17-11-2017 20-11-2018

Ива Янкулова: Не знаем дали рибите не плачат

"Не се съревноваваме и това не е състезание", казва певицата за отношенията с партньора в интервю за Life.dir.bg

00:07 | 17 февруари 2019 | Автор : Нели Делчева 20 16095 Снимка: Официален профил във Facebook

Успявам да се свържа с модела, певица и актриса Ива Янкулова въпреки напрегнатия ѝ график, дни преди промото на първия ѝ самостоятелен албум "Fish Tears". Парчето "Colibri" вече е факт, а звученето му е модерно, приятно и гали сетивата по начин, по който не можеш да му устоиш.

Вижте снимки на Ива >>

Здравей, Ива, къде те намирам?

Пишейки в леглото ми (Смее се.).

Предстои представянето на първия ти самостоятелен албум. Откога работиш по него?

Дадох си време. Да речем, че идеята се зароди преди три години. Някои от парчетата са написани дори по-отдавна. Да, клише е, но хубавите работи стават бавно, пък и за някои неща се изисква опитност, за да могат да се родят в правилния момент. Taка се получи и с "Fish tears". Изчаках да се появят точните музиканти, с които да бъдат записани песните, правилните им заглавия, подходящите инженери и студио. Записването нa един албум е сложен и динамичен процес, зависещ от много фактори.

Ти си автор на всички песни - за какво разказваш в текстовете?

Всъщност тъкмо върху това работя през последните няколко дни. Решихме да представим историята зад всяка песен в обобщаващ материал, който предстои да излезе в деня на премиерата. Албумът засяга широк спектър от теми. Социум, Любов, Прошка, Смърт. Близки теми до сърцето на всеки човек. В диска сме приложили специaлна книжка, която създадохме заедно с моя ко-продуцент и дизайнер на албума Иво Христов, съдържаща всички текстове.

Когато слушах парчето ти "Colibri", се сетих за Kovacs и Caro Emerald. Всъщност коя е музиката, която те вдъхновява?

Харесвам много поетите с китара от Острова, харесвам и кънтри музиката, обичам соул, обичам ар енд би, хип-хоп и рокендрол. По-скоро се влюбвам в артисти, отколкото в някакъв стил музика, даже напоследък слушам доста джаз. Имам грамофон и колекцията ми от плочи е разностилна. Така че според настроението мога да си пусна Лиса Ханиган, любим мой изпълнител. Тя е ирландка и прави фолклорна английска музика. Мога да си пусна Джеф Бъкли или пък Нина Симон, имам всичките плочи на Led Zeppelin. Вдъхновението идва до някаква степен от музиката, но е по-скоро на базата на мои преживявания и опитност. Не е задължително това, което ме инспирира, да бъде музика.

Всъщност рибите не плачат наистина. Откъде идва заглавието на албума "Fish Tears"?

(Смее се.) Ние не знаем дали плачат или не плачат. Точно оттам идва. Всички плачем, но не всеки го показва. В този смисъл метафората е за скрити емоции и за проблеми, които се опитвам да поставя на масата като артист, за да може да се говори за тях - било то лични или социални. Апелът ми с тази метафора е да не вярваме на обвивката и само на това, което виждаме, а да знаем, че под повърхността има нещо друго, нещо ранимо, нещо, което изпитва емоции. Сълзите могат да бъдат сълзи от щастие и сълзи от мъка. Нека не даваме оценки първосигнално.

Снимка: Личен архив

Ако говорим за любов, кое парче описва най-добре състоянието ти в момента?

В момента?! Интересното е, че няма чак толкова любовни парчета в албума. "Casino" е любовно парче, но то е стокхолмски синдром, тип abusive relationship, така че, не, не съм в тази фаза. "Fearless Tuesday" - също любовно парче, но то е за една минала връзка, невъзможна в концепцията на тук и сега. Сцената, която описва е някакъв друг свят, в който могат да се случат тези отношения, така че не съм и в тази фаза. Може би "Ocean" е песента, която описва състоянието ми в момента, въпреки че също е писана отдавна. Тя е близка като послание до "Colibri". Апелира за свобода във взаимоотношенията. Има една фраза "We are not competing and this is not a race", която ми е много любима. Понякога в отношенията с партньора се опитваме да се състезаваме - съзнателно и несъзнателно. Цялото парче е в този дух - да се освободиш от очаквания и да си бъдеш самодостатъчен.

