Иво Димчев е еманация на съвременния артист. Той е хореограф, танцьор, актьор, музикант, художник, пърформър, писател, поет и всичко, което се сетите в сферата на изкуството. Има едно нещо, което обаче със сигурност не е. Той не е мейнстрийм или поне не по начина, по който се разбира това понятие у нас. Въпреки това взе участие в една от най-комерсиалните музикални шоу програми. Dir.bg попита един от най-успешните съвременни български артисти в световен мащаб за oчакванията му от X Factor, колко от себе си показва реално на публиката, личния му живот и, разбира се, България.

Вижте снимки на Иво >>

- Яви се в британския X Factor и буквално взриви публиката и журито. Ти си концептуалист, защо реши да се явиш в това супер комерсиално предаване?

- Ами, първо не съм никакъв концептуалист. Пиша песни и се занимавам със съвременен танц и театър... понякога... и все по-рядко. Участието ми в X Factor не е по моя инициатива. Те ме поканиха. Една сутрин се свърза с мен един от ловците на таланти на предаването, който ми писа, че продуцентите много харесват музиката ми и смятат, че имам голям шанс в шоуто. Аз ги предупредих, че не пея чужди песни, но той ми отговори, че това не е проблем, понеже те харесват песните ми. Единствената им претенция е да се появя с танцьори, понеже са видели, че освен вокалист съм и хореограф, а пък тази година шоуто е на "Уембли" и те имат нужда от по-атрактивни изпълнения. Реших, че това би било супер добра промоция на песните ми и се съгласих, без много да се замислям. Все пак X Factor има многомилионна аудитория. От тях една десета да харесат това, което правя, би било чудесно.

- Често публиката ти не успява да опише точно какво изпитва след пърформансите ти. Това се случи и с журито на X Factor, но определено впечатли и Роби Уилямс, и Саймън Кауъл. Казаха ли ти нещо зад сцената, което не стана достояние на публиката?

- Саймън дойде и каза, че ме харесва и че публиката ме харесва. Аз му казах, че това не е вярно. Но той настояваше, че със сигурност половината са ме харесали. Истината е, че на мен не ми пукаше кой знае колко за публиката, достатъчно ми беше, че Саймън е толкова благосклонно настроен, въпреки ултра комерсиалното си мислене. Айда (Айда Фийлд, съпруга на Роби Уилямс - б.р.) също дойде и каза, че е впечатлена и ме посъветва да продължавам да не изневерявам на себе си.

- Какво си планирал за следващия етап? Ще има ли някаква голяма провокация, която масовата публиката няма да може да понесе?

- Няма никаква провокация, не е имало и на първия кръг. Аз просто изпях една от моите песни, която всъщност те си избраха, и я придружих с една доста семпла хореография. Аз наистина не разбирам къде всички виждат каквато и да е провокация. На следващия кръг ще изпея песента си "I-CURE". На музикалния екип на X Factor много им харесва, надявам се да допадне и на журито. Публиката на "Уембли" не мога да я мисля, защото след първия кръг вече не са ми никакъв критерий.

- Искаш ли да спечелиш Х Factor?

- Не, защото не мисля, че имам някакъв шанс. За мен всеки кръг е огромен пиар подарък от съдбата. И само с две песни в шоуто да си остана, за мен това е повече от добре.

- Показваш много себе си във всичко, което правиш - в пърформансите, книгите, музиката, във Facebook. Това форма на ексхибиционизъм ли е? И всъщност колко Иво Димчев показваш?

- Това е форма на смелост и една естетизирана форма на честност. Смятам, че имам стойност като артист и имам интересен начин на мислене, убеден съм, че изкуството има нужда от мен и затова нямам свян или кой знае какви задръжки да споделям себе си, и да търся нови и нови аудитории. Аз съм доста недоверчив към артисти, които не споделят себе си или се крият зад нарочни форми и концепции.

- Пак през Facebook реши да разкриеш, че си ХИВ-позитивен. Какво означаваше за теб това признание?

- Просто исках да помогна. Искам хората да знаят, че от ХИВ от отдавна не се умира, искам хората да знаят, че терапията те прави напълно безопасен, искам хората да знаят, че това не ти пречи да живееш добре и да бъдеш полезен на обществото, искам също ХИВ-позитивните да не живеят в страх от осъждане и отхвърляне, искам да не се срамуват от това, защото няма абсолютно нищо срамно. С това, че говоря публично за ХИВ статуса си, мисля, че помагам нещата да се подобряват, хората да получават по-адекватна информация, а ХИВ-позитивните в България да се чувстват по-смели, да търсят подкрепа в близките си, да не се самоизолират, да се приемат, да се обичат, да търсят правата си.

- Тогава каза, че е станало след случаен сексуален контакт. Сега обвързан ли си емоционално и сексуално с някого?

- Не, нямам постоянен партньор от 7 години. Не съм лесен за връзка. Човек, за да бъде с мен, трябва да бъде и с работата ми, а аз работя почти непрекъснато и спя много малко. Който е готов на такова преживяване и освен това е безкрайно готин, и интелигентен... да заповяда.

- В миналогодишно интервю казваш: "Аз съм повече от мъж и повече от жена, аз съм един жив живот и това е положението." Поддържаш ли тази теза или това определение се е разширило към днешна дата?

- Да, смятам, че еднополовото самоопределение е омаловажаване на съществото на всеки. Ние сме много по-сложно устроени. Във всеки мъж има женска енергия и във всяка жена има мъжка енергия. На енергийно и психично ниво ние сме многополови. Да се самоопределиш като 100-процентов мъж или 100-процентова жена е все едно да блокираш и дискриминираш огромна част от себе си. Това го намирам за глупаво и крайно неестествено. Всеки човек е малка версия на Вселената. Вселената няма пол, тя съдържа в себе си всичко и постоянно се променя и разширява. Такъв трябва да е и човекът, независимо какво има в гащите си.

- В България хората са доста консервативни към подобни позиции. Приемат ли те семейството и близките ти такъв, какъвто си, или смятат, че това е поза?

- Имам пълна подкрепа от семейството и близките си. Дори и не всичко да разбират, знаят, че могат да ми имат доверие и знаят, че не говоря глупости, въпреки че съм необичаен в изказа.

- Колко точно Иво Димчев може да понесе съвременна България?

- В България има много чувствителни и интелигентни хора, които имат нужда от изкуство, което не слугува на партиите, модите и конвенциите. Аз мисля, че съм един от хората, на които българската аудитория може напълно да разчита в това отношение. Тези, които искат да си играят хора и ръченици и да блъскат чалга след третата водка, за мен не са съвременна България. Но винаги могат да заповядат в 21 век в момента, в който се чувстват достатъчно зрели и готови за това.