Любомила Кривошиева - може би не единствената, но една от малкото сред нас, носеща дарбата да разговаря с дивите животни на техния език. И макар комуникацията с хора да я натоварва, ще даде всичко от себе си, за да се срещне с вас - присъстващите на конференцията "She`s the ONE" на Dir.bg, в която екипът на #URBN ще събере десет своеобразни, уникални, силни и борбени жени. И макар да са различни, избраните лектори имат общата черта да вършат и невъзможни неща. Любомила не вярва в приказки, но говори с язовец на неговия език, което звучи като вълшебство. Тя е нюанс от разноцветната мартенска колекция, събрала на едно място вдъхновяващи интервюта с жените, носителки на свои послания и орисии. Някои от тях не обичат светлината на прожекторите, грима и прическите. Но спасяват животи, а работните им дни са всъщност и нощите. Като при Любомила, която спасява лъвове, лисици, сови,а може би и хора.

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Местата са ограничени, но си струва да ги чуете, защото житейските им послания са истински притчи за щастието. Запазете своите места на формата за регистрация тук.

Тя е от друг свят и трудно вирее в нашия, по човешки отегчителен, обрамчен и динамичен. Тя няма празници и делници, а 8 март е просто ден, в който трябва да се срещнем в мола. Казва, че се чувства като чужденец на среща с друга раса, вглеждайки се някак боязливо с пъплещите ескалатори. Не си поръчва кафе или вода, което ме кара да се замисля, дали въобще пие подобни течности. Отдъхвам си, когато разбирам, че просто не си позволява повече от едно кафе на ден - все пак има нещо човешко.

Любомила Кривошиева е основател и управител на фондация "Дивите животни" - единственото засега място в София, където намерените пострадали или застрашени животни получават помощ. Годишно оттам минават около 650 видове птици, бозайници и змии. Във фондацията място винаги има за доброволци, които не разчитат на финасиране. И макар да казва, че е по-скоро язовец, отколкото жена, Любомила не може да избяга от себе си. През 2014 година тя получи приза Човек на годината, въпреки че или може би точно защото не е просто човек.

"Никъде, никога не съм се чувствала като част от всичко това, което ме заобикаля. Никога не се чувствам празнично, не празнувам. Моят свят е денонощно диви животни. Непрекъснато мислиш какво да направиш, за да ги нахраниш, защото някои от дивите животни се хранят денонощно. През три часа, през два часа. През нощта си ставам, топля им храна, давам им я. Сега е слабият сезон - грижа се за около 100-тина животни. В момента са предимно гълъби, но иначе ми гостуват и сови, дребни грабливи птици, бозайници, жаби, гущери."

Любомила е един от лекторите в конференцията „She’s the ONE“ на 28 март, в Клуб 1 на НДК

Основната битка, която Любомила от години води с институциите, е да се осигури от общината място за изграждането на първия Спасителен център. В момента на помощ на Кривошиева се отзовават от клиника "Добро хрумване".

"Терен от общината чакаме от няколко години. След това ще трябва да го изградим", казва тя. Вече се досещате, че комуникацията с институции у нас за терен за диви животни е повече от протяжна и мудна. Но Любомила не е от хората, които се отказват, защото това е нейното призвание.

Първият ѝ досег с природата? Не го помни.

"То се е случило, когато съм била съвсем малка и съм се мъкнела с баща ми непрекъснато. Той е риболовец. Карах го да пуска рибите, които хваща, дори да не му изпълняват желания. Обикаляхме гората, там израснах".

От малка се определя като супер странна. Не може да се впише сред връстниците си и е абсолютен аутсайдер. Стои отделено, мълчи и няма търпение да остане сама, за да преписва имената на животните на латински.

"Вечно изглеждах малко чалната", шегува се със себе си Любомила. Известно време мечтае да следва за ветеринарен лекар, но мечтите ѝ в социалистическо време са порязани, защото се оказва алергична към животни. А за кандидатстване ѝ трябва документ.

