Когато стане въпрос за Форест Уитакър, повечето в съзнанието на повечето хора неизменно изплува емблематичното му превъплъщение в "Последния крал на Шотландия", донесло му най-голямото признание в неговата кариера, а именно наградата "Оскар" в категория "Най-добра мъжка роля", превърнала се в блян и стремеж за всяко име, изявяващо се в бляскавата филмова индустрия. Само че това нито е единствената лента, в която актьорът участва, нито пък е най-добрата, нищо че с изпълнението си в нея триумфира над Леонардо ди Каприо, Райън Гослинг, Уил Смит и Питър О'Тул, борещи се за същото отличие през 2007 г. За своите почти 40 години, прекарани в бизнеса, той може да се похвали с впечатляващата бройка от над 100 различни проекта, в които се е разписал, отредили му специално място сред холивудските звезди.

Надали има популярно лице от големия екран, с което в определен момент да не си е партнирал, тъй като във времето той е стоял рамо до рамо на снимачната площадка с най-големите величия в Меката на киното, превръщайки се постепенно в едно от тях. Работил е заедно с Шон Пен, Никълъс Кейдж, Джони Деп, Уилям Дефо, Робин Уилямс, Жан-Клод Ван Дам, Мики Рурк, Морган Фрийман, Рей Лиота, Кийфър Съдерланд, Патрик Демпси, Томи Лий Джоунс, Джон Траволта, Патрик Суейзи, Джоди Фостър, Колин Фарел, Том Круз, Киану Рийвс, Лиъм Нийсън и др. Човек би предположил, че на пазара като че ли не съществува заглавие, от чийто екип той да не е част, тъй като откакто е в средите, в професионален план има само една-единствена година, през която не е поемал ангажименти - 1997 г., а оттогава насам сякаш е заличил думата "почивка" от графика си, отдавайки се изцяло на работата си, независимо дали стои пред камера, продуцира, режисира или просто озвучава филми.

Вижте снимки на Форест >>

Днес, в този горещ и слънчев юлски ден, Форест навършва 60 години, а ние ще ви представим някои малко известни факта за него, с които да отбележим неговия личен празник. Като например това, че в началото на житейския си път той далеч не е искал да се снима в продукции, защото е виждал бъдещето си обвързано със спорта. Голямата му мечта всъщност е била да стане професионален състезател по американски футбол, но за това след малко. Нека преди това да започнем от самото начало, за да проследим обратите в съдбата на артиста в хронологичен ред, както си му е редът.

Форест Стивън Уитакър се появява на този свят на 17 юли 1961 г. в Лонгвю, щата Тексас. Той е второто от общо четирите деца на Лаура Франсис, която е педагог на ученици със специални нужди, и Форест Уитакър, изкарващ прехраната си като застрахователен брокер. При раждането си бъдещата звезда е диагностицирана с наследствена птоза - термин, означаващ паднал горен клепач, който не може да се отвори докрай, обикновено заради увреждане на мускула, отговарящ за неговото повдигане. За щастие обаче, въпреки че  това по никакъв начин не се отразява на живота на момчето, а много хора дори не забелязват веднага тази му особеност.

През първите си години в началното училище, семейството му решава да се премести в Карлсън, щата Калифорния, където израства. Детството му е белязано от любовта към футбола, ето защо дори не се замисля, когато се записва в отбора на училището си "Palisades Charter High School", в който му отреждат позицията на куотърбек. Заложбите му са толкова големи, че преди да завърши гимназия печели спортна стипендия за "California State Polytechnic University". Радостта му от това постижение обаче не трае дълго, защото още в първите си дни там той получава сериозна травма на гърба, която слага край на мечтите му, карайки го да преосмисли изцяло плановете си занапред. Така младежът поема в съвсем различна и напълно неочаквана посока, премествайки се в "University of Southern California", където записва... "Класическо и оперно пеене".

Вероятно мнозина биха сметнали, че ходът му не е нищо повече от грешка, само че това съвсем не е така, защото по-рано между уроците в класната стая и тренировките на терена той намира време да посещава и училищния хор, където става ясно, че е надарен с още един талант. Любопитно е, че именно силният му теноров глас впоследствие му печели място в няколко театрални мюзикъла, поставени на местно ниво, които го карат за втори път да смени амплоато си. Вдъхвайки живот на персонажите в различните спектакли, той осъзнава, че не музиката е истинската му страст, а актьорската игра, ето защо отново сменя учебното заведение, постъпвайки в "University"s Drama Conservatory", където се дипломира успешно през 1982 г.

Още същата година участва в общо три продукции, без да подозира, че една от тях ще отвори пред него тежките порти на киноиндустрията, която винаги търси нови попълнения, стига те да бъдат готови да платят високата цена на славата, с която той очевидно няма проблем. Първоначално Уитакър участва в един от епизодите на сериала "Making the Grade", който му носи си малка роля в лентата "Убийствена игра", а от там се озовава в компанията на редица популярни личности в "Щури времена в Риджмънт Хай".

През 1985 г. се снима в "Цветът на парите" на Мартин Скорсезе, заедно с Пол Нюман, Том Круз, Джон Туртуро и др. Година по-късно вече в състава на продукцията на Оливър Стоун - "Взод", където играе редом до Чарли Шийн, Джони Деп, Уилям Дефо и др. 12 месеца след това на голям екран излиза "Добро утро, Виетнам", в който си партнира с Робин Уилямс, а след още толкова време киносалоните биват завладени от "Кървав спорт", където зрителите го виждат с Жан-Клод Ван Дам. Не след дълго Клинт Истууд поверява в ръцете му главната роля в неговия филм "Птицата", чиято премиера е през същата 1987 г.

Уитакър приключва старото десетилетие с "Джони Красавеца" и започва новото с "Downtown", по-сериозен успех обаче му носи "Член 99" от 1992 г. с Рей Лиота, Кийфър Съдърланд и др. Следват "Банков обир", "Взрив", "Дим", "Видове", "Феномен", "Дух куче: Пътят на самурая", "Паник стая" и още редица други, докато се стигне до "Последният крал на Шотландия" на Кевин Макдоналд, с който печели авторитетния приз на Американската академия за кинематографично изкуство. Всички останали заглавия, които добавя в своята филмография, са добре познати на киноманите.

Форест с награда "Оскар" за най-добра мъжка роля в "Последният крал на Шотландия" през 2007 г.

В личен план Уитакър среща голямата си любов в лицето на Кейша Наш, с която се запознава по време на снимките на "Взрив". В онзи период и двамата са свободни, след като са приключили връзки, от които всеки от тях има по едно дете. Женят се през 1996 г. в Монтего Бей, Ямайка. След няколко години се ражда първата им обща дъщеря, а не след дълго и втората. Бракът им обаче приключва след 22 г. съвместно съжителство, а причината, която актьорът посочва за раздялата им в документите за развод, е "непреодолими различия".

Форест с бившата си съпруга Кейша Наш