Звездата на Ивайло Колев изгря с първото музикално риалити в България - "Star Academу", в рамките на което се превърна в любимец на широката публика. След това той живя в чужбина, където пя на една сцена с Том Джоунс, а след завръщането си в България издаде песента "Моя" в дует с Васил Найденов. По-късно спечели конкурса "Бургас и морето" с "Вече знам".

Преди повече от година името му получи постоянен абонамент за всички новинарски емисии у нас, за жалост обаче поводът за това съвсем не бе приятен. В края на октомври 2019 г., часове преди да започне концерт-трибютът му на Майкъл Бубле, той бе нападнат и бит, в резултат на което бе приет в болница. В момента той се чувства добре - времето е излекувало всичките му рани, било то видими или не.

Нещо повече, сега Ивайло е по-силен от всякога и стъпва отново на музикалната сцена с новата си песен "Светлина", която е повод за нашата среща. Тя е коренно различна от всичко, което е правил до този момент, тъй като е своеобразен разказ на личната му история, в която важно място заема неговият дядо, от когото е наследил певческия си талант.

Вижте снимки на Ивайло >>

Измина почти година и половина от последната ни среща, скоро след която стана жертва на побой, при това в навечерието на твой концерт, който трябваше да бъде отложен. Успя ли да се отърсиш напълно от случилото се, или все още поглеждаш през рамо, прибирайки се у дома си?

Щом напуснах това жилище, този квартал и този град, мисля че и сам можеш да предположиш какъв бе афектът върху мен. Избягах от урбанизацията и сега съм на едно много по-спокойно място. Не ми липсват нито ресторанти, нито молове...

Полицията залови ли нападателя ти, за когото по онова време каза, че е бил повикан от съседите ти? Какво се случи с него?

Заловен е силно казано. Той беше установен и подведен под отговорност светкавично. Използвам случая да благодаря на следователя по случая и всички от 6-то РПУ, които ме изненадаха с професионализъм и ангажираност. Сега делото е внесено в съда. Там вече е друга бира! Там ще си престои между 5 и 8 години с обжалванията. Това е положението.

В крайна сметка изяснихте ли нещата с твоите комшии, преди да се преместиш, и реши ли проблема в банята си, който бе причина за тази ужасна ситуация?

Да. Те са разбрани хора. Проблемът всъщност бе с наемателите, които бяха помолени да напуснат.

Как ти се отрази пандемията? Какво прави през дългите месеци, в които животът сякаш бе спрял?

Най-кошмарният етап в началото го прекарах в къщата на моите родители на село. Тя е в Балкана и над нея започва разкошна борова гора. Всеки ден правих около 10 км преходи с раница на гърба. Нямаше жива душа, нямаше патрулки, бариери, забрани, психоза. Имаше я само гората. Често виждах сърни, зайци и лисици. Веднъж дори един умрял вълк. Случваше ми се за ден да видя повече диви животни на свобода, отколкото хора. Носих си храна и вода. Излизах сутрин и се прибирах вечер. Не можех да слизам до града (Велико Търново) за пазаруване, защото колата ми бе със софийска регистрация, а по това време това бе проблем. Може да се каже, че се бях пренесъл в разказите на Николай Хайтов.

При положение, че съпругата ти е професионален нутрициолог, а и ти често си се разхождал по цял ден, успя ли да свалиш килограми?

Да. От началото на пандемията съм свалил 12 кг.

Знам, че по природа си позитивен човек, но как успя да запазиш усмивката си в това трудно за всички ни време?

Не е лесно. За известно време я бях изгубил. Не мога да кажа, че съм си я възвърнал напълно. Облаците на над нашата цивилизация са все още гъсти.
А и маските пречат да се усмихваш. Чувствам ги като усмирителна риза на лицето ми. Търсейки противовес на негативизма, се обърнах към йогата и медитацията. Осъзнах, че във времената, които се задават, не се ли обърнеш към духовни дейности, рано или късно ще се изгубиш и ще бъдеш пометен от идващото цунами. Не смятам, че преувеличавам в последното.

Преди да седнем за интервюто видях, че използваш всяка свободна секунда, за да отговаряш на феновете си в социалните мрежи. Предполагам, че ти пишат във връзка с твоя нов сингъл "Светлина", който пусна преди няколко дни. Оправдаха ли той очакванията ти?

Всъщност многократно ги надмина... Песента трогва до сълзи почти всеки, но историите по действителен случай често постигат този ефект. Аз обаче няма да се хваля, можете да видите коментарите в официалната ми страница и тези в YouTube. Гледанията все още са малко, но това е нормално, все пак не съм канен като цветарка по всички телевизии, обаче съм убеден, че песента ще натрупа гледаемост с времето. Тази история рано или късно ще достигне до всеки един българин, защото е специална, макар продължителността ѝ да е 4 минути. Виждам, че хората са зажаднели за истински истории от живота, които да ги откъснат от сивотата на ежедневието и безвремието, в което живеем. Искат да ги пратиш към нещо топло и свидно, което са преживели, и с което да се отъждествят. Не е достатъчно просто да отидеш на Малдивите, а и това е привилегия за малцина в днешно време. Душата също иска своето райско кътче от спомени, а не само тялото ти и първичните сетива.

Разкажи за сюжета на "Светлина" и кой е главният виновник за създаването ѝ?

