Хелън Хънт е актриса, която определено заслужава вниманието на зрителите. Тя е и сред онези представителки на Холивуд, които не могат да се оплачат, че са останали незабелязани. Напротив - Хелън Хънт притежава няколко престижни награди в колекцията си, включително и мечтания от всички в Холивуд - "Оскар".

Вижте снимки на Хелън Хънт >>

Поводът да се обърнем към едно нейно интервю, публикувано в The Guardian, е, че на 15 юни актрисата отбелязва своя 57-и рожден ден, както и фактът, че тя твърди, че получаването на "Оскар" не променя живота ти. Нещо, което навярно малко актьори и то такива, които са спечелили топ наградата от Американската филмова академия, биха казали.

Хънт е едва на 34 години, когато получава "Оскар" за участието си във филма "Колкото толкова" и вниманието, което я залива в онзи момент, я кара да се притеснява.

"Беше момент с много известност и слава, казва Хелън, постоянно ме преследваха. Бях много нервна. Помня, че си мислех "Ами, ако не мога да понеса това? Винаги, когато отивам към колата си да има хора с фотоапарати... Това винаги ли ще продължава така?!"

И отговорът е "Не". Следващите десетилетия донасят на Хелън Хънт не по-малко интересен, но и повече личен живот. Макар че тя започва кариерата си като тв актриса едва на 9 години, тя търси реализация както пред, така и зад камерата като сценарист, режисьор и продуцент.

"Не мисля, че имам тази известност сега. В живота си никога не съм била толкова привлечена от идеята да бъда известна. Не съм се опитвала целенасочено да бъде така. Бих желала да бъда по-известна, за да получавам повече роли, но нещата затихнаха."

Коя е повратната точка за нея? Тя казва, че идва през 2004 г., когато ражда дъщеря си Макена Лий.

Embed from Getty Images

Хелън Хънт с дъщеря си Макена Лий

"Започнах да прекарвам много по-малко време в работа и даване на интервюта, и много повече време насаме. Забавих нещата и така е добре. Никой не ме преследва. Получавам много хубави билети за театър и това си струва."

Когато хората я питат къде се е изгубила, тя иска да отговори:

"Хей, станах майка, направих цял човек, а и участвам в писането на сценарии, в продуцирането на филми. Има разлика между това да работиш усилено и да бъдеш известен."

И тя, и дъщеря ѝ, която е вече тийнейджър, са политически ангажирани и са застъпнички за правата на жените.

"Борила съм се много за равно заплащане на мъжете и жените."

Но не и по времето, в което се е снимала в "Колкото толкова".

"Тогава не знаех как да се боря за това. Не ми е минавало през ума, че мога да получа равно заплащане. Е, те можеше да ми кажат, че хората ще си купуват билети заради Джак Никълсън и това щеше да е вярно."

Но е сигурна, че това е един сложен проблем, на който трябва да се обръща внимание.

За една от последните си роли, тази в сериала на HBO "Свят в пламъци", Хелън доста обстойно проучва въпроса с насилието. Тя влиза в ролята на Нанси Кембъл - военен кореспондент и жена, която е жертва на сексуално насилие. Образът е основан на британската журналистка Клеър Холингуърт, която оповестява новината за началото на Втората световна война.

За добро или за лошо Хелън Хънт прави мащабно проучване.

"Разбрах неща, които никой, освен ако не се зарови дълбоко в тази сфера, не знае. Разбира се, сексуалното насилие е навсякъде, то е едно от най-големите жестокости на нашето време, но не разбирах, че е толкова институционализирано и организирано.

По време на снимките на сериала си спомням, че имах усещането, че Кембъл е много последователна. Тя е пред всички в историята и това ми се струваше много непосредствено и много познато."

Хелън е получила предложението за тази роля много внезапно. Тя не оставя дъщеря си сама често и затова се замислила преди да отиде да снима в Прага, но после си казала:

"Историята е добра, ролята е добра, градът е добър... няма от какво да се оплача."

И е сигурна, че роли като тази хората получават веднъж в живота си.

"През по-голямата част от живота си като актьор, трябва да убеждаваш хората, че можеш да изиграеш една роля. Е, когато имаш "Оскар" се изисква малко по-малко убеждаване. Често при жените, след като получат тази награда, следва дълъг "сух период". Чух една актриса да казва това. Но после просто се връщаш към работата си. Затова не мисля, че тази награда ти променя живота. Е, може и така да е, но тревогите ти да получиш добра роля не изчезват. Имала съм своите върхове и спадове. Чудесно е да можеш да кажеш, че си постигнал това, но после се връщаш отново в преследването на кариера, която да е удовлетворяваща."

 

Източник: The Guardian/ Септември 2019

Автор: Марта Хайес

Превод от английски: Ваня Савкова