Ивайло Захариев няма нужда от представяне, тъй като е добре познат на българския зрител с множеството си участия както в киното и телевизията, така и на театралната сцена. Откакто звездата му изгря с ролята на Мартин в един от най-успешните български сериали "Под прикритие", направил истински фурор в съседна Сърбия, където продукцията е позната с по-различното заглавие "Балканска мафия", Захариев не спира да се изявява на всеки фронт, който актьорската професия може да предложи на един артист. Всъщност, дори периодът на социална изолация, затворил хората по техните домове по-рано през тази година, не бе в състояние да му попречи да твори. Напротив, за него това бе мисия възможна, тъй като естеството на тогавашната тежка ситуация само го вдъхнови и мотивира да продължи напред. А сега, когато културният живот у нас започна да се пробужда, той отново радва публиката, обикаляйки България с пиесата "Поручик Бенц".

И макар Ивайло винаги да е бил от онези известни лица, които предпочитат да пазят личния си живот далеч от медийното пространство, неговата популярност често му отрежда място сред страниците на пресата... А напоследък дори повече. Причината за това е новата му връзка със Станислава Славчева, която той реши да коментира ексклузивно пред Life.dir.bg.

Вижте Ивайло и новата му половинка >>

Хващам те точно след репетиция, в тази връзка би ли споделил какво представление подготвяте в момента?

Казва се "Пеперуди, пеперуди" на италианския драматург Алдо Николай. В него, под режисурата на Ники Априлов, играем с Кристина Белчева.

За какво става въпрос в постановката?

В основата на историята стои една възрастна дама, която е имала доста вълнуващ и шармантен живот. Един ден пред дома ѝ се появява млад мъж, който тя решава да приюти.

Това би трябвало да си ти.

Точно така. Това, което тя не знае, е, че моят персонаж съвсем не е попаднал случайно в нейната къща. В средата на пиесата неговата тайна бива разкрита, което прави действието още по-вълнуващо, но сега няма да издам какво се крие зад мистерията.

Макар да се готвите за премиерата на това представление, знам, че в момента си част от национално турне на друго.

Да. Поставяме "Поручик Бенц" на различни места из България и вече бяхме в Бургас и Сливен, като тепърва ни предстоят сцените в Пловдив, Ямбол, Казанлък, Харманли и Варна, които трябва да обиколим до края на лятото.

В "Поручик Бенц" изпълняваш ролята на капитан Лафарж. Как се чувстваш в униформа?

В интерес на истината - добре. Той действително е много различен от мен самия, но нали именно в това е смисълът на актьорството, да се превъплътиш в някой друг, да влезеш в чужда кожа. Харесва ми това, че персонажът ми претърпява метаморфоза, която всеки път пресъздавам с удоволствие на сцената. А именно, от враг Лафраж се превръща в доброжелател на Поручик Бенц и дори му помага.

А как стои въпросът с публиката?

Радвам се, че играем в летни театри под открито небе. По този начин хората, прекарали достатъчно време в домовете си заради социалната изолация, имат възможността да се забавляват в края на деня, наслаждавайки се на представлението и хубавото време навън.

По принцип след всяко представление голяма част от зрители отиват при актьорите, за да се запознаят с тях, да ги поздравят за изпълнението им и евентуално да си направят снимка за спомен... Това все още така ли е, или хората се притесняват от този досег заради коронавирус пандемията?

Може би под влияние на емоциите, предизвикани от самата пиеса, хората продължават да идват след края ѝ, за да поговорят с нас. Ние пък им даваме специални картички, за да си тръгнат с "физически спомен" от събитието. За мен това е наистина специално време, изпълващо ме с радост, защото чрез тази среща разбирам с какви впечатления е останала публиката от видяното и с каква нагласа си тръгва.

Да разбирам, че страх вече няма? Или поне не се усеща такъв.

По-скоро не.

Изявявал си се на всички възможни полета за един актьор - на малкия, но и на големия екран, както и на театралната сцена. Къде обаче се чувстваш най-добре?

Трите полета, както ги нарече, са коренно различни. Вероятно затова ми е трудно сега да избера едното, давайки му приоритет. Обичам да съм част от театрални представления, защото тогава имам възможността да бъда в образ в продължение на час-два, докато в телевизионните и кино продукции ти се налага да играеш не повече от две минути, след което да "натиснеш пауза". Това е като постоянно да отключваш и заключваш шизофренията в себе си (смее се). От друга страна обаче, на сцената трябва постоянно да поддържаш илюзията за самия себе си, тъй като декорите не могат изцяло да те пренесат на определено място, потапяйки те в атмосферата му, както се случва на снимачната площадка, която често включва части от реалния свят.

