Тази година летният сезон ще настъпи по-рано от обичайното - на 20 февруари, когато стартира новият български сериал "Съни бийч" - едно горещо телевизионно бягство, обещаващо на зрителя много приятни емоции в компанията на четирима приятели, работещи в най-популярния морски курорт у нас. Именно продукцията е поводът за срещата ни с Иво Аръков, който изпълнява една от главните роли в нея.
За таланта и физическите качества на актьора вече са изписани много неща, затова предпочитаме да представим Иво по малко по-различен начин, а именно като човека, стоящ зад блясъка на славата. Въпреки своите успехи и популярност, осигуряващи му място сред звездите на родния небосклон, той е успял да остане здраво стъпил на земята. Положителната му нагласа е неподвластна на трудностите, които животът поставя пред него, затова вярата му в доброто е непоколебима. Това обаче съвсем не означава, че е лековерен и позволява на сляпата наивност да го води по пътя, напротив, той има съвсем реална преценка за нещата и не се колебае да си служи с прямота. Иво е изцяло отдаден на работата си, към която подхожда със сериозен професионализъм, но извън нея е духовит, а самоиронията далеч не му е чужда. Единственото нещо, което е в състояние да помрачи ведростта му, е несправедливостта - тя го изкарва извън кожата му, но дори и тогава не е лекомислен.
Пред Life.dir.bg той сподели повече за новата продукция, в която ще го видим този месец по bTV, но също така открехна завесата на личния си живот и говори както за хубавите, така и за тежките мигове, които е преживял. Иво Аръков - едно към едно:
Ще разкажеш ли повече за сериала "Съни бийч", чиято премиера предстои този месец?
"Съни бийч" е романтична комедия, продуцирана според световните кино стандарти. В центъра на сюжета са четирима приятели, сезонни работници в Слънчев бряг. Те са млади, умни, но и много различни. Моят персонаж - Младен, е едно от основните действащи лица. Сюжетът проследява личните и професионални предизвикателства, пред които се изправят по време на летния сезон. "Съни бийч" е наистина дългоочакван проект за всички нас и лично за мен има голяма сантиментална стойност, понеже зрителите за първи път ще ме видят в комедиен образ. Досега те са свикнали да изпълнявам ролята на "Лошия", "Психопата" или "Човека с ментални проблеми" (смее се).
Роля, излязла от утъпканата пътека на кариерата ти дотук, така ли?
Да, за мен Младен е нова страница в кариерата ми. Този персонаж наистина ми е на сърце и смея да твърдя, че в него откривам себе си повече, отколкото във всеки друг герой, който съм изиграл някога. Той има позитивен мироглед и е доста наивен, подхожда с мекота и грижа към приятелите си.
Да разбирам, че няма да бъде като "Спасители на плажа"? Това има опасност да разбие сърцата на почитателките ти.
Не (смее се). Не искахме да копираме нещо, което вече е правено. Кой би гледал това? Аз съм спасител на басейна в хотела, но сюжетът не се върти само около моята професия, а повдига завесата към потайностите на хотелиерския бизнес, разказани през личните истории на персонажите.
На снимачната площадка на "Съни бийч"
Снимка: bTVКак се сработихте с екипа?
Отлично! С по-голямата част от младите актьори сме близки още от театралната академия и това ни помогна да представим правдоподобно приятелството между героите пред камера. Отношенията ни са напълно неподправени. Още от първия снимачен ден се сработихме много добре и работата беше удоволствие. Всеки от нас знаеше точно какъв професионалист стои срещу него, затова всички давахме по 100% от себе си. Имахме си пълно доверие, убедени, че човекът отсреща ще изиграе добре онова, което му подадеш. Определено разчитахме много един на друг и това личи по крайния резултат, който, смея да твърдя, е на световно ниво.
Имаше ли забавни случки по време на снимките?
Много. Дългогодишното ни познанство ни събираше след края на всеки снимачен ден и в това време се раждаха редица смешки, които успяхме да използваме при изграждане на образите си. Благодарен съм и на сценаристите, режисьора и продуцентите, че ни оставяха да импровизираме.
Как по-точно?
