След броени дни и по-точно на 16 август по кината у нас излиза новият филм на режисьора Куентин Тарантино "Имало едно време в Холивуд". Със сигурност вие познавате Тарантино, благодарение на някои от най-добрите филми, създавани в историята, като "Джаки Браун", "Глутница кучета", "Криминале", "Kill Bill 1 и "Kill Bill 2", "Гадни копилета", "Джанго без окови", "Омразната осморка". Докато очакваме появата на още едно от гениалните му режисьорски творения, решихме да хвърлим поглед и към негови по-стари интервюта, за да сравним как се променя той през годините. Попаднахме на едно изключително интересно и приятно четиво, а именно - интервюто на режисьора пред The Talks.

Вижте снимки на Тарантино >>

Той го дава през 2013 г., след излизането на "Джанго без окови".

Господин Тарантино, гледайки филмите Ви, не мога да не попитам: обсебен ли сте от женските стъпала?

Изобщо не ме е срам от това. Ако се замислим за всички режисьори, които са били обвинявани в това, трябва да се сетим за Хичкок, Бунюел, Самюел Фулър - доста добра компания сме. И това означава, че са били много добри режисьори, защото са знаели къде да сложат камерата си. Но аз мисля, че краката и дупетата са равно представени в моите филми.

Както и насилието?

Просто казвам, че моите истории разказват моето виждане. Обичам да се ровя из жанровете и поджанровете. Жанровете, с които се забърквам, съдържат вулгарни материали, материали с насилие, тъй като те са в криминални филми, кунг-фу филми, самурайски филми, филми на ужасите, филми с гонки с коли, така че те са създадени така. Когато става въпрос за интригуващо кино, тези жанрове се смесват, за да направят едно спиращо дъха, жестоко кино. Харесвам това. Но в случая на Джаки Браун - това не е насилие, това е до образа.

Каква е рецептата Ви за създаването на такива ярки образи?

Нека не ви се струва като шега, но аз съм писател. Това правя. Работата на писателя е не само да пише за себе си, но да се вглежда в останалата част от човечеството и да го изследва - начина, по който говорят другите хора, фразите, които използват. А моята глава е като гъба. Слушам какво казват другите, наблюдавам особеностите в тяхното поведение, хората ми разказват нещо смешно и аз го запомням. Разказват ми интересна история от живота си и аз я запомням.

А ако не я запомните?

Значи, може би, не си е струвало да се запомни. Важното е, че всичко е там. Независимо дали след шест месеца, или след 15 години, когато започна да пиша за нов характер, писалката ми е като антена - тя получава тази информация и изведнъж тези образи се появяват по-малко или повече оформени. Аз не им пиша диалозите, аз ги карам да си говорят помежду си.

Ако се върнем на въпроса за насилието - от какво Ви е страх Вас лично?

Най-големият ми страх е - и това е вероятно един от най-нерационалните страхове - от плъхове.

Наистина?

Да, това е единственото нещо, което направо ме вцепенява. Ако имаше плъх на тази маса, аз щях да скоча в скута на някое момиче. Или щях да се кача на раменете ѝ и да крещя като ку*ва.

Имате ли кошмари понякога?

Не съм сънувал кошмари от много дълго време. Когато си дете и сънуваш кошмар, обикновено бягаш в леглото на родителите си, но моята майка беше много строга с мен. След една определена възраст ме изпращаха обратно в леглото ми и разбрах, че вече нямам лукса да сънувам кошмари, защото не мога да тичам при мама. Така че просто спрях да ги имам и така е досега в общи линии.

Искате ли да имате свои деца или те само ще Ви откъснат от правенето на филми?

Ще видим какво ще се случи, но нямам намерение да правя филми вечно. Мисля да спра, когато стана на около 60 години.

Сватбата на Куентин Тарантино и Даниела Пик

Сигурен ли сте?

Не, но такъв е планът. Не искам да съм някакъв старец, който прави стари филми и не знае кога да спре. Не искам да прецакам филмографията си с някакви старчески неща. Може и да размисля. Ако искам да правя филми на 62 и мога, ще го правя. Но искам да напусна сцената с успех. Искам този човек - човекът, който виждате сега, да бъде човекът, който прави филми, а не залязващото ми аз. По това време най-вероятно ще пиша и ще бъда човек на буквите. Ще пиша книги за кино, новели. Ще имам деца.

Колко филма мислите, че сте гледали през живота си?

Нямам никаква идея. Не мога да ги преброя. Но от 17 до 22-годишна възраст си правех списък с всички филми, които съм гледал всяка година в киното. Ако беше нов филм, заграждах номера. Избирах си любими филми и им давах малки награди. И тогава бяха някъде между 197 или 202. Беше по времето, когато нямах пари и сам си плащах за киното. Значи някъде около 200 филма.

Спокойно можем да кажем, че това е голям брой филми. Кои са трите Ви любими?

Ако ме питате днес, в тази ситуация, ще ви кажа три, но ако ме питате утре или след шест месеца, ще бъдат други три.

Добре, кои са днес?

"Абът и Костело срещат Франкенщайн", защото го гледах като малък и тогава това беше любимият ми филм. Една от причините е, че има смесване на жанровете в него. Абът и Костело са много смешни, но когато Франкенщайн се появява, е много страшно. Не знаех, че мога да различавам жанрове, когато бях на 5, но можех. И това правя през цялата си кариера - смесвам жанровете. "Шофьор на такси" е друг мой любим филм. Не мога да кажа точно защо. Може би само в книгите има герой като него, но в самия филм има и много смях. И бих казал още "Добрият, лошият и злият".

Има ли жанрове, които не харесвате?

Не харесвам всичко. Обичам исторически филми, но не си падам по историческите драми. Не харесвам и биографичните филми. Те са само извинение за някои актьори да получават "Оскар". Това е едно корумпирано кино.

Защо?

Дори и на най-интересния човек да разкажеш живота от край до край, това ще бъде един скучен филм. Ако направиш това, трябва и да напишеш комедийна книга за живота му. Например, ако правиш филм за Елвис Пресли, не правиш филм за целия му живот. Направи филм за един негов ден. Направи филм за деня, в който Елвис влиза в Sun Records. Направи филм за целия ден преди това. И филмът да свършва в момента, в който той влиза през тази врата. Това е филм.

Ако направят филм за Вашия живот и той ли ще е скучен?

Бих бил поласкан, но не бих го гледал.