"Наложи се да завърша, просто за да имам диплома. После започнах да работя "човешки" работи - и продавачка в магазин съм била, и офис-мениджър, и секретарка. Много трудно работя с хората, не ги разбирам, те не ме разбират. Особеност на характера, не мога да работя с хора. Неприсъщо ми е."

Дивият свят е нейният свят, където не е жена, а просто язовец. Твърди това открай време.

"Не знам дали знаете, че те са точно темерути, особняци сред животните. Вечно са ме наричали борсук и не се обиждам, точно такава съм."

Любомила е един от лекторите в конференцията „She’s the ONE“ на 28 март, в Клуб 1 на НДК

Шегувам се, че всъщност изглежда социално и се усмихва често.

"Сега се напъвам за това интервю, иначе по принцип много мълча. Моето убежище е вътре в мен."

Като различна жена в съвременния свят, Любомила води своя собствена борба. Трудно ѝ е, изисква се упоритост, за да устои на напъна на заобикалящия я свят.

"Обществото е такова, че някак се опитва насила да те вкара в рамка, притиска те, за да те направи част от общата маса. Трябва да си голям темерут, за да не се поддадеш."

Досега никой не е успявал да я вкара в играта с човеците. Имало е моменти, я които ѝ се е налагало да прекарва повече време в човешкия свят - да общува, да е учтива, вежлива.

"Не че не мога да го направя. Просто е натоварващо за мен. Дивият свят ми пасва идеално."

Заради дивите животни, за които се грижи, Любомила загърбва доста възможности. Но когато успява да се откъсне от града, обича да ходи по тревата, да разглежда живота в природата, да снима и да мълчи. Свят, далеч от нормалните хора.

"Като цяло не ми харесват приказки с участието на животни, защото винаги ги очовечават по някакъв начин. Не гледам и филми с животни и дресирани кучета, това просто ми е анти. Чета специализирана литература, защото нямам много време, а трябва да знам как се лекуват животни, какво е тяхното поведение. Единствената художествена литература, която чета е на Тери Пратчет."

Когато чете Пратчет, е в Света на Диска.

"Една от Вещиците - това съм аз. Все едно чета за себе си. Този автор все едно е живял с мен и ме познава. Баба Вихронрав е моят човек. Като мен има особена връзка с животните. Може да се вселява в техните тела и да лети като бухал. Малко по-особена е. Ако има минали животи, съм била животно. Но уви, миналият и бъдещия свят са човешки тълкувания."

Смята, че да се разбира с дивите животни е особен талант. Позволява ѝ да прави това, с което се занимава успешно.

"Защото помощта към животните не трябва да е като от човек на животно. А като помощ към себеподобен. Така те успяват да възприемат тази помощ. Можеш да общуваш с язовец като ръмжиш. Правя го всеки ден. Да можеш да му кажеш с ръмжене какво да прави и да не прави,а не като говориш на човешки език. Язовецът ме разбира."

Любомила е един от лекторите в конференцията „She’s the ONE“ на 28 март, в Клуб 1 на НДК

С усмивка споделя, че работи сама и няма колеги. Така няма кой да я наблюдава какво прави и да я мисли за "тотално луда". Вълци все още не е срещала, но за лисиците е научила, че са особени.

"Когато обикновеният човек подхожда към помагането на животни агресорски - взима дивото животно, прави му каквото е нужно за лечение, след това го кара да застане някъде, да спи там, да яде определени неща - това е уж помагане. Човекът се чувства добре, но истината е, че трябва да сме доста по-щадящи към свободата на дивите животни. Животните имат различно от нас мислене. И реално при хората аутисти и със синдром на Аспергер - тяхното мислене се доближава до това на животните. Затова такива хора много по-лесно могат да помагат."

Самата Любомила наскоро открива, че е със Синдрома на Аспергер. Така обяснява близостта си до дивите животни и самовглъбяването си.

"Това, което хората не си представят за спасяването на диви животни е, че ти не трябва да се доближаваш до тях - не само физически, но и психически. Не трябва да доближаваш тях до човешкия свят и обратното. Колкото по-малко взимане-даване имаш с тях, толкова е по-добре за тях."

И макар да ги обожава, Любомила ги държи на дистанция. Подобно дистанциране обикновено побърква човешките същества, но за дивите животни само това е пътят, за да оцелеят.

