Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.
В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта -
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта...

(Из "Сън за щастие - Пенчо Славейков)

Трявна е град на легендите, някои биха го нарекли град на миналото, град на старинните къщи, на занаятчийските улици, на красивите дърворезби и на стария дух - онзи дух, който те кара да се чувстваш добре от факта, че си българин.

Няма да ви разказвам моята история с Трявна, защото тя е дълга, около 37-годишна и не толкова увлекателна, а и за мен като дете Трявна бе много повече като песента на Тангра "Нашият град":

"Този град, в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен...
...в който друго, освен да се влюбиш,
просто няма какво да се случи..."

Когато пораснах и вече не живеех в Трявна, сякаш за първи път видях какво е тя през други очи. Видях града, в който всичко е толкова красиво, притихнало, спокойно, че чак ти се иска да останеш още малко и още малко. Видях град, в който е невъзможно да не се влюбиш и това е всичко, което искаш да ти се случи.
Не само за мен и за хората, които и сега живеят в Трявна и я правят толкова красива, тя е място-пристан, място, на което колкото и пъти да се връщаш, то ще бъде същото, а ако не е същото, то ще е само защото е станало по-хубаво.

Към днешната ни разходка в тихия възрожденски град ни повежда рубриката ни DIRections, а партньор в това пътешествие ни е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Вижте снимки на Трявна >>

Назад към легендите

Доколкото е известно, самото име на града - Трявна - идва от тучната трева, растяща в Балкана, който, както знаем, ражда хора. Друга теория твърди, че името произлиза от "тръвните"- кошери на рояците пчели, кръжащи наоколо, както и с проходното положение на селището.

Градчето е малко, разположено в северните склонове на Централна Стара планина, върху полегатите гористи склонове на двата бряга на Тревненската река.

Жителите на Трявна винаги са били познати с владеенето художествените занаяти - иконопис, дърворезба, мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, който работи през първата половина на 17 век. Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната и красива тревненска къща. Възрожденските улични ансамбли "Петко Р.Славейков" и "Асеневци", в Качаунската махала, са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура.

Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща (1830), Добревата (1834), Сергевата (1841), Райковата (1846), Киревата (1851), са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител.

Някога, през Възраждането, градът процъфтявал толкова, че съседите, не без завист, започнали да го наричат Алтън (златна) Трявна. Няколко пъти го разграбвали и опожарявали кърджалии, но той пак се надигал от пепелта.

Часовниковата кула

В центъра на Трявна се намира единственият изцяло запазен днес възрожденски площад в България - "Капитан Дядо Никола". Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е Тревненското школо. Школото е сред първите светски училища в България. Осем години с известни прекъсвания в него е бил учител големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Р. Славейков. Домът, в който е живяло неговото семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговият син Пенчо Славейков - един от най-видните български поети и културни дейци.

СУ "Петко Р. Славейков"

Само преди няколко дни - на 24 ноември, Тревненското школо отбеляза своята 180-та годишнина.

Неизменно свързан с часовниковата кула и площада е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Първоначално Гърбавият мост, известен още като кивгирен, е бил направен от дърво, но по-късно е изграден от камък.

Гърбавият мост

Няма човек, който да е бил в Трявна и да не е се е снимал на Гърбавия мост и пред Часовниковата кула. Тя датира от далечната 1814 г. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, сокай, наподобяващ величествените царски украшения. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана, без циферблат и стрелки.

И до днес всяка вечер в 22:00 часа от Часовниковата кула звучи песента "Неразделни" по стихове на поета Пенчо Славейков. Тя е и мястото, на което се провежда изпъчването на "спектакъла Звук и светлина".

В града има две църкви, както ги наричат тревненци - горната и долната. Легендата за "горната" църква ни препраща към Асеневци и по-специално към цар Калоян, който построява храма "Св. Архангел Михаил" в знак на благодарност след победната битка в Тревненския проход.

