номера, който с Гомес погодиха на Никола във втори епизод. Аз не съм сигурна, че мога да бъда чак толкова търпелива и хитра, каквато е тя.

Кое е качеството, което харесваш и цениш в себе си?

Категоричността ми.

Лятото, за което "Съни бийч" разказва ще очертава да бъде незабравимо за главните герои по редица причини. Кое твоето?

Когато бях тийнейджърка посещавах различни фестивали с моята група по актьорско майсторство в Перник и абсолютно всяко лято с тях беше запомнящо се, заради множеството щуротии, които вършехме. Колкото повече растяхме, толкова по-големи дивотии правехме... Не мога да посоча само едно.

Коя е най-голямата лудория от тези, за които говориш?

Не знам дали са за разказване (смее се). По-скоро бих ги запазила за себе си. Иначе и до днес да се забавляваме с приятелите ми, когато се сетим за тях, макар че с дистанцията на времето всичко да се усеща така, сякаш се е случило на други хора.

Спомняш ли си кога осъзна, че искаш да бъдеш актриса?

Всичко стана постепенно във времето, не е имало определен ден, в който нещо да е "паднало от небето" и да съм си казала, че искам да поема в тази посока (смее се). Някъде към 6-7 клас, когато вече се занимавах с актьорство, си дадох сметка, че това е пътя ми.

Снимка: bTV

А има ли актьор, който ти е служил за вдъхновение, докато преследваш своята мечта?

Макар доста колеги да ми се смеят, аз от малка харесвам Анджелина Джоли, при това не само като външност. През 90-те тя засне много добри филми, в които направи страхотни превъплъщения. Интересно е, че през годините неведнъж съм откривала сходства между моите и нейните роли от онова десетилетие, като дори съм заимствала нещо малко от визията или поведението ѝ тогава.

Как би реагирала, ако я срещнеш някой ден?

Бих си глътнала езика или припаднала... Едно от двете ще бъде, но определено ще съм много щастлива.

Как достигаш до същината на един образ, карайки го оживее?

В 70% от времето моята работа е свързана с театъра - там изграждането на персонажа става бавно и постепенно, а търсенето се случва по време на репетиционния процес. Когато намериш персонажа и двамата "заживеете" заедно, тогава нещата значително се улесняват. На хората им е интересно как в 5 дни от седмицата мога да изиграя 5 различни героини, но истината е, че щом веднъж я открия и усетя, то тогава е необходимо само да видя закачения в гримьорната костюм, за да я призова отново. Истинското предизвикателство в професията ни е да задържиш интереса, който си изпитвал в самото начало, каращ те да изследваш всеки образ толкова задълбочено, че накрая да му вдъхнеш живот по най-правдоподобния начин на сцената.

В един момент обаче се оказваш в плен на чужди емоции, мисли и думи... Как не губиш себе си?

Търсейки конкретния персонаж, аз винаги изхождам от себе си, така че всеки образ, които играя, съдържа частица от мен самата. Наречи го котва, ако искаш.

Изявяваш се на театралната сцена, но и пред камера. Къде обаче можеш да кажеш, че си в свои води?

Това са различни места, които не могат да бъдат сравнявани, но се чувствам комфортно и на двете, защото при мен стана така, че те вървяха ръка за ръка през цялото време, но без да си пречат... надявам се. Ако истински обичаш това, което вършиш, и си му напълно отдаден - просто няма как да не се чувстваш добре. Предполагам, че става трудно, ако ти се падне проект, който не ти допада.

На теб случвало ли ти се е?

Досега не съм се занимавала с нещо, което душата ми не желае изцяло.

Значи си човек с принципи, който отказва да се снима на всяка цена?

О, да. В началото, когато си студент, не отказваш ангажименти, защото можеш да се научиш дори и от неуспеха си. Все пак всичко е опит. Когато завърших академията обаче, си казах, че ще бъда от онези актриси, които си избират проектите си. Обещах си, че няма да играя в продукции, само защото това ще ми донесе финансова облага. В момента нямам деца и семейство, за които да се притеснявам, подобно на много колеги, така че мога да си позволя да отказвам участия, за които евентуално бих съжалявала. Този метод сякаш привлича повече предложения... Нали в живота трябва да затвориш една врата, за да се отвори друга.

Предвид факта, че добрият външен вид се счита за плюс в професията на актьора, ти какви грижи полагаш за своя?

Аз съм от онези хора, които биват мразени от околните, защото не се налага да се подлагам на лишения заради физиката си. Просто генът ми е такъв... Съжалявам, не съм виновна за това (смее се). Но съм на мнение, че за да изглежда човек добре, то трябва да се чувства така. Определено един от начините за постигане на това е спортът. Аз лично предпочитам да не съм затворена във фитнес залата, а да съм навън - сред природата, затова обичам да карам колело и да се разхождам. Иначе все още не успявам да се храня толкова здравословно, колкото ми се иска. Не искам да звучи като оправдание, но заради професията си често съм извън дома и ям на крак.

Снимка: bTV

Срещнала си любовта преди почти 8 години...

Ако трябва да съм честна, намерих я преди 11 години, но тогава бях много малка, за да се получи нещо, тъй като той е с 9 г. по-голям от мен. Минаха години преди да се съберем.

Това наистина е дълго време. Къде се крие тайната на вашите взаимоотношения?

Може би в тази моя категоричност, която споменах по-рано. Когато намеря онова, което искам, гледам да го пазя. Съвсем просто е, защото хубавите неща не изискват сложни формули.

Любопитен факт е, че с твоя партньор - Михаил, се оказвате 5-ти братовчеди.

Какъв е шансът, нали? Но е истина, не сме си го измислили (смее се). Самите ние доста се посмяхме, когато го разбрахме. Между другото, като се замисля в живота ми досега не е имало толкова интересни и пикантни истории, затова сега тази цялата ситуация е много интересна за хората.

Как го установихте?

Един ден с Мишо си говорихме заедно с двамата ни дядовци. Тогава неговият дядо спомена името баба си, а моят възкликна, че я е познавал. След като се разговориха по темата, стана ясно, че моят дядо е трети братовчед с въпросната жена.

Имайки предвид, че си постигнала немалко в професионален план, продължаваш ли да мечтаеш?

Да, при това почти всяка вечер, когато си легна. И понеже копнежите ми не са нереални фантазии, а по-нормални цели, повечето от тях се сбъдват. Макар че с времето все повече внимавам какво си пожелавам. Просто понякога се оказва, че независимо от онова, което си мисли, човек не е напълно готов за собствените си мечти.

Коя беше последната ти мечта, която се осъществи?

За последната не съм сигурна, но се сещам, че малко преди да дойде предложението за филма "Завръщане" на Ники Илиев, си мислех, че скоро не съм снимала в киното. За такива неща си мисля -свързани с работата ми. Не копнея за пони, например, и то изведнъж магически се появява пред мен (смее се).