След като изигравахме текста по сценарий, ние не излизахме от образ и продължавахме да импровизираме, докато режисьорът не ни спреше. Спомням си една сцена, която трябваше да бъде около 30 секунди, но ние се увлякохме и я направихме тройно по-дълга. Обстоятелствата в сюжета ни бяха толкова интересни и близки, че удължихме разговора, независимо от факта, че по сценарий реално бе приключил. Част от тези импровизации влязоха във финалната версия на някои от сцените, но за тях ще бъде по-интересно да говорим след като зрителите се запознаят с персонажите и сюжета. Любопитен факт е, че с Боряна Братоева се познаваме от 2009 г., когато влязохме в театралната академия. Оттогава на два пъти бяхме много близко да участваме заедно в общ проект, но това така и не се случи. Сега и двамата сме сред актьорския състав на "Съни бийч", но нямаме нито една съвместна сцена (смее се). Ситуацията е толкова комична, че дори продуцентите са на мнение, че ако има втори сезон трябва да ни "съберат" поне за една обща сцена.
Кадър от сериала "Съни бийч"
Снимка: bTVПредполагам, че самият ти си посещавал Слънчев бряг преди това...
Да, макар да не е сред най-любимите ми дестинации. Предпочитам повече Градина, Смокиня, Крапец... Всяко лято задължително прекарвам и поне една седмица във Варна. Иначе, да, Слънчев бряг е интересно място и определено притежава собствен чар. Покрай сериала имах възможността да прекарам повече време там, защото по принцип стоя не повече от 2-3 дни.
Курортът е известен с нощния си живот, в тази връзка ти имаш ли някой конкретен див спомен от там, който да изплува в съзнанието ти?
Свежи спомени от нощния живот нямам (смее се). Винаги са истории, които впоследствие ми разказват, но в интерес на истината никога не съм вършил глупости, за които да съжалявам. От разказите на приятелите ми разбирам, че в такива моменти вдигам вътрешните си бариери и ставам много по-комуникативен и любвеобилен. Интересното е, че тогава помагам на околните да се сприятелят помежду си - например, някое момче се притеснява да се запознае с момиче или обратното, тогава се намесвам аз... и прекрачвам някои граници (смее се). Може би фактът, че хората ме познават също помага в това ми начинание, когато и моите предразсъдъци се стопят, предвид обстоятелствата.
Кое е най-щурото нещо, което си правил?
На моменти взимам решения импулсивно и се е случвало внезапно да си купя самолетен билет и да се отправя на някъде, било то Австрия, Испания или Франция. Възможно е да имам среща или уговорка, която трябва да се състои в предстоящите дни, но въпреки това непоколебимо тръгвам.
Значи си спонтанна личност.
Да, но в рамките на допустимото. Не съм безразсъден.
В такъв случай се връщаш обратно за ангажиментите си.
Естествено. Много държа на работата си и не си позволявам да пренебрегвам професионални ангажименти.
Кое беше последното място, което изпита нужда да посетиш?
В последно време не съм имал възможност да "избягам" за удоволствие, защото програмата ми бе натоварена с редица професионални задължения - миналата година бях в Лондон, оттам отидох в Истанбул, където прекарах един месец, снимайки турския сериал "Ирония на съдбата", след което се върнах в България за лятото, а от септември започнахме работа по новия проект. Но категорично ми се пътува, особено до пролетна Австрия.
Липсва ли ти театралната сцена?
Факт е, че обичам да предизвиквам себе си. Ако не беше театърът, то със сигурност нямаше да се изградя като актьор. Не напразно пресъздаването на определен образ се нарича "превъплъщение", защото за да влезеш в нечия чужда кожа, се изисква сериозно вглъбяване и всеотдайност, които се случват най-вече на театралната сцена. Не съм привърженик обаче на "разсеяността" идваща с изпълнението на множество персонажи в различни постановки, защото тогава човек започва да губи самия себе си в тях. Искам, а и се надявам, това да се промени у нас, следвайки принципите в чужбина. С други думи - определено представление се поставя за период от три месеца, време, позволяващо на актьора да бъде изцяло отдаден на една роля. За съжаление тук нещата все още не стоят по този начин, което е едно от разочарованията ми спрямо българския театър и причината, поради която се случи раздялата ми с него. Тя, естествено, е временна, но евентуалната промяната на ситуацията би ме накарала да се върна. По-късно се появиха сериалите и филмите. Киното ме развълнува силно и реших, че това е територия, която непременно трябва да изследвам. Така че му се отдадох.
Наскоро се снима в холивудската лента "Бодигард на жената на убиеца", в която участват Салма Хайек, Райън Рейнолдс и Самуел Джаксън.
