Ива Денчева е завършила "Педагогика на изобразителното изкуство" в Педагогически колеж "Св. Иван Рилски" и "Кинознание" в НАТФИЗ. Работила е в няколко български филма - в "Отчуждение" на режисьора Милко Лазаров - грим и художник по костюмите, "На границата" на Станимир Трифонов - художник, грим, "18" на Атанас Христосков - грим, "Бензин" - на Асен Блатечки и Катерина Горанова - грим, "Всичко за теб" - на Тома Вашаров - грим. Част от екипа е и на няколко сериала - "Недадените" - художник, грим, "Откраднат живот", "Той и тя". Участвала е като асистент в множество чужди продукции, снимани у нас от "Ню Бояна филм студио", била е гримьор и в театрални постановки, както и в един от най-известните реклами и в предаванията "Огледала", "Модерно" и "Мармалад" с водеща Радост Драганова. Преподавател в Студио Фиоре - киногрим, и гост-преподавател в мастърклас грим в "Евростандарт център 28".

Вижте работата на Ива >>

- Ива, ти беше част от екипа на дебютния филм на Милко Лазаров "Отчуждение", който стигна до фестивала във Венеция. Как се случва такъв успех и главозамайващо ли е да се озовеш там, сред най-добрите в киното?

- С Милко сме много близки приятели, аз го усещам без да говори и той винаги е имал такова отношение към мен - като към част от семейството му, дори когато е бил напрегнат, винаги съм намирала път към него. "Отчуждение" се случи лесно, и с колегите го направихме с цялата си душа и сърце, и с идеята, че Милко е изключително талантлив български режисьор. Отказахме се от хонорарите си, за да се вземе каквато е необходима камера, оптика, а цялата постпродукция да се направи в чужбина, за да стане възможно най-добре. Наложи се да работя и по костюмите, защото нямаше пари за професионален костюмограф, реално рискувахме, но мисля, че се справихме. Работихме със световноизвестна звезда - Христос Стергиоглу, а нямаше как да дойде за подготовка, просто го видях и трябваше веднага да преценя какво му е нужно. След това снимките бяха при тежки условия в Белмекен - кал, дъжд, а накрая той каза: "Искам да остана в България, толкова е хубаво". Милко успя да ни организира, почувствахме се едно семейство заедно с актъорите и екипа.

С Милко Лазаров (в средата) и колегите си от "Отчуждение" на филмовия фестивал във Венеция

Тогава разбрах колко е тежка работата на художника по костюми и гардероб, има много хамалогия, която хората не виждат - дрехите трябва да са винаги чисти, подредени, да следиш колко чифта чорапи има за актьорите, ако се намокрят, да им дадеш сухо бельо, да следиш за всеки от тях във всеки кадър дали трябва да е с вдигната качулка или с определен колан. Но в "Отчуждение" това не ми тежеше, защото го направихме с голяма любов. Много съм благодарна на Милко Лазаров, че ни заведе във Венеция с част от екипа, за да почувстваме заедно с него този трепет - беше невероятно вълнуващо, уникално. В залата не гледаш филма, знаеш го наизуст, гледаш публиката - всички бяха притихнали, гледаха до края, без някой да си тръгне, а вътре имаше хора, които бяха печелили "Златна палма" в Кан. И наистина, когато пуснаха лентата - тя беше истински европейски филм и разбрахме, че цялото това усилие на всички се е струвало.

Много съжалявам, че по здравословни причини не ми разрешиха да пътувам за Сибир, иначе щях да замина с екипа на филма "Ага" (който дебютира в официалната селекция на фестивала "Берлинаре" - б.р.), снимаха го в Якуткс при минус 30 градуса. И както тогава каза Милко - ти си толкова луда, че щеше да тръгнеш, добре че съм аз, да питам. Беше говорил специално с лекар, който беше казал, че кръвоносните ми съдове няма да издържат на толкова ниски температури.