Там през 1190 г. Асеневци разгромяват войските на император Исак II Ангел. Не е известно точно кога е построена църквата. През 1798 г. тя е опожарена от кърджалиите и после възобновена от тревненци през 1819 г.

Църквата "Св. Архангел Михаил"

Другата градска църква е "Св. Георги". Църквата е разположена в "Долната" махала на града. Построена е в периода 1848 - 1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв.

Улицата на занаятите "Петко Рачев Славейков", кръстена на именития българин, е осеяна с малки магазинчета за сувенири и работилнички на известните тревненски дърворезбари, както и няколко от обектите - част от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Старинната улица

Той обединява осем музейни обекта в Трявна. Това са къщата на Ангел Кънчев - помощник на Левски в национално-освободителните борби, Даскаловата къща, Славейковата къща, Славейковото школо, Райковата къща, Музей на иконата, Галерия "Казаков" и Музей на африканското и азиатското изкуство. Всички тези обекти си заслужава да бъдат разгледани в детайли.

Но нека за малко се потопим в магията на Даскаловата къща. Построена между 1804-1808 г., тя е дом на фамилия Даскалови и типичен образец на ранновъзрожденската жилищна архитектура. В нея греят не едно, а няколко слънца. И за това си има легенда, която разказва:

В Даскаловата къща се провежда първият художествен конкурс по нашите земи. През 1808 г. майстор Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца правят облог кой ще изработи по-красив резбован таван. През следващите шест месеца след облога всеки един от тях работи в две различни стаи в къщата. Но условието е никой от тях да не знае какво прави другият. Дървото, с които резбарите работят, е орех, чам и елша.

Когато майсторите приключили, всички били очаровани от слънцата, грейнали от тавана. Слънцето на майстор Димитър Ошанеца нарекли "майско", а слънцето на калфата Иван Бочуковеца - "юлско". За победител бил излъчен старият майстор Димитър, а младият калфа Иван бил провъзгласен за майстор. Освен това взел за жена дъщерята на стопанина - Манка, която май била основната причина той да се включи в облога.

Преди няколко години новите тревненски майстори дърворезбари сключиха нов облог и озариха със слънца таваните в Калинчевата къща. През 1992 г. пък други майстори се състезаваха кой ще изработи най-хубавата резбована входна врата. Така че за дърворезбарите в Трявна е въпрос на чест да участват в подобни съревнования, макар вече да е доказано, че Тревненската школа е най-добрата в дърворезбата.

Трявна в настоящето

Разходката ни продължава сред къщите на Старинната улица, които изцяло са запазили възрожденския си вид - бели, с издаден втори етаж и покриви от каменни плочи.

Пред Славейковата къща

Няма как да пропуснем Славейковата къща, в която се съхраняват автентични вещи на семейството, като масичката, на която Пенчо Славейков се е учил да чете и пише. А самият Пенчо Славейков (от бронз) вече седи на пейка пред къщата посреща минувачите.

Не можете да отидете в Трявна и да не видите щъркеловото гнездо, кацнало от години върху комина на старата градска баня, която сега е обновена и превърната в Музей за африканско изкуство.

Старата баня с щъркеловото глездо

Много от посетителите на града много харесват Трявна и заради автентичните механи, които предлагат традиционна българска кухня, известните тревненски питки и много други специалитети. Мнозина обаче остават впечатлени през последните години, отбивайки се в "Бирария Трявна". Там се произвежда истинска жива бира по белгийска рецепта. Процесът на правене на бирата може да бъде наблюдаван от посетителите през специално предназначено за целта прозорче, а видовете бира, които можете да опитате, са четири - сред тях бира с аромат на праскова или бира с аромат на чубрица.

От бирарията се разкрива и истински приказна гледка към реката, Гърбавия мост и Часовниковата кула.

...За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.

(Из "Сън за щастие - Пенчо Славейков)