"Имала съм случаи от човек към мен, просто опити да навлезе в моето лично пространство. Порязвам на момента. Доста рязка съм с хората и малко ги плаша. Бързо им показвам, че не е тоя начинът и да се разкарат".

Любомила е един от лекторите в конференцията „She’s the ONE“ на 28 март, в Клуб 1 на НДК

Най-трудното за #URBN се оказва привеждането на Любомила в "човешки вид".

"Преживях грима и оправянето на косата като маскиране. Просто не виждам смисъл в това. В телевизиите неминуемо ме мацват, но това да ми правят косата и да ми дават дрехи, които не са моите - забрави!"

Трудно изпитание, но Любомила е тук и всъщност е много мила. Знае, че участието ѝ в лекциите ще е полезно за популяризирането на това, което прави, на нейната житейска мисия.

"За жалост това, което правя, не е нещо, което можеш да научиш механично. Пробвала съм да обучавам, но човек просто трябва да се усеща част от дивата природа и да я уважава. Но ако нямаш и дарбата, не се получава по този начин и затова като ми кажат: "Искам да съм като теб" или " Аз съм като теб" - ами, няма как да стане".

Може би не е единствената, но е една от малкото. И една от тези, които спасиха двете известни лъвчета Терез и Масуд, стъпкани в разградския зоопарк.

"От самото начало за тях се грижеше Марина, която е доброволец. Аз поех тежестта на човешкия натиск. Да, имаше заплахи по телефона от хора, които пожелаха изведнъж лъвчетата. Беше брутално. Човекът не го интересува, че обрича тези лъвчета на бавна смърт. Той вижда едно сладко лъвче и казва "искам" и след това вади парите. Казвали са ми, че ще направят каквото е нужно и пак ще получат Терез и Масуд. За подобни хора единственото важно нещо е, че го искат на момента. Няма аргументи, че това не е законно, не е добре за животното. Започна се зверския натиск, а от друга страна ни беше ужасно страх, че няма да успеем да ги спасим", спомня си Любомила.

В крайна сметка единственият спасителен път е център извън България при специалисти.

"Истината е, че институциите обещаваха, че всичко ще е наред, но се оказа, че се опитват да ни ги вземат и да ги пратят в Пазарджик. В крайна сметка, добре че разбрахме. Когато заминаха лъвчетата, усетих ужасната умора, която се стовари на плещите ми. Мъчително беше да ги гледаме вече. Бяха огромни. Имаше риск за живота на Марина. Тя си съсипа здравето, защото това е адска денонощна грижа. За нея беше и първи път да се грижи за диви бебета. Тя буквално си заряза останалия живот - работа, деца, семейство. Всичко изчезна. Тя денонощно беше майка на лъвове. Виждах я, че вече не издържа и не знаех докога ще издържим по този начин. Беше страшно."

И макар Любомила да казва, че жените са вид хора и нямат общо с дивите животни, може би не е права. Защото тя е майка на дивите животни или поне такава роля ѝ е отредила съдбата. Може би майка язовец, за да сме по-точни.

"Дивите животни не мечтаят, живеят ден за ден, оправят се с изникващите обстоятелства. Не правят планове. Не са романтични, не са благодарни. Това съм аз. Живея според това, което ми се дава всяка една минута и продължавам така през живота. Най-важното, което трябва да знаем за дивите животни е, че единственият начин да им помогнеш не е да ги гушкаш и да им дадеш дом - това е пленяване - физическо и психическо. Единственият начин да помогнеш на диво животно е да научиш повече за неговия свят и да го върнеш там..."

Там, където връщаме и Любомила, за да не се чувства твърде дълго в плен.

Любомила е един от лекторите в конференцията „She’s the ONE“ на 28 март, в Клуб 1 на НДК

Може да подкрепите фондация Дивите животни със смс на стойност 1.2 лв с ДДС на номер 17777 с текст DMS DIVITE

Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN

Грим: Росина Георгиева

Коса: Димитрина Колева

Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор - НДК.

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени. Може да се регистрирате тук.