- Преди няколко години ти претърпя тежка мозъчна операция след спукване на аневризма и след като едва те спасиха, бяха нужни пари за още една интервенция. Тогава актьори и музиканти направиха кампания с видеоклипове и концерти, призовавайки за помощ...

- Да, за което съм много благодарна на Луиза Григорова, Силвия Петкова, Радина Кърджилова, Деян Донков, Асен Блатечки, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля, Калин Врачански и много други. Хората, които основно се погрижиха за кампанията бяха колежката ми Нина Цончева и Милко Лазаров.

- Работила си с всички тези актьори и в киното, и в театъра. Каква е разлика да правиш грим за филмова лента и за сцена?

- Огромна - в театъра си всеки ден на едно и също място, в една гримьорна с едни и същи актьори, познаваш всичко, нямаш стреса от нови запознанства. В киното постоянно си на различно място, може да си в студио, но може и да си на летището, в някое село, навсякъде. Така че в киното трябва да свикнеш да се пренастройваш - ставаш в 5 сутринта или имаш нощни снимки, независимо дали вали или е много студено. Работата в театъра пък е много тежка от гледна точка на това, че много бързо трябва да направиш всичко, два часа е много интензивно, докато в киното можеше да се подготвиш.

В гримьорната на театър "София" с Пламен Манасиев

- Къде ти е по на сърце?

- В театъра понякога е много вдъхновяващо, че изграждаш образи и те оживяват пред теб. Там можеш да експериментираш повече, да го направиш по-бутафорно, да прекалиш, за да засилиш ефекта, позволява ти повече игра. Докато в киното се изисква естественост, там трябва да го направиш така, сякаш не е пипал никой. Лично аз предпочитам киното, там ми е повече сърцето, а и имам още да уча в театралния грим - там има много перуки, работа с коса, в което други колеги са по-добри. Но оставих театъра по две причини - исках да вляза във филм, в който трябваше да бъда два месеца на работа по 12 часа на ден, и втората е заплащането, с което трудно би могъл да се издържаш.

- Трябва ли да установиш връзка с актьора, да го усетиш, така че да изградиш по-добре образа му?

- Да, определено. Има много тънка граница - актьорът идва при теб малко преди да започне работа. Ние сме последните, които го пипат, преди да излезе на сцена или да застане пред камерата. Тоест, гримьорът е в деликатната зона, когато се пренастройва за ролята и през цялото време е редно да се съобразяваш с него. Ако не можеш да го правиш, по-добре не работи това. Ако той не иска да говори, трябва да спазиш дистанцията, актьорите често репетират реплики по време на грим. Там е деликатният психологически момент - как се чувства, уморен ли е, изнервен ли е, ако го боли, трябва да му помогнеш. И така, докато цялата тази психология влиза в действие, ти трябва да работиш незабелязано и ефективно. Ако аз съм уморена или ядосана, той не трябва да разбере - това е професионалният гримьор, ако отида и почна да хвърлям четки и да го побутвам, това означава, че работя против себе си и него, поне аз така усещам нещата.

На терен с Димо Алексиев

А когато ти е близък по душа, още по-добре - той ти се доверява. В повечето случаи актьорите имат нужда от време, за да ти се доверят и това е нормално - ти им пипаш кожата, лицата, понякога телата. Малко хора си дават сметка за тази част от работата, мислят, че е като всяка редова дейност. А понякога наистина е много деликатно, работиш с живи хора, които след малко ще вършат нещо много специфично, това не е техническа работа, много е особено. Ако има трудна сцена и ти трябва да му поддържаш грима, трябва да прецениш в кой момент - не можеш просто така да му влезеш в пространството. Случва се да има много тежък грим - с рани, изгаряния, белези, татуировки, маски, и актьорите трябва да ти дадат възможност спокойно да ги изработиш, и те в повечето случаи го правят, макар да им е некомфортно... Така че за тях е много трудно, понякога се изнервят, но са търпеливи, защото гримът е част от ролята и за тях това е важно.