Казано в цифри, "Светлина" е една мини семейна сага, която обхваща 4 поколения в 4 минути. Иначе, главният виновник за създаването ѝ е покойният ми дядо Иван, с когото съм прекарал почти всичките си детски лета. Той ме закърми с любов към музиката, пееше ми много песни - на полето, в градината, под ореха, около семейната трапеза, пред огнището. Освен че ми предаде музикалния си талант, той възпита в мен отношение към труда още в най-ранна детска възраст. Ходихме с него за сено през лятото, имахме голяма градина, животни. Нещо като малко стопанство. Ставахме сутрин в 6 ч. и се прибирахме по тъмно. И в нито един момент не съм почувствал тежест, защото всичко се правеше с песен на уста. Но годините минават, малкото момче пораства и става голям мъж. Напуска дома в преследване на кариера, пари. Привлича го лукса на големия град... поне до един момент, в който вижда един самотен уличен музикант с каскет, досущ като дядо му. Този на пръв поглед незначителен детайл преобръща живота му и го отвежда на едно красиво пътуване в миналото, през което преоткрива себе си и истински значимите неща в живота.

Историята ти наистина успява да върне човек назад във времето, припомняйки му едни отдавна отминали дни...

Виждаш ли колко е просто?! Хората имат нужда от толкова малко, за да излязат от скучния коловоз на ежедневието, да затрепти душата им отново с онази детска наивност, да се престрашат да станат от фотьойла пред телевизора и да почувстват отново прашните ожулени колене от безспирните детски игри. Трябва им само една простичка, но достоверна история от подходящото време с подходящите хора. Или както казваше великият Чаплин: "За да направя хубав филм, ми трябва само парк, пейка, полицай и една красива жена".

Според теб дали младите поколения, отраснали в различна реалност, ще се отъждествят с тези послания?

Кои? За пейката и полицая? (смее се)

Не. С онези завещани от дядо ти.

Който има сетива ще разбере, дори исторически да стои далеч от нашето детство и спомените на всички онези, които сме прехвърлили трийсетте.
В крайна сметка, който разбрал, разбрал. Има и други жанрове, а там, както виждаме, възможностите са неограничени - екстеншъни, силикони, пъстрота и безгрижен купон. Всеки сам избира на кой влак да се качи.
Имаше една мъдра мисъл, която гласеше: "Трудните времена създават силни хора, силните хора създават лесни времена, лесните времена създават слаби хора, а слабите хора създават трудни времена". Сега сме на прага на трудните времена, но... такъв е животът, а колелото се върти.

Какво мисли семейството ти за "Светлина" и коя е твоята лична светлина в живота?

Всички са много горди! "Светлина" е белязана да бъде стожерът не само на моето семейство, а на целия ни род. В клипа участва и моя племенник Никола, а историята обхваща 4 поколения - от дядо до правнук. Това не са случайни неща!
Дори и за внуците на моите деца и племенници ще бъде интересно и вълнуващо да проследят отношенията на своя прадядо с неговия дядо. Разбирате ли какъв живот е заложен в тази семейна сага? Не е като да имаш лятно хитче - еднодневка, пък било то и с милион гледания. Тук категориите са съвсем различни. Дано има повече хора, които да ги разберат и осмислят.
Моята светлина е онази дадена ми от Бога и от завета на моите отци и праотци. Всички я имаме, друг е въпросът дали я следваме.

Разкажи ни за дядо си. С какво би искал да приличаш на него?

Дядо ми беше много силна личност и много издръжлив на работа. Такива хора днес са оскъдица. Говореше малко, но казваше много. Не се караше и не повишаваше тон, но когато те погледне с укор, очите му казваха всичко.
Преживял е глад, войни, немотия. Животът го бе направил суров човек, но душата му бе богата и лирична. Тази комбинация те кара да настръхнеш. Понякога ми пееше с часове пред огъня след вечеря, или на полето под дебелата сянка на някое дърво. Бих искал да имам неговия характер и трудолюбие. За музикалния талант няма смисъл да споменавам, защото той вече го е посял в мен, а за зла участ си отиде точно когато бях в чужбина и започвах да го реализирам.

Сценаристът подразбрахме, че си ти. А кой е режисьор на клипа?

Всъщност сценаристът е нашия Създател, Творец, Бог, както искате го наречете. Той е написал историята още преди 30-ина години. Аз съм просто герой в това представление и го преразказвам на хората. Режисьор е моят добър приятел Момчил Александров, на когото искам да благодаря за всеотдайната му работа и търпението, защото аз не съм лесен. Нищо, че ви се усмихвам чаровно. (смее се)
Трябва да отдадем заслуженото и на актьорите. Ролята на дядо ми изигра Любомир Бъчваров, много добро превъплъщение от негова страна. Уличният музикант бе Симеон Германов. Моят детски образ бе поверен на Мирослав Мехов, а ролята на сина ми, появяващ се мигове преди края на видеото, е моят племенник Никола Игнатов. Той е връзкарят! Винаги има такъв във всеки кастинг (смее се).

Какво ще пожелаеш на читателите ни?

Да не забравят миналото си и да не се срамуват от него! Да се обръщат често към пътя назад, защото той трасира и пътя напред! И никога, ама никога да не изоставят чувството си за хумор!
А, щях да забравя. И винаги да следват Светлината!