Как прекара Свети Валентин?

Спокойно. В приятна и приятелска атмосфера.

Дълбоко свързана си с модата, преплетена ли е и тя по някакъв начин с музикалния ти проект?

По-скоро не, дотолкова, доколкото е преплетена връзката със Симоне Фалчета, който снима моето видео към "Colibri". Той е много близък мой приятел, който е моден фотограф. Това е единствената връзка на албума с модата, дори не толкова на албума, колкото на визуалния проект "Colibri". Корицата също е негово дело.

Снимка: Симоне Фалчета

Наскоро бе и част от пърформанс, който представи новата книгата на доц. Мариела Гемишева. Как се озова на корицата на "Време и стил"?

Завършила съм Художествената академия. С Мариела се познаваме отдавна - подготвяше ме за приемните изпити преди 10 години. Тя се познава с моя баща от дете, защото и двамата са от Казанлък. За мен е специален авангарден артист, когото уважавам и харесвам. Благодарна съм ѝ, че избра точно мен за корица на нейната книга. В нея пресъздадохме образите на всяка декада от XX век с много готин екип - Марина Младенова и Емо, те са фризьорът и гримьорът на проекта. Беше истински забавно да се трансформирам за някои от декадите.

Снимка: Colibri

Имаш и не една и две актьорски изяви. Ще те видим ли скоро отново на екран?

Нямам такива планове. Засега музиката е на фокус.

Сега вероятно си изцяло съсредоточена върху промото на албума си "Fish Tears" на 21 февруари в "Терминал 1". С какво смяташ да изненадаш публиката?

Мисля, че самият албум сам по себе си за някои хора би бил изненада. Смятам, че е нещо различно, което не се случва в момента. Запозната съм добре с българската сцената и мисля, че това, което ще представя, е мой личен стил и се радвам, че ще мога да го споделя с публиката. Работя с прекрасни музиканти, репетираме и съм щастлива, че имам възможност да съм с тях в толкова личен проект. Илияна Георгиева е мацката в проекта, тя свири на виолончело и е част от групата Dead Man's Hat, Петко Славов е басистът, който е познат от предаването "Нощни птици", Петър Йотов- страхотен музикант, доста дълги години живееше във Виена и наскоро се завърна. Радо Казасов, който е барабанистът на бандата, също така свири с Funky Miracle, и Ненко Милев, който е най-важният член от групата, защото е правил всички аранжименти. Той е китаристът на бандата, свири на укулеле, на мандолина - ужасно талантлив музикант. Любопитно е, че всеки от нашия екип има доста индивидуален бекграунд- тотално различни проекти и стилове, но ето, че "Fish Tears" ни събра някак естествено на едно място... Петко Славов, въпреки че е басист, е и поет с китара, той пише поп музика. Илияна правят инди фолк музика. Радо свири във фънк и джаз проекти. Ненко пък има пънк-рок банда с Нуфри, така че въпреки разностилните посоки, в нашата банда се получава една приятна химия и мисля, че всички я усещат, за което съм супер благодарна.

Снимка: Официален профил във Facebook

Има ли някакъв нов проект, върху който работиш и би искала да споделиш?

Продължавам частично да се занимавам с това, което съм завършила - мода в Художествената академия. В момента правя сценични костюми за един детски спектакъл с моя колежка.

Каква е тайната за красотата на Ива Янкулова? Тренираш ли? Спазваш ли някакъв хранителен режим?

Всъщност не правя нищо конкретно. Старая се да ходя на йога, защото се чувствам наистина много добре, когато го правя. И тялото ми, и духът ми се чувстват супер спокойни. Опитвам се да правя дихателни упражнения, които също ми помагат. За хапване ям точно това, което ми се яде. Гледам главно да се храня здравословно, но честно казано доста често си хапвам и джънк.

ИЗБРАНО