Артистите сякаш пострадахте най-силно от коронавирус пандемията, завладяла целия свят. На теб как ти се отрази периода на изолация?

Доста се промени ежедневието ми, така е. Затова се опитах да наблегна основно на две неща: да тренирам в домашни условия и да творя чрез импровизация. Радвам се, че тогава успях да намеря шестима приятели, които се съгласиха да създадем заедно нещо. Така се роди първият онлайн сериал в България, заснет по време на пандемия - "В изолация". Не съм сигурен докъде стигнаха художествените му качества, но за мен той имаше голямо значение, тъй като ми помогна да преживея дните, в които бях откъснат от целия свят. Освен това чрез него усетих, че не съм сам в тази сложна ситуация. Разбира се, всичко се случваше в интернет пространството, като снимахме с помощта на няколко платформи, без да имаме реален контакт помежду си. Това обаче не попречи на работния процес, завладян изцяло от пионерски дух (смее се). Когато обявиха край на извънредното положение определено се разочаровахме, защото трябваше да спрем с проекта... Просто нямаше да върви да продължим. Но, да, както казах през онези месеци предимно се опитвах да творя и да не губя форма.

В интерес на истината ти винаги си в добра форма. Как я поддържаш?

Най-вече се придържам към режима си. Именно постоянството е ключът към добрата фигура. Ако човек има навика периодично да прекъсва тренировките си, то желаните резултати никога няма да дойдат. Дори 20 мин., прекарани в упражнения, са много, в сравнение с бездействието. Аз лично съм се научил да тренирам навсякъде, било то у дома, зад кулисите на сцената, в хотелската стая и т.н. Налага се да импровизирам по простата причина, че динамичността на ежедневието ми го изисква, но това ме учи да проявявам гъвкавост в различните ситуации.

Спомена, че имаш режим. Какво точно включва той?

Най-вече внимавам какво ям на вечеря. Последното ми хранене за деня се състои от чисто месо и салата. Не съм от онзи тип хора, вманиачили се в следенето на всяка една калория или въглехидрат, които поглъщат. За щастие работата ми не приковава за стол, седнал пред бюро, което също е от значение. По този начин, бъдейки в постоянно движение, по-лесно избягвам излишните килограми.

Имаше ли нещо, което ти липсваше през извънредното положение, обявено у нас?

Да, планината. Не знам защо в началото на пандемията посещенията ѝ бяха забранени, при положение, че в такъв момент едва ли има по-добро решение от това човек да бъде на открито, сред природата. Затова, когато забраните паднаха, веднага се възползвах от възможността да отида на няколко разходки в балкана. Сега, между представленията, планирам отново да го сторя.

Наскоро започна нова глава в своя личен живот, за която съм сигурен, че ти носи щастие, тъй като го виждам изписано на лицето ти. Ще разкажеш ли повече за срещата с новата си половинка?

Вероятно точно тази среща е причината за щастието, което казваш, че съзираш в мен, защото успехът може и да идва с работата, но истинското щастие се крие в чувството за принадлежност - да знаеш, че има при кого да се върнеш в края на деня. Радвам се, че в лицето на Станислава виждам точно такъв човек - някой, който ме очаква и се вълнува от ежедневието ми, на когото мога да споделя всичко и да получа насърчение и вдъхновение. Тя също е отворена за моята подкрепа, така че се допълваме взаимно.

Само един наистина влюбен човек може да изрече тези думи, повярвай ми.

Да, така е.

Как започна вашата история със Станислава?

С приятелство. В началото на нашето познанство, датиращо отпреди малко повече от година, разговорите ни се свеждаха единствено и само до работа, но в определен момент постепенно започнахме да си споделяме какво се случва и в личния ни живот. Едва след като останахме сами и всеки от нас вече бе преживял раздялата с предишния си партньор, осъзнахме, че нашето приятелство някак неусетно е прераснало в нещо повече. Но до онзи момент не си бяхме позволявали да се погледнем с други очи, по по-различен начин.

Децата ти срещали ли са я?

