17-11-2017 20-11-2018

Лазар от "Капачки за Бъдеще": Нека правим малки смислени неща всеки ден

Една благотворителна кампания с огромни реални резултати

07:06 | 27 юли 2019 | Автор : Ваня Савкова 50 10053 Снимка: Facebook/Капачки за Бъдеще

Вярвам, че почти не е останал български дом или офис, в който да няма кутия, пластмасова туба от вода, буркан или поне торбичка, в която обитателите събират капачки. Дори и да има все още хора, които не събират, то и те със сигурност за чували за кампанията "Капачки за Бъдеще". Но за да не сме само от хората, които са чували, а да бъдем от хората, които знаят и помагат, се срещаме с Лазар Радков - едно от главните действащи лица зад тази инициатива.

Другият основен деец зад кампанията - Мартина Йорданова, бе нападната от неотложни ангажименти, защото трябва да знаете, че тези хора се занимават дейно не с едно и две неща, но Лазар ни разказа и за нейната много важна роля в "Капачки за Бъдеще". Лазар и Мартина, както и всички други, замесени в това благотворително начинание, са едни млади и прекрасни хора, които дават много от своето лично време и енергия, за да задействат машината на доброто в лицето на "Капачки за Бъдеще".

Лазар и Мартина

Снимка: Facebook/Капачки за Бъдеще

Кои са хората, които стоят зад тази кампания? Какво ви накара да я стартирате?

Да започнем от втория въпрос. С колегите ми, с които имаме спортен клуб, правехме безплатни тренировки в Южния парк всяка неделя. Тогава много хора ни споделяха, че събират капачки. И на една от тези тренировки, просто предложих да започнем да събираме капачки за някаква кауза. Дали за детска площадка, дали за нещо друго. Така започнахме. Тогава Мартина (бел.ред. също лице на кампанията) беше дошла на една от тези тренировки и каза, че редовно събира капачки и ще ги донесе. Един друг човек също веднага се включи. Снимахме се със събраното количество и така започнахме. Обявихме, че започваме тази инициатива.

Вижте снимки >>

Къде го обявихте? Как се случи?

Всичко случи във Facebook. Там обявихме, че стартираме благотворителна кампания, но искахме от последователите ни да ни дават идеи за какво да отидат събраните средства. Тогава много хора започнаха да ни пишат с предложения за кувьоз. Ние се заинтересовахме, прочетохме статистиката, че всяко десето дете се ражда недоносено, а при всяко трето дете, което е било в кувьоз след раждането, се появява някакво увреждане по-късно. Получихме и информация, че в някои много малки населени места в България кувьозите са много стари, много амортизирани.

Обявихме, че това ще бъде целта на кампанията - закупуване на нови кувьози. Започнахме да търсим информация за къде е най-необходимо да се закупи кувьоз. След като я стартирахме официално, кампанията само за две седмици, съвсем органично, достигна до 1 милион души. За три часа събрахме над 8,5 тона капачки в София, тон и половина в Пловдив. Там един доброволец организирал сам първите три кампании.

Няколко души сме, които активно се занимаваме. Мартина движи до голяма част документите и много други неща.

След първата кампания събрахме 10 тона капачки. За тях получихме 4000 лева. Получихме и дарения. Една моя приятелка с нейна инициатива беше събрала средства, с които се присъедини към нас. Заедно дарихме първия кувьоз.

Лазар, Мартина и други доброволци в кампанията

Снимка: Facebook/Капачки за Бъдеще

Къде дарихте първия кувьоз? В коя болница?

Първият беше в Червен бряг.

И после?

После при втората кампания събрахме почти двойно повече капачки. В София събрахме близо 15 тона, 2,5 тона в Пловдив. Общо в страната събрахме 33 тона капачки за половин година. Със средства дарихме два кувьоза в Чирпан и в Ботевград. От следващата кампания резултатите бяха, колкото от първата и втората взети заедно, т.е. още 33 тона. За една година бяхме събрали 66 тона пластмаса. И когато хората видяха какво се случва, започнахме да получаваме много парични дарения и дарихме още три кувьоза - в Нова Загора, Троян, Кнежа, после още в Левски, Бяла Слатина, Мездра, Първомай и Харманли.

Колко са общо дарените до момента?