- След доверието идва ли приятелство?

- О, да, на снимки наистина ставаш като семейство с колегите. Ти си с тях по цял ден, вечер, влизаш в истинска колаборация с тях. И направо започват да ти липсват, след като сте работили заедно по един-два месеца. А когато след време срещнеш някого на улицата - все едно виждаш роднина, започвате да се прегръщате. Има толкова силно чувство за взаимност, все едно сте израснали заедно. Много мило ти става, дори някой да ти е къртил нервите или ти си го ядосвал, пак го има това, много е емоционално.

- С кои актьори работиш с най-голямо удоволствие? Сигурно има напрегнати и изнервени моменти?

- Доста са, но с Владо Пенев например винаги е разкош на снимки. Като го видя този човек - ми вдъхва спокойствие и сила. Другият е Юлиан Вергов - той има страхотно чувство за хумор, като влезе и се отпускаш, по никакъв начин не те натоварва. С Калин Врачански също винаги е истинско удоволствие да се работи, страхотен професионалист, за мен той е лекота. Но може би най-близки сме с Ованес Торосян и съпругата му актрисата Милена Ерменкова, с Мартин Димитров, Асен Данков...

Иначе - напрегнати моменти има често. Сещам се за един случай с Явор Бахаров - беше късно, много беше изморен и му се спеше, а предстоеше сериозна каскада при пожар. Трябваше да направя лицето му с изгаряния, сигурно 45 минути му лепих и оцветявах лицето, а той направо заспиваше. Но когато бях готова, той стана все едно никога не му се спяло и си направи дублите като че е друг човек. Такъв професионализъм, беше железен.

Но да не пропуснем и актрисите. Лилия Маравиля - тя трябва да бъде пример за българските актриси, от - до - енергия, излъчване, чар, чувство за хумор, много й се възхищавам и как изглежда, голям фен съм й, тя го знае. Стефка Янорова също е разкошна - и в най-тежките условия отивам на терен с нея. Теодора Духовникова пък е много адаптивна и интелигентна - тя е актриса, която умее да работи с осветлението на оператора, знае точно къде да направи движението в кадър, за да изглежда най-добре, има невероятен усет в това отношение.

Теодора Духовникова за списание "Ева", снимка - Дилян Марков

Стефания Колева също е много добра в това. Дария Симеонова, Ернестина Шинова, Марта Вачкова, Мариана Жикич, Светлана Янчева, много са... Разбира се, не бих пропуснала и Татяна Лолова, истинско удоволствие е да се работи с нея.

Със Стефания Колева

- Гримирала си и с холивудски звезди, разкажи ни за тях...

- Те не са много, тези актьори си идват със свои гримьори, ние само ги поддържаме. Но Майкъл Медсън е много забавен, мил, изключително приятен и изобщо не е надут. Той беше в България по покана на Асен Блатечки за "Бензин". По същия повод дойде и Съли Ерна от "Годсмак", когото гримирах за филма.

- Гримираш и музиканти, с тях по-сложно ли е, може би не са толкова търпеливи и дисциплинирани като актьорите, на които по-често им се налага?

- Да, с някои от тях. Но съм работила с лекота с Графа, Хилда Казсян, Белослава, Марги Хранова и още много. Например Софи Маринова, гримирах я за клипа "Бате шефе" с Устата. И макар на мен да ми е доста чужд този фолк свят, тя е човек, с когото можеш да си изкараш деня като песен. Софчето просто е супер чисто и непринудено създание, много сладка, много разтоварва това. Но всички зависи и от режисьора, например, ако е Валери Милев, той успява да овладее целия екип и всички работят леко и приятно. Изключително ми е приятно да работя и с един много млад режисьор - Филип Морозов, който е истински професионалист. С него снимахме доста клипове на според мен най-добрите рап изпълнители - Жлъч, Гена и Григовор. Работила съм по почти всичките им видеа, както и с още едно талантливо явление - Стругаре.

