Вече знаете, че новият - девети, филм на Куентин Тарантино излезе по кината у нас в петък миналата седмица. Вероятно някои от вас вече са го гледали, други тепърва ще го направят. Затова няма да си позволя никакви спойлъри, ще споделя само няколко неща, които си заслужава да бъдат споменати, когато става дума за филм на Тарантино.

Вижте снимки от представянето на филма >>

Някои важни неща винаги се повтарят и в този случай повторението е нещо хубаво.

Никой не остава безразличен към филмите на Тарантино. Има хора, които не могат да ги гледат. Буквално. Не могат да ги понасят и изобщо са готови да се нахвърлят с обиди върху всеки, които дори споменава режисьора. Има и хора, които го обожават и жадно чакат всеки негов нов шедьовър, които са готови да гледат дори турски сериал, ако е режисиран от Тарантино, ясно съзнавайки, че той никога няма да им поднесе такъв, а ако го направи, то той би бил брутален.

Но рядко, да не кажа никога, не съм срещала човек, който да е останал безразличен към филмите на режисьора.

Винаги блестящ саундтрак. Ето това никой не може да го отрече. Всеки негов филм предлага различна, но винаги брилянтна музика, която остава да звучи в зрителите дълго след посещението в киното. Така е и със саундтрака на "Имало едно време в Холивуд".

Богата палитра от препратки. Няма да ви развалям удоволствието от гледането на филма, само ще спомена, че в него има множество препратки към най-различни теми - като започнем от възрастта и живота на самия режисьор, преминем през реални хора и събития, и стигнем до темите от предишните филми на Куентин. Това са само част от асоциациите, вплетени умело в сюжета. Добре, "умело" не е най-подходящата дума, по-скоро са вплетени в сюжета по метода "Тарантино".

Повтарящите се лица във филмите на режисьора са негова запазена марка. Сега няма да видите "дежурния" Самюел Л. Джаксън или Кристоф Валц, но епизодични роли в "Имало едно време в Холивуд" имат отново Кърт Ръсел, Майкъл Медсън и Зоуи Бел, като всеки от тях е участвал в поне два или три предишни филма на Тарантино.

Само във филмите на Тарантино човек може да умира от смях на бруталните сцени, в моментите, в които някой бива бит, убиван или плаче. И това е един от най-разпознаваемите похвати на режисьора - да накара зрителите да се превиват от смях, докато екранът е залят с кръв.

Той може да си прави с историята каквото си иска. Тарантино не прави исторически филми. Той прави филми, които променят историята.

Не го крия, аз съм от хората, които обожават творчеството на този човек. Вече с нетърпение очаквам десетия му шедьовър и се надявам той да си промени решението, което е обявявал няколко пъти в интервюта,  а именно, че след 10-ия си филм ще се пенсионира.

Той е режисьор с идея, с размах, с идентичност. Дори да не го харесвате, не го мразете, не го презирайте, не го подценявайте! Той е Тарантино и трябва да бъде оставен да прави само едно - кино.

P.S. Какво да кажа за ролите на Леонардо ди Каприо и Брад Пит - изключителни. Нищо чудно те с Тарантино наистина да са новият велик тандем в Холивуд.