Това е друга смешна история, защото се явих на кастинг в Лондон за много по-голяма роля от тази, която ми дадоха. Снимките тук, в Европа, вече бяха приключили и аз тъкмо се бях прибрал в София, когато получих обаждане, че искат да заснемат наново някои сцени. Така все пак успях да участвам в продукцията. Забавното е, че очаквах да изиграя войник, говорещ на английски, но на снимачния ден ме уведомиха, че репликите ми всъщност са на италиански... А аз не говоря този език (смее се). Дори не разбрах как нещата се промениха толкова рязко. Следователно започнах да търся в интернет как да произнеса думите и в крайна сметка успях да хвана ритъма на говор. След края на снимките, операторът, който се оказа италианец, започна да ми говори на италиански, помислил ме за свой сънародник. Никой не повярва, че съм българин. Беше едно голямо, феноменално объркване. Имам чувството, че снимките на сцената продължиха доста по-кратко, отколкото дискусията на този казус след нея.
През годините си работил с редица известни холивудски актьори. С какви впечатления си останал от тях?
Не вярвам, че хора с тяхното обществено положение са на сто процента открити и откровени в образа, който представят на околните. Макар, като цяло да са позитивни, и те имат своите ексцентричности. Според мен се намират на етап от живота си, в които не правят компромиси, и поради тази причина останалите мислят, че са капризни. Аз обаче съм на мнение, че те просто са изморени... Макар и кино величия, преди всичко са човешки същества - със своите настроения, чувства, добри и лоши дни. Това някак убягва на почитателите им, които считат, че във всеки един момент, в който срещнат своя кумир, той ще бъде зареден с положителна енергия. Това е просто невъзможно.
Ти кога осъзна, че искаш да бъдеш актьор?
На 14 години. Тогава като подарък получих фотоапарат, а първата снимка, която направих в живота си с него, беше на сградата на драматичния театър във Варна. От много малък проучвах хората, копирайки движенията, поведението и маниерите им. Чрез това своеобразно изследване добивах представа за характера на определен човек. На по-късен етап се запознах с Юнг, Фройд и др., които ми помогнаха допълнително в анализирането на личността, необходимо в драматургията. В една пиеса актьорът е този, който изпълва персонажа си, и има задачата да му вдъхне живот по най-правдоподобния начин. Образите в театъра обаче не идват с описанията, характерни за героите в една книга, например.
Каза, че обичаш да анализираш. Кажи ми тогава как би описал сам себе си? Какъв е Иво Аръков според Иво Аръков?
Той е вечно търсещ... Човек, който не спира да мисли, не спира сам да поставя пред себе си задачи, посредством които да провокира собствената си воля. Старая се да черпя вдъхновение и мотивация от себе си, за да открия повече причини да се харесвам. Човек не може да се чувства напълно комфортно в кожата си, защото винаги има нещо, което иска да промени или усъвършенства в личността си.
Съществува ли все още ресторантът, който отвори преди време - "El Toro"?
Не. Той беше сериозна грешка в живота ми - израз на вярата ми в мечтата на човек, когото дотогава смятах за най-добрия си приятел... Но нали казват, че именно от най-добрите приятели стават най-добрите предатели. В един момент ресторантът ме постави в много неприятна ситуация, отдалечавайки ме от близките хора и дори от любовта ми. Това е може би най-тежкият и труден урок, който получих.
Ти всъщност готвеше в него.
Да, по професия съм готвач.
Въпреки тягостния си опит, силно впечатление прави фактът, че макар и популярен, ти си останал здраво стъпил на земята, не си изпитвал притеснение да сложиш престилката и да започнеш да готвиш пред очите на хората, докато "El Toro" все още е функционирал.
Този тип суета е просто една пудра, която е излишна. Мои кумир е Апостол Карамитев, а неговото обкръжение го описва с толкова силни думи, че как бих могъл аз да си позволя нещо подобно?
Ако сега можеше да превъртиш лентата назад и да дадеш някакъв съвет на своето старо "Аз", какъв ще бъде той?
Като си спомня колко чепат бях, дори и действително да можех да върна времето, за да седна и да разговарям с тогавашното си "Аз", убеден съм, че то няма да се вслуша в думите ми. Толкова голям инат бях. Преди да вложа всичките си спестявания в "El Toro", сляпо вярващ в бляна на своя приятел, многократно бях предупреждаван от много хора, включително и от родителите му, да не се захващам с него в подобно бизнес начинание. Казваха ми, че той лесно може да се откаже, но аз не вярвах в това, защото си мислех, че го познавам. Все пак кой си тръгва от нещо, в което са вложени толкова пари? Е, все още търся отговор на този въпрос. Затова казвам, че едва ли бих могъл да вразумя своето тогавашно "Аз". Но напоследък се опитвам да не съм толкова "вкопчващ се" в каузи.