О, да, познават се. Дори си ходим на гости. Те имат реална представа за цялата ситуация, а аз по никакъв начин не им спестявам своята любов. С личния си пример искам да им покажа, че човек може да заживее стабилно дори след турболенциите, през които преминава живота му. Желая да знаят, че онова, което се случи между мен и майка им, не е причина аз или тя да не бъдем щастливи, макар и поотделно.

Ти никога не си говорил за раздялата си с бившата си съпруга.

Така е.

Би ли склонил сега да кажеш какво се случи и защо пътищата ви се разделиха?

Това е сложен въпрос, на който все още не мога да отговоря категорично. Обвиненията са лесно нещо, независимо дали ги хвърляш върху човека отсреща или по себе си. Това обаче няма да ми помогне да живея по-добре в настоящия момент. Факт е, че времето, когато бе нужно да се вземе решение, бе изключително трудно. Но сега, когато всичко отмина, се чувствам спокоен, приел съм, че така е трябвало да се случи и се опитвам да гледам напред.

Всъщност, ти продължаваш да участваш активно в живота на своите деца, означава ли това, че с Миряна поддържате добри отношения?

Да, за щастие успяхме да запазим добрия тон и да действаме от гледна точка на интереса на децата, като сме си разпределили поравно грижата за тях. С нея мислим, че присъствието и на двамата родители в живота им е изключително важно. Тази седмица заведох синовете си на лагер на Витоша и вечерта, когато се върнаха, ми разказваха новите си приятели там. А миналата седмица ходихме за риба тримата. Гледам непрекъснато да правим нещо заедно, мислейки си, че така ще преминат по леко през тази промяна.

Макар че си от малкото български знаменитости, които пазят личния си живот далеч от светлините на прожекторите, в последно време по тази тема се изписаха много неща. Сред тях имаше ли нещо, което би определил за абсурдно?

Ако трябва да съм честен, непрекъснато се изненадвам от някакви неща, но последното, което прочетох за себе си, бе, че съм поискал църковен развод... От въпросния вестник, в който беше поместен материала, не само разбрах, че съществува нещо подобно, но и че аз вече съм преминал през него (смее се). Друга новост за мен беше факта, че според тях имам още едно дете, което не виждам.

А как се чувстваш, когато научаваш новините за себе си от пресата?

В един момент се смея, в друг обаче направо ми се гади, знаейки, че има хора, които наистина вярват на подобни статии. Да не говорим, че някой ден и синовете ми сигурно ще прочетат подобни лъжи по мой адрес някъде. Това не е хубаво и съжалявам авторите на тези публикации, защото те имат възможност да намерят телефона ми и да ме попитат през какво минавам, да разберат от първа ръка истината, но вместо това предпочитат да съчинят история, която няма нищо общо с реалността.

Гледаш ли към бъдещото с позитивна нагласа?

Да, сигурен съм, че то ще донесе със себе си нещо по-добро и се наслаждавам на всеки един нов ден.

Знам, че паралелно с всичко останало, в момента подготвяте нов филм, който все още е на начален етап. Все пак можеш ли да издадеш нещо повече за продукцията?

Той ще разглежда проблем, за който малко се говори у нас, а именно за износа на антики. За съжаление България е третата по ред страна, от която буквално се крадат антики, особено от тракийско време. Това наше историческо наследство просто изчезва... Аз съм от хората, които искат историята на нашите земи да си остане тук, а не да ни се налага да ходим по чуждите музей, за да я видим. За жалост обаче не мога да направя нищо друго по този въпрос, освен да участвам в заснемането на филм, посветен на тази неправда. И понеже темата все още е незасегната, мисля, че ще има голям интерес към продукцията.

Да си те представям ли отсега в ролята на българския Индиана Джоунс?

О, не (смее се). Изследовател няма да ставам, въпреки че бих се радвал да вървя по стъпките на Харисън Форд.

Какво се случва в края на твоя ден, когато прожекторите загаснат, камерите спрат да работят и останеш сам със себе си?

Обичам да мечтая за следващия ден, но също така и да си припомням за какво съм благодарен от днешния. Бог ми е дал толкова много, че има редица неща, за които съм му признателен. Най-вече оценявам всеки нов шанс, тъй като всички хора неизбежно правим грешки и в определен момент, искаме или не, здраво оплескаме живота си, но в същото време са ни дадени силите да го поправим. И за това съм истински благодарен!