Общо 11 кувьоза. За година и половина. И в момента чакаме още доста да пристигнат. Някои от тях са транспортни и до края на есента ще сме подменили най-старите кувьози в общинските болници в цялата страна. Няма да има болница в България, в която "най-новият "кувьоз да е от миналия век. В някои болници имаше кувьози от 1976 г.

Снимка: Facebook/Капачки за Бъдеще

Как се отнасяте към хората, които казват, че болниците си имат достатъчно и добри кувьози, и нямат нужда от дарения?

Има хора всякакви. Има добронамерени хора и не толкова добронамерени, има хора запознати и не толкова запознати. Независимо дали става дума за шлосери, за програмисти, за лекари, бояджии, във всички сфери има всякакви хора. Но, когато сме срещали такива обвинения, ние ги опровергаваме с данни. Ние искаме всичко да е прозрачно и така го правим. Това е и причината да спечелим доверието на толкова много последователи. За една година ние спечелихме 75 000 последователи във Facebook страницата си, а събиращите капачки в цяла България сигурно са над 700 000.

Как реагирате при случаите, в които политически партии поставят "Сърце за капачки" в някой град на страната? Вярвате ли в чистите им намерения?

Не, разбира се. На политиците работата им е да поддържат политически имидж. Опитаха се един-два пъти политически организации да се свържат с нас, но още в началото на година ние пуснахме съобщение, че се разграничаваме от всякакви политически субекти. Всякакви. Защото, ако наистина политиците си вършеха качествено работата, нямаше да има нужда от "Капачки за бъдеще", нас нямаше да ни има или щяхме да се посветим на друга кауза. Има много проблеми за решаване. Ако някой иска да помага, ние не можем да го спрем, но не се асоциираме с никакви политически партии.

Като човек, който има и други задължения, работа, семейство, как успяваш да съчетаеш нещата? Сериозността на кампанията не изисква ли твърде много време и посвещаване?

Наистина изисква много време. Даже жена ми на моменти ми се сърди. Просто в работата ми съм делегирал права на други хора и аз се включвам от време на време.

Лазар Радков, жена му Мария и детето им
Снимка: Лазар Радков

От какво се лишаваш най-много, за да движиш кампанията?

Времето и енергията са най-решаващи. Понякога и от времето за семейството, но се опитвам там да организирам добре нещата и да не лишавам семейството си от присъствието си. И много лични лишения. През последната година доста съм загърбил тренировките, а за мен това е важно.

Лазар Радков

Снимка: Лазар Радков

Много хора, с които коментираме събирането на капачки, се питат защо само капачки, а не пластмасови шишета, играчки и т.н.

Първо, защото е лесно. Но в момента работим усилено до няколко месеца да започнем да събираме и бутилки. Защото, ако събираме и пластмасови бутилки, получаваме други количества, но не всеки има къде да съхранява събраното количество. Не всеки има гараж, мазе, място вкъщи. Събирането на капачки е по-лесно, събира се един вид пластмаса и много хора могат да се включат.

Кое е най-абсурдното твърдение, което си чувал за кампанията и дори не си искал да седнеш и да го опровергаеш във Facebook?

Много абсурдни твърдения съм чувал. Най-абсурдното обаче е, че тази кампания била платена от производителите на газирани напитки, за да стимулират повече хора да купуват такива напитки. Когато човек казва нещо, то той би трябвало да може да го аргументира. Ние направихме проучване с анкета на нашата страница по тази тема и установихме, че няма такова нещо. Хората не са започнали да потребяват повече пластмаса след старта на кампанията. Някои дори са започнали да потребяват по-малко, след като са видели в действителност колко пластмаса са събрали. Онези, които са ползвали повече, изтъкват различни причини - някои са пътували по-често, други са се преместили нов офис, където няма диспенсър за вода и т.н.

Искаш ли да отправиш някакъв призив към хората? Има ли нещо, което искаш да им кажеш, а не си го направил досега?

Искам да ги призова към повече доброволчество. Да си харесат кауза, независимо каква ще бъде тя и да отделят поне половин час всяка седмица, за да ѝ се посветят. Да изчистват боклука от градинката пред блока или от друго място. Когато човек започне да прави нещо мъничко за себе си и за околните, тогава стават големите неща. Нека правим малки смислени неща всеки ден!