А пишеш ли все още поезия?
Пишех... Бях изготвил една, да го наречем, компилация, която представих на "Жанет 45", тъй като бях на мнение, че то е подходящото издателство за мен. Предполагах, че ако забележат потенциал и талант в работата ми, ще я оценят и ще я издадат. В отговор обаче получих много гаден имейл, в който едва ли не ми казаха, че това, което съм им изпратил, е пълна боза. Благодарих им за вниманието и приключих. Но оттогава спрях да споделям... Сега стиховете ми са това, което трябва да бъдат - нещо интимно и свято.
Кое беше последното нещо, вдъхновило те да напишеш стих?
Когато пиша, никога не е вследствие на конкретна случка, по-скоро е въпрос на натрупване, било то на събития и чувства от последните месеци или години. Наречи го регресия, ако искаш.
Щастието или тъгата изливаш върху белия лист?
Гледам на по-голямата част на поезия като на квинтесенция на разочарование, болка, страдание, защото когато имаш успехи и си окрилен от позитивна енергия, тя не те кара да пишеш, а да живееш.
Говорейки за израза на човешките възприятия, татуировките също са символ, който хората свързват с конкретно преживяване, човек или дават израз на своята вяра, надежда и мечти. Ти имаш три. Какво означават те за теб?
На левия ми крак стои историята ми до момента - татуировката изобразява акула в полет насред гора, излизаща от облаци. В случая се асоциирам с акулата, понеже преодолявам сам препятствията в живота си, без да се осланям на нечия подкрепа. Въпрос на характер, предполагам. Заобикалящата я среда не е реална и е свързана въображаемите бариери, с които се боря, и мислите, които имам. Всичко това се свежда до силата, която намирам в себе си, за да продължавам и в крайна сметка да изплувам на повърхността - да достигна целта си да се трансцендентирам, превръщайки се в нещо по-висше. И това е синтезираното тълкувание (смее се). На десния ми крак стоят надеждите ми... На него има татуиран бухал - символ на мъдростта. По принцип имам доста избухлив нрав и искам да се науча да бъда по-търпелив и да притежавам знанието, чрез което да приемам дадени ситуации по-спокойно. Луната над птицата изпълнява ролята на провокатор, тъй като понякога всички се поддаваме на чуждото влияние, на което желая да бъда резистентен. Под тази картина е разположен върколак, който в кръга на шегата приемам за духовното си животно. Понякога търпя промени - когато видя нередност лесно избухвам, несправедливостта просто ме провокира. Липсата на честност неведнъж ме е измъчвала. Поради тази причина си татуирах митологичното същество, за да ме подсеща, че е добре да "удрям спирачки" преди да съм стигнал до неблагоразумието.
Ти си актьор, модел и многократно си определян за секссимвол. Намираш ли се за суетен?
Със сигурност има някаква суета, но тя се гради върху професионалните ползи, които бих могъл да извлека. Все пак, когато си в добра форма, имаш повече добри участия. Ако някой каже, че не е суетен, според мен, ще излъже. Дори и в нечия немарливост и нехайност се крие суета, защото човекът се харесва така. Единствената разлика е доколко ѝ позволяваш да доминира. Аз не се превеждам в приличен вид с цел другите да ме харесат, правя го за себе си - да се чувствам комфортно в кожата си. Разбира се, когато ми направят комплимент го оценявам, защото той означава, че труда ми не е бил напразен.
Как поддържаш форма?
Със стриктен хранителен режим, внимавам каква храна консумирам. Ежедневието ми всъщност се промени заради Младен и то просто си остана така. Наскоро ме попитаха какво бих направил, ако пак ми предложат роля, за която трябва да наддам килограми, при положение, че знам вече колко е трудно. Отговорът ми беше, че се надявам проектът да е наистина важен за мен, както е "Съни бийч", защото тогава всякаква трансформация ще си заслужава.
Влюбен ли си?
Винаги. В това е проблемът - много съм влюбчив. Но ако ме питаш за партньорка, не, нямам. За съжаление не съм в постоянни взаимоотношения с някого. В момента всичко е съобразено с професионалните ми ангажименти и пътуванията. Може би не съм намерил подходящата жена... или просто не съм узрял за такава връзка.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}