В гримьорната преди концерт - с Хилда Казасян и Графа

- Но това е само част от работата ти. Занимаваш се и с бютигрим - дали на известни манекенки или абитуриентки, в същото време правиш страшни зомбита...

- Когато правиш бютигрим за фотосесия е много важно да работиш с истински професионалисти. Най-любимата ми фотосесия е с Таня Илиева - трябваше да направим снимка за корицата на списание "Амика", което означава десетки кадри, за да се намери точният. След като приключихме, фотографът каза - ами то няма нито един празен кадър. Таня просто беше застанала пред камерата и всяко нейно обръщане беше добър кадър. Тя е на световно ниво. И е страхотно да се работи с нея.

Таня Илиева (снимка списание Amica)

Частният грим пък е нещо много специфично. Не е просто да си хванеш куфарчето с гримове и да гримираш една абитуриентка или булка за един час. Ако не умееш да комуникираш, не се получава добре - ти влизаш в дома на някого, когото изобщо не познаваш и трябва за 5 минути да прецениш кое е най-подходящо за това лице, за да стане най-доброто, а за целта трябва и да го предразположиш, и да си свършиш добре работата.

А за зомбитата - на мен много ми харесва да го правя, защото е свързано с моделиране, допада ми работата с ръцете - да създам нещо различно от един човек. Това не е лесно, процесът е по-дълъг, има много предподготовка. Изработването включва склуптурна работа и става бавно. Колегите от "Като две капки вода" са страхотни в това. Много ги адмирирам за това, което правят. Това е много трудоемка работа, отнема дни. Но за мен най-добрият български гримьор по специални ефекти е Анна Андреева - тя е работила в много чужди продукции извън България и има доста опит.

- Ако една дама не познава теб или твоя колежка, как да си намери добър гримьор?

- Хубав въпрос, както се казва... Забелязвам, че нашата гилдия не се обединява много, а би било добре това да се случи поне по някакъв начин, да се поддържаме, както например са операторите. Според мен големият проблем в България е, че няма критерий за грим. Хора, които са завършили двуседмичен курс, си правят страница във Фейсбук, определяйки се като мейкъп артист и слагат снимките, направени по време на този курс. Аз съм преподавала и съм помагала на такива момичета да си направят точно такива. И не че имам нещо против това, всеки трябва да си намери работа, но трябва да има някаква класификация. В чужбина има такава и официално са определени тарифи - за старши гримьор, за асистент гримьор. А тук всеки взема колкото си иска и твърди, че е най-добър. Но трябва да е ясно, че при гримьорите са много малко тези, които са еднакво добри във всичко, някои са силни в специалните ефекти, други в театъра, трети в бютигрима.

В същото време напоследък се появяват влогъри и инфлуенсъри, които обясняват как се гримира. Това е малко странно, не знам какви са тези хора, някои от тях явно могат да гримират, но все пак - работещите гримьори са много заети хора, те нямат време да правят видеа. Гримът се учи на терен, трябва да гледаш добрите как го правят в действие, в истинския живот...

Модел за ревю (прическа - Аврам Големечков, снимка - Енчо Найденов)

- Какво ти взема тази толкова динамична и емоционална професия?

- Може би не е толкова виновна професията, човек сам преценява, но е факт, че съм пренебрегвала лични празници на детето си, за да бъда на снимки, и от днешна гледна точка много съжалявам, отчитам го като своя грешка. Макар че всичките ми колеги могат да потвърдят, че и те са така. Няма как по време на снимки да кажеш на цял екип: "Ами аз ви оставям, защото детето ми има рожден ден, намерете някой друг", просто не можеш да станеш и да си тръгнеш като от офис, такава ни е професията.

На премиерата на Конан Варварина, след като е гримирала всички актьори, и Ива влиза в роля

Конкурс за киногрим

На Хелоуин...

Грим